САМО В ПИК! Грабежът на пощата в Хасково по сценарий на соцобира на века! Вижте как задигнаха 2 млн. лв.!
Последвайте ни в Google News Showcase
През 1984 година в Хасково бе обран клонът на Българската народна банка. Като на кино. Двама маскирани мъже дебнат в тъмното инкасова кола на “Търговия на дребно”. От москвича комби излиза невъоръженият пазач бай Стамо Кралев с огромна брезентова торба. В нея има точно 182 829 лв. От другата врата се измъква касиерката, която трябва да позвъни на охраната.
В този момент зад ъгъла изскачат двамата мъже. Единият удря с метална щанга бай Стамо и го сваля на земята в несвяст. Другият грабва торбата с парите.
Нападателите изчезват с парите.
В Хасково става страшно. По същото време се провежда партийна конференция. От София звънят и казват – намерете ги, иначе ще хвърчат глави.
На 7 юни 2016 година, 32 години по-късно, Хасково отново е в окото на бурята. Неизвестни мъже обират Централна поща, тъкмо преди да започнат да се изплащат пенсиите. Все още няма задържани, няма и официална информация за задигнатите пари. Появиха се в медиите суми от 1.5 до 2 млн. лева.
Соцобирът на века предизвика грандиозен скандал в държавата. От цялата страна в Хасково са командировани цели 77 разузнавачи, които се интегрират в престъпния свят и търсят улики. Напразно. Никакъв резултат.
До никакъв резултат не води и сегашното разследване. Но инспектори, следователи и дознатели пропускат нещо много важно. Сегашният обир е римейк, препратка, подобрена версия на онзи отпреди 32 години! Ето защо.
Сегашните обирджии не повтарят грешките на Веселин и Стефан. Те много добре знаят техните предци къде са се препънали и сега вървят с финес и тънка усмивка напред.
Голямата грешка на двамата, обрали банката преди 32 години, беше перуката на Веселин. По косъм от нея беше разплетен чорапът, който остави боси и досегаеми двамата обирджии от соца. В крайна сметка Хасково не е Ню Йорк, с кожно заболяване на главата като неговото са били десетина души. И беше бързо разкрит.
Какво направиха сегашните обаче? Целият им път в пощата е бил засипан с косми – взети от фризьорски салон в града. Нека сега намерят косъм, по който да разплетат случая както тогава. Това не е ли послание към 1984 година?
Втората грешка на Стефан и Веселин беше ударът с щангата, с който е повален пазачът бай Стамо. Този удар беше използван от прокурорите, за да скалъпят обвинение в опит за предумишлено убийство. Така и стана. Двамата бяха осъдени на смърт и разстреляни. Заради щангата. Нищо че бай Стамо се отрече от обвинението си.
Какво направиха сега обирджиите? Вързаха и заляха пазача с...вода. Няма как и по това действие да не се направи връзка с онзи случай. Тука има даже намигване с усмивка. Сякаш си казват: „А сега ни хванете и ни обвинете в опит за убийство...”.
Третата грешка на Веселин и Стефан сегашните няма как да я направят – да заровят парите в бидон и да играят тото, за да се опитат да избият и узаконят по някакъв начин откраднатото. Те са нямали друг начин. Няма как да изчезнат в странство, няма как да обменят парите. Трябва да чакат шестица от тотото. Тя обаче така и не идва.
Днес свободното движение на хора и капитали, гарантирано от ЕС, вероятно вече е дало възможност на днешните да реализират грабежа в нещо – я сделка, я недвижими имоти. И да духнат зад граница.
Може пък да последват примера на Жоро Инкасото, който чака търпеливо да му изтече присдъдата за грабеж, да излезе от затвора и да си харчи откраднатите пари.
Как ще постъпят, те си знаят. Важното е, че времената се промениха и не ги чака съдбата на Стефан и Веселин. А тя беше истинска драма. Благодарение на гениалната адвокатка Рени Цанова двамата бяха осъдени на максималната тогава присъда – 20 години затвор. Щяха да излязат след десетина години и да видят порасналите си деца. От парите бяха успели да изиграят на тото към 4 хиляди, без никакъв успех обаче. Всички останали бяха върнати в държавната хазна. Процесът в Хасково беше публичен – в Лятното кино на Дома на народната армия. Когато съдията прочете присъдата всички се радваха, хората ръкопляскаха – видяха че възтържествува справедливостта.
Не така мислеха обаче от ЦК на БКП. Казват, че Живков тогава бил бесен – крещял на всички: ”Това да не ви е Америка, бе! Какво си мислите! Ще откраднат пари за 20 апартамента и двайсет коли и ние ще им простим! Никога, смърт!”
И любимата партия не прости. Делото бе преразгледано при закрити врата и присъдата беше смърт. И беше изпълнена бързо. Разстреляха ги. Пишещият тези редове, тогава млад репортер в окръжния вестник, всеки ден си говореше с бащата на Стефан. Той идваше в редакцията и твърдеше, че синът му и Веселин са живи, работят в уранова мина в Съветския съюз. Един човек ги видял. Дали не сме можели да направим нещо. И тази измишльотина го крепеше.
