САМО В ПИК! Вицепремиерът Каракачанов: Радев насрочи изборите без всякакъв обществен дебат! Възможно е общо явяване на Обединени патриоти и ГЕРБ на вота през пролетта
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов коментира пред ПИК фиксираната от президента Румен Радев дата 28 март за произвеждане на редовни парламентарни избори и дали това практически е признаване за поражението на протестиращите около държавния глава. Лидерът на ВМРО анализира още доколко България може да отстои позицията по стопирането на процедурата за присъединяване на Република Северна Македония, както и защо опозицията изглежда пасивна по темата. Каракачанов не изключи общо явяване на Обединени патриоти и ГЕРБ на вота през пролетта.
- Г-н Каракачанов, президентът Радев фиксира 28 март като дата на редовните парламентарни избори. Това не е ли рисковано с оглед на все още неовладяната COVID-ситуация?
- По принцип досега толкова рано не е насрочвана дата за избори. Говоря при предишните президенти. Обикновено се правят консултации с парламентарно представените сили, взима се тяхното мнение – от опозиция и от управляващи, и тогава, разбира се, президентът е в своето си право да насрочи датата. Може би, ако пандемията продължи и през март, е рисковано, защото много хора изпитват страх от заразяване. Така че по тази тема можеше да се подискутира малко. И не само с парламентарно представените сили, а можеше да има и обществен дебат. Нищо не пречеше това да се случи сега, през декември. И президентът през януари да насрочи датата, която обществото смята за разумна. Да чуе мнението на хората.
- Означава ли фиксирането на дата, че Радев и протестиращите край него се отказват от идеята за предсрочни избори, това признание ли е за тяхната политическа загуба?
- То е ясно, че предсрочни парламентарни избори няма как да има. Разбира се, теоретично е възможно, но в днешните реалности е нереално да се очакват предсрочни избори. Така че ако се погледне от тази гледна точка, да, президентът е разбрал, че предсрочни избори няма да има.
- Има ли натиск срещу България за стартирането на процедурата за присъединяване на Република Северна Македония към ЕС. Можем ли и доколко да отстоим позицията си?
- Мисля, че правителството много ясно и категорично отстоява българския национален интерес в тази позиция и то не само през последните един-два месеца. На 17 ноември беше първата дата за обсъждане и днес, на 8 декември, пак ще се обсъжда. Но още миналата година, октомври, българското правителство направи нещо, което трябваше да подскаже на управляващите в Скопие, че тази политика, която водят, няма да ги доведе до започване на преговори. Миналата година на 9 октомври, преди повече от една година, българското правителство излезе с една рамкова позиция, която в последствие беше подкрепена и с декларация на парламента. Така че настоящото българско правителство категорично защитава българския национален интерес. Вие употребявате думата „натиск“, аз ще я нарека „опити да ни убеждават, включително и по-твърдо“. Нека съм дипломатичен, защото много ме критикуват, че въпреки че съм вицепремиер, съм бил недипломатичен в своя изказ. Да, има опити. Някои от тях по-твърди опити да ни убедят да си затворим очите и да се съгласим да се даде дата за начало на преговорите. Това се прави с аргумента: ама вие след това ще имате много поводи да ги спирате. Разбира се, тези, които упражняват този натиск, изхождат от своите интереси и политически сметки. В края на краищата обаче България си има свой интерес, ясно, категорично заявен и трябва да го следва без оглед на това, че на една или на друга по-голяма държава в ЕС това не и харесва и че им се иска да се случи нещо друго.
- Защо по тази тема опозицията не изглежда активна?
- За да бъдем справедливи, трябва да кажем, че и при двете изслушвания, които бяха направени в парламента миналия месец, едното беше само на мен като вицепремиер и участвал в разговорите със Скопие, тъй като тогава премиерът Борисов беше болен от COVID, а Захариева беше под карантина. Затова на първото изслушване в парламента се явих само аз. На второто изслушване бяхме заедно с вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева. Опозицията на практика подкрепи политиката на българското правителство. И тъй като няма какво повече да добавят, няма за какво да се хванат, за да критикуват, няма и какво да кажат допълнително. Така че аз го възприемам по-скоро като съгласие и подкрепа на българската правителствена политика по този въпрос.
- А не е ли прав Валери Жаблянов, като казва, че БСП всъщност не е опозиция?
- Процесите в БСП принуждават Жаблянов и някои от неговите колеги да правят опозиция на самото БСП. Но как да не е БСП опозиция? Няма, като изключим темата с Македония, няма друга важна тема, включително ако вземете пандемията от COVID-19, икономическите мерки и ограниченията, за които БСП да не са били не само опозиция, но в много от случаите опозиция напук. Единствената тема, по която няма какво да кажат, няма какво да измислят допълнително, да кажат, че правителството не е направило това и това е по македонския въпрос, грубо казано, съгласяват се и подкрепят, защото няма какво да критикуват. По всички други теми в тези четири години си намираха какъв ли не повод. Включително и по другата болна тема за целия свят – COVID-19. Още пролетта, когато се предлагаха мерките - икономически, за ограничаване на социалните контакти, за да се избегне масовото заразяване, пък и сега през есента, те не казват какво трябва да се направи, но критикуват и то доста популистки. Така че БСП са си опозиция и то доста популистка опозиция. За всяко нещо, няма какво да измислят, защото като искаш едни пари, трябва да кажеш откъде ще ги вземеш. Те казват: ами вземете ги от армията и полицията. Понеже е най-лесно от армията и полицията. За съжаление, на този техен популизъм пригласят и хора като бившия финансов министър Симеон Дянков, известен с постните пици. Според когото най-лесно е - дай, режи, влачи. Само че те не си правят елементарния анализ, че няма такава държава в Европа и в света, която заради COVID-19 да е намалила средствата за сигурност. Напротив, при подобни пандемии, при подобни кризи възникват и много други въпроси – организирана престъпност, тероризъм, външни заплахи. Вижте само около нас ситуацията каква е. Черноморски регион, Гърция, Турция и Кипър, конфликтите, Близкият изток.
- Понеже започнахме с датата 28 март и тя наближава, стабилна ли е управленската коалиция и водите ли вече разговори за евентуално явяване на изборите в някакъв общ формат, или всеки ще се явява поотделно, а следващото правителство ще бъде конструирано на база резултатите от вота?
- Темата за изборите е коментирана. Говоря между коалиционните партньори от управляващата коалиция. Сложена е на масата, както се казва, за размисъл и за коментари. Какво и как ще се случи – може би предстои да решим през януари. Защото до края на тази година буквално има десетина работни дни, в които има доста работа, която трябва да се свърши. Говоря от цялото правителство. И едва ли това ще бъде приоритет до края на декември. Но през януари, след Нова година, това ще е тема, която ще изкоментираме – вече на базата на един по-задълбочен анализ, на социологически проучвания.
- Т.е. по никакъв начин не е изключен вариантът за общо явяване на избори?
- Не е изключен. В края на краищата тази управленска коалиция, въпреки тежкото време, в което се наложи да управлява, почти една година в режим на COVID-19, придружено от икономически кризи и то в целия свят, свърши доста работа. Колкото и да се напъват от опозицията и да казват: защо не предприемете още икономически мерки. От друга страна казват: бюджетът харчи много пари. Е, няма как да предприемеш икономически мерки, да облекчаваш бизнеса, най-вече средния и дребния бизнес, да подпомагаш гражданите, без това да струва пари. Няма как. То не струва само приказки, ами струва и пари.
- Аргумент във ваша полза сигурно е, че по най-популистката и популярна тема – минималните пенсии, успяхте да осигурите реално 350 лева?
- Това е аргумент. Само ще припомня, че когато в миналия парламент ние, Обединените патриоти и ВМРО, поставихме въпроса за 300 лева минимална пенсия, дебатът всъщност беше между Обединените патриоти и ГЕРБ. БСП въобще не участваха в дебата, приказваха едни красиви приказки и накрая излязоха от залата. И всъщност ни е си изпълнихме обещанието, което бяхме записали в общата управленска програма. Това нямаше как да се случи без разбирането и подкрепата на по-голямата парламентарна група – на ГЕРБ. И като се прибавят 50-те лева за всеки пенсионер, реалният минимален доход става 350 лева.
