САМО В ПИК! Д-р Петър Кичашки: Румен Радев е полагал клетва да е президент, а не да абдикира. Правителството в оставка може да остане като редовно
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Петър Кичашки, д-р по конституционно право, коментира пред Соня Колтуклиева възможността президентът Румен Радев да прекрати предсрочно мандата си, за да се впусне пряко със свой проект в калните политически борби, както и как правно правителството "Желязков", което е в оставка, може да се окаже редовно.
- Г-н Кичашки, аз съм сред тези, които не вярват, че Румен Радев ще прекрати президентския си мандат и ще обяви партия, която той да оглави. Но все пак с Вас, като доктор по конституционно право, бих искала да разговарям за това - ако, случайно, президентът реши, преди януари 2027 година, да слезе на политическия терен, какво ще предизвика това? Как трябва да го стори?
- Конституционният алгоритъм е ясен, това е възможно, но иначе би било разумно президентът Радев да довърши мандата си по един достоен начин, не да влиза в калните политически борби. Да не забравяме, че президентът полага клетва и това е доста сериозна клетва пред българската Конституция, пред българското общество. Г-н Радев е военен и за хората от този социален клас клетвите би трябвало да значат нещо. Да не се стига до един такъв сценарий, в който президентската институция овакантява предсрочно своя титуляр, за да може той да си направи партия. Това би било много лош знак и най-малкото би означавало абдикиране пред спазването на положената клетва, което ми се иска да бъде малко вероятен сценарий.
- И все пак, за хората, които не четат Конституцията редовно като Вас, обяснете какви са стъпките – как действащият президент заявява, че се отказва от мандата си? Как встъпва в длъжност и в задълженията на президента вицепрезидентът?
- Пълномощията на президента, съгласно чл. 97, ал. 1 от Конституцията, се прекратяват предсрочно при подаване на оставка пред Конституционния съд, както е в случая, който обсъждаме. КС приема оставката, не я обсъжда и не я гласува, прекратява служебните задължения на подалия оставка президент и дава възможност на вицепрезидента да изпълнява задълженията на държавен глава до края на мандата. Не се изисква някакво специално действие от страна на вицепрезидента.
- Нека да изясним и ситуацията със служебните кабинети и въпроса дали правителството на Росен Желязков може да управлява в оставка до провеждането на изборите?
- По отношение на служебните кабинети след тази, простете за израза - куца поправка на Конституцията, която Народното събрание сътвори за така наречената “домова книга”, ние сме в ситуация на доста спорно от правно гледище положение. Ако всички посочени от Конституцията хора откажат да поемат тази длъжност, тогава и Конституцията не ни дава отговорите. Всъщност, наистина бихме се изправили пред конституционна криза, която може да се реши единствено по пътя на тълкуването и по пътя на спазването на общите принципи на правото, в случая на принципа за непрекъсваемост на държавната власт.
- Съществува опасност всички от “домовата книга” да откажат. Тогава?!
- Тогава принципът за непрекъсваемост на държавната власт ще диктува необходимостта правителството в оставка да остане да изпълнява функциите си като действащо правителство. Това е лош сценарий, аз много се надявам да не се стигне до там, защото това би означавало наистина да стигнем до конституционна криза.
- Не беше много прецизно, от гледна точка на Конституцията, когато президентът Румен Радев отказа да подпише указ на Горица Кожарева за служебен премиер, защото не хареса нейното предложение за вътрешен министър да бъде назначен Калин Стоянов.
- Спор няма. Разбира се, че не беше съобразено с конституционната воля, това е така. Въпросът е, че когато имаш една калпава промяна в Конституцията, тя води сред себе си до калпави резултати от всички стъпки на политиките.
- Би ли могъл президентът отново да си позволи, ако не му хареса някой от министрите, да не одобри кабинета на евентуален служебен министър-председател?
- Както посочихте, той вече веднъж го направи и нищо не последва. Може да го направи втори път. Вижте, има възможност политическите играчи, ако не действат добросъвестно, да бламират процеса по избор на служебен кабинет. И президентът Радев може да го направи, и самите хора, които са посочени в конституционната поправка, и те биха могли да откажат. Това би било наистина изправяне на държавата пред конституционна кризи с невиждан мащаб. Надявам се, държавни мъже и жени в България да положат необходимите усилия добросъвестно да стигнат до консенсус, така че да имаме служебен кабинет. И тук обаче, като критикуваме парламента, че направи тези калпави поправки в Конституцията, трябва да отчитаме следното: парламентът ги направи, защото влязохме дълго време в една спирала от служебни кабинети, всъщност безконтролно назначавани от президента Радев, които свършиха доста безобразия. Ето например аферата “Боташ“ е един емблематичен пример за такъв тип безобразие на служебно правителство да поеме дългосрочни ангажименти пред държавата без абсолютно някаква друга видима причина, освен да задоволи някакви, да кажем, не много лицеприятни партийно-политически нагони. В този смисъл, политическата действителност изискваше да има някакво ограничение на безконтролната власт на служебните кабинети, но просто начинът, механизмът, по който това беше сторено, беше меко казано несръчен. Слава Богу, все още не сме в ситуация на конституционна криза, но има такава хипотеза.
