САМО В ПИК! Волен Сидеров 34 г. след първия брой на вестник "Демокрация“: Тогава имаше журналисти, а сега държачи на микрофони около Борисов, Пеевски и Петков. Спас Русев беше шофьор на Петко Симеонов в СДС
Последвайте ни в Google News Showcase
За мнозина преходът от социализъм към демокрация приключи. За други още продължава. Но за българския преход един вестник е с особен ореол.
На 12 февруари 1990 г. излиза първият брой на вестник "Демокрация“. Със спомени за онези романтични времена в българската журналистика, плахо все още прохождаща от политическите стигми и пълен държавен контрол, агенция ПИК потърси за разказ Волен Сидеров - един от основателите на вестника, както и негов главен редактор.
За медиите, журналистиката, свободата на словото и сянката на Спас Русев в медийната и надмедийната среда, с него разговаря Ивайло Атанасов:
- Г-н Сидеров, днес се навършват 34 години от излизането на първия брой на знаковия не само за прехода, а и за обществения живот у нас вестник "Демокрация“, чийто главен редактор сте били. Как всъщност се взе решението за издаването на "Демокрация“?
- Първият брой излезе на 12 февруари 1990 г. Преди това обаче беше подготвян от дома на писателя Димитър Коруджиев. Там се събирахме хора, които бяхме в неформалните сдружения.
Малко хора знаят като какво го регистрирахме, защото на главата пишеше "Всекидневник на Съюза на демократичните сили“, но СДС тогава беше конгломерат от 16 партии и сдружения. Фактически не беше юридическо лице. През януари 1990 г. девет души се събрахме, вече сградата на "Раковска“ 134 беше дадена, и девет души в състав: Йордан Василев, Пламен Даракчиев, Едвин Сугарев, Волен Сидеров, Дончо Иванов, Воймир Милков, Цветан Пенчев, Георги Лазаров, Весела Петкова.
Тези девет души внесохме в Софийски градски съд регистрация на Синдикат на независимите журналисти в България, който ще издава вестник "Демокрация“. Така беше регистрирано в съда издателското тяло. Това наистина много хора помнят и го знаят. Така като издание на този синдикат остана до 1991 г.
Започна подготовката. Правителство тогава се оглавяваше от Андрей Луканов. Хартията за вестници се отпускаше централно от Комитет по печата. Бяха отпуснати 70 тона хартия за вестник "Демокрация“. Импровизирано се събра един екип. Подготвихме броя и на 12 февруари излезе първият брой. Цената му беше 15 ст.
Графиката на главата на първа страница беше особена - беше потопена надолу, заглавията започваха не с главна, а с редовна буква. Това беше решение на Йордан Василев, защото имало вестници през 20-те години, които така излизали.
Имаше големи опашки пред будките за вестници, които чакаха да си го купят. "Демокрация“ тръгна с тираж по спомени от 100-110 000 броя. По мое време беше 350 000 тиражът, стигаше в добри времена и до 400 000. Вестникът беше четири страници, голям формат А2. Правеше се по една технология, която е абсолютно непозната за хората от младото поколение. На метал се работеше - метални каси в печатарския цех, подреждаха се огледално букви от едни хора, те бяха с професия линотипер и метранпаж. Те нареждаха буквите огледално, отпечатваше се форма.
- Били сте и главен редактор на вестника. Как се случи назначението ви?
- Станах главен редактор на "Демокрация“ през септември 1990 г. Йордан Василев беше казал, че ако стане депутат, а той беше избран и влезе във Великото Народно събрание, ще се откаже от длъжността.
Аз тогава работех Румяна Узунова да бъде главен редактор и Координационният съвет на СДС избра Румяна Узунова. Оказа се, че тя не може да дойде да оглави вестника, защото ще си загуби пенсията от радио "Свободна Европа“, тя беше тогава пред пенсия.
Тогава Петко Симеонов, който ръководеше оперативно СДС, ми каза да поема вестника, като временно изпълняващ длъжността.
- Колко време бяхте главен редактор?
- От септември 1990 до февруари 1992 г. управлявах вестника. Промених цялата му графика и целия му дизайн. Стана по-модерен вестникът и по-близък до западните медии.
Няма да пропусна да отбележа, че за първи път в България въведох предпечат на компютър. Няма да забравя това, защото закупихме компютър "Макинтош“. Това нещо го нямаше тогава още, даже и вестник "Дума“ не го правеха...
"Демокрация“ беше вестник, който предизвика огромен интерес у хората. Тогава имаше настроения, имаше еуфория, имаше очаквания България да стане социално подредена и справедлива държава. Уви, това не се случи, но това е друга тема.
Тези години тогава на страст и на емоции за мен са много важни и ценни. Аз не ги смятам за загубено време. Почувствахме се след години употребени и излъгани, но това не може да заличи цялата всеотдайност, с която правихме вестника. И не само вестникът, но и обществените дейности. Тогава беше кауза да работиш в този вестник.
- На фона на онези години, сега българската журналистика каква е? По-свободна ли е, или по-зависима? Свободни ли са медиите сега, съпоставяйки ги с онези времена?
- Сега журналистиката е на много по-ниски нива. Тогава този порив да се правят вестници, да се издават самиздат, защото се появиха и други вестници, беше всеобщ. През социализма не можеше, който си реши, да издава вестник.
Сега обаче от тази свобода, която тогава избухна, всичко се превърна в икономическа зависимост. Днес аз виждам по-скоро освен зависимост в журналистиката, обезличаване. Днес виждам едни държачи на микрофони, които застават около героя на деня - няма значение дали ще е Пеевски, Борисов, Кирил Петков или някой друг и безмълвно го слушат.
По мое време, това време, което сега си спомням и припомням, журналистиката беше главно пишеща. Когато пишеш, все пак трябва да имаш мисъл в главата си. А микрофона да го държиш безмълвно, може и без мисъл да го правиш.
Днес виждам едно обезличаване, една никаквост в журналистиката, което много ме натъжава.
- Срещата между Кирил Петков и Спас Русев как ще я коментирате? Политик на рандеву с мастит собственик на медии... и която среща удобно беше скрита от т.нар. национални телевизии и медии. Как ще я коментирате тази среща в контекста на медиите като цяло?
- Доколкото разбрах, Спас Русев е уговарял Кирил Петков "Виваком“ да прилапа "Булсатком“. Вероятно това е било причина за срещата им - лобизъм.
Но понеже днес го ударих на спомени, ще върна спомените назад и ще кажа нещо за Спас Русев. Той беше нещо като шофьор на Петков Симеонов в годините, за които говорих. След това Петко го сложи да отговаря за една агенция за чуждестранни помощи. Да, в Агенцията за чуждестранна помощ го сложи. Много българи от чужбина бяха започнали да изпращат материални помощи, техника, какво ли не. И всичко това Петко го сложи в една агенция, за която отговаряше Спас Русев.
Той още навремето се е бил ориентирал към материалната част на прехода към демокрация, докато ние се занимавахме с духовната - пишехме статии и правехме митинги.
