Само в ПИК! Вижте разтърсващата история на Бай Георги от „Фермата” - ангел спасява детето му от смърт!
Стопанинът на шоуто спал върху дюшек от банкноти
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Стопанинът на „Фермата” Бай Георги едва не изгубил детето си, научи ексклузивно ПИК. През 1997 г. година малкият му син е на 12 години. Денят е Разпети петък срещу Великден. По това време той се опитва да развива мандра близо до селото му. Когато заедно с шофьора на продукцията приключват работата за деня нещо го кара да се върне до къщата на колегата си...
В този момент домашният телефон иззвънява. Търсят него, за да му кажат, че в черкавата се е случил инцидент. Голям каменен кръст е паднал върху корема на момченцето му и го е премазал.
Оказва се, че детето е със спукан панкреас, счупени ребра, наранена аорта. Никой не дава надежда... Както вече споменахме по това време Георги се опитва да спаси начинанието си с производството на млечни продукти. Районът е в криза. Млекопреработвателите масово окрупняват бизнеса си, заради което не достига мляко за малките производители. Мандраджията отдавна е пуснал обява, че търси доставчик на големи количество мляко.
И точно в този петък пред вратата на мандрата се появява човек, който иска да поеме доставките. Но на портата има катинар. Съседите казват на млекаря, че синът на бай Георги бере душа в пловдивската болница. Човекът от обявата за мляко се оказва племеник на най-добрия гръдно-коремен хирург в област Пловдив проф. Учиков, който без да губи и минута издирва именития си роднина.
Докторът прави две операции на момчето, който днес е силен напълно здрав трийсет годишен мъж. “Аз търсех млекар, за да спася бизнеса си, а се оказа че съм го търсил, за да спаси детето ми” – разсъждава благодарният родител – “Може би защото години наред бях заделял, за да помогна в църквата да се изгради чешма, а може би защото Господ ни обича, но няма случайни неща. Вярвам и в чудеса.” И до днес на разпети петък бай Георги отива да изкаже благодарността пред екипа на пловдивската болница и разбира се пред олтара в селската църква.
Георги Петров Михайлов е роден през 1960 г. в село Капитан Димитриево, Пазарджик. Получава средното си гимназиално образование в Брацигово. Семеен с две деца. Умения: производство на картофи, оглеждане на тютюн, овцевъдство, животновъдство, производство на сирене и млечни произведения, хлебарство, готварство, строителство. Не е бил космонавт, пилот и телевизионен водещ. Последното му се случи тази есен във „Фермата”.
Георги израства в семейство, тясно свързано със земята. От най-ранна детска възраст се включва в обработването на тютюневите посеви. Бере и ниже тютюн от първи клас. Майка му е от родопските села, където се отглежда най-хубавия сорт картофи в България. След национализацията им остава място около два декара, на които си засаждат картофи, които продават от врата на врата в околията. През 1976 година баща му купува 56 овце, които за 15 години нарастват до 160.
Всички грижи за животните са поделени между членовете на семейството: израждане, доене, паша, стригане... Днес бай Георги е убеден, че е единственият човек в България, който сам може да подстриже вълната на 160 овце за един ден! И ако от тютюн семейството си е докарвало по 1500 лв на година, то от овцевъдство годишният фамилен бюджет се увеличава с над 10 000 лв. Така независимо от политическия режим още от дете Георги се учи на предприемачество и труд.
Бъдещият “Стопанин” на Фермата работи известно време в сектор “Строителство” – може да построи всичко от нищо. Стажува и в млекозавод, където изучава тънкостите на приготвянето на най-вкусното сирене.
След политическите промени от 89 година, Георги Михайлов отваря собствена мандра и фурна. Отношението му към вкусната и качествена храна го кара макар и в зряла възраст да изкара курс по готварство – професия, с която бай Георги изхранава семейството си и до днес.
В предаването “Фермата” го отвежда голямата му мечта да участва във вдъхновяващ младите хора проект, който да обърне народа обратно към земята и простият, но истински живот.
В края на 70-те години бащата на нашия герой започва да отглежда овце. Занаятът му се отдава толкова добре, че за няколко години стадото достига от 56 до 160 броя. Грижите и трудът са големи, но пък парите, които изкарват също са много. В комунистическа България семейство Михайлови си добавят по 10000 – 15000 лева на година. Една вечер бай Васил извикал сина си до миндера в кухнята. Бил затрупал цялата седалка с банкноти и му казал: “Ела сине. Полегни тук и запомни какво чувството да лежиш върху пари. Като знаеш какво е винаги ще ти върви...” После преброили парите.
Били точно 10 000 лева. Дали заради този странен табиет или заради отрано възприетото правило, че с труд и смелост във всичко се успява и днес бай Георги твърди, че живее добре и е готов да експериментира и да започва “отначало” още много пъти – без страх от възрастта и от хорското мнение. “Гърците казват: Научи занаят и го остави на страна. Може да ти потрябва” – обича да припомня бай Георги.
Георги и жена му са голямата си и единствена любов. През всички над 30 години брак са се разделяли максимум за месец, когато любимата му е отишла да работи в Гърция. Месец по-късно мъжът я е последвал там като готвач. Жената на Стопанина е била до него във всяко начинание – фурна, мандра, сладкарница, овцевъдство, гурбет, ресторантьорство. Приоритет в отношенията им е било да имат сплотено семейство и чисто име. “По-добре ми изкарай едното око, отколкото да ми изкараш лошо име на семейството” – друга любима поговорка
Преди да бъде поканен за домакин в предаването „Фермата”, бай Георги се явява на кастинг за участник. Желанието му е да покаже на младото поколение, а и на себе си, че наистина може да изгради живот и общество от нулата, каквото е и посланието на формата. Журито, обаче, толкова го харесва, че решава да го покани за ролята на Стопанина.
Това е човекът, който всеки ден дава задачите на участниците, ще им показва кое как се прави, ще ги мотивира и разбира се, ще оценява усилията им. За бай Георги тази роля е повече от мисия : “Няма да ги уча на оцеляване – оцелява се и с глад. Не искам и просто да им покажа как да садят, да поливат, да доят, да строят... Искам да ги науча да им е хубаво като го правят.”
