САМО В ПИК! Доц. Владимир Ходжев разкри как ще спечелим битката с пандемията и обяви: 10% от пациентите карат „дълъг ковид“
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Разпространението на пандемията в България стремглаво расте. Същевременно поради обективни причини масовата ваксинация се бави.
Бумът на заразата доведе до затягане на противоепидемичните мерки в отделните области на страната.
Защо се стигна до третата вълна на пандемията у нас, какво допринесе за поредния пик, наистина ли са толкова опасни разновидностите на коронавируса, може ли да се стигне до пълен локдаун?
За отговор на тези и други въпроси потърсихме топ пулмолога доц. д-р Владимир Ходжев, началник на Клиниката по пулмология в УМБАЛ “Св. Георги” в Пловдив. Член е на European Respiratory Society и American Thoracic Society. Той постоянно е на първа линия сред пациентите, а в ръководената от него клиника се лекуват предимно тежки случаи на заболели от COVID-19.
Eто какво заяви ексклузивно пред ПИК председателят на Българското дружество по белодробни болести:
- Доц. Ходжев, отново сме свидетели на бум на заразените с коронавирус. Защо според вас се стигна до третата вълна на COVID-19 в България?
- Според мен се дължи на съчетанието на два фактора – навлизането на така наречения британски щам в страната и съответно разхлабването на мерките преди няколко седмици. Вероятно това води до бума, който наблюдаваме в момента.
- Към момента е установено, че у нас върлува британският вариант, но има и други като южноафриканският и нигерийският, за който се твърди, че е най-опасен…
- Информацията за щамовете не се установява при нас, но засега нямаме данни да е засечен нигерийският щам. Идват много противоречиви данни, които в последствие не се оказват толкова драстично различни.
В реалната клинична работа ние получаваме информация само дали пациентът е позитивен. Вече в специализирани лаборатории правят анализ какви са щамовете в страната. Факт е обаче, че британският вариант преобладава при новите позитивни пациенти и е разпространен в цялата страна. Това говори, че в момента се сблъскваме с тази разновидност на вируса.
- А знаем, че той е по-опасен от класическия щам, защото се разпространява по-бързо.
- По-бързо се разпространява. Иначе няма кой знае каква разлика в клиничната картина, която е аналогична, както при втората вълна. По литературни данни той е по-заразен от класическия щам, което налага да се предпазваме по-стриктно.
- Относно мерките у нас не се ли получава „след дъжд качулка“, тъй като сега започва затягането им в различни области на страната, след като първо ги разхлабихме, въпреки че рискът чукаше на вратата?
- По-добре е да се вземат някакви мерки дори и малко по-късно, отколкото да не се взимат. За съжаление в нашето общество няма единно мнение по въпроса. За да бъдат ефективни мерките, те трябва да бъдат приети от хората, а те да ги спазват.
Наслушахме се на най-различни говорения, послания от различни хора и ми се струва, че обществото е объркано и раздвоено. Самото то не е способно да следва постоянно определена линия и се стига до това лъкатушене в едната или другата посока.
- Според вас има ли рецепта за премахване на въпросното лъкатушене?
- Голяма роля имате и вие журналистите, защото при цялата свобода на словото, която има в една демократична държава, в същото време трябва да има и някакъв филтър. Просто съм се наслушал на много безотговорни изказвания по време на пандемията. Някои от тях по-скоро имаха за цел да блесне човекът, който ги изказва, отколкото някаква грижа за информираност или грижа за обществото. Това обърка хората.
- Кои визирате точно, че объркват хората?
- Мисля, че е ясно. Те не са един или двама. Доста са. Тези хора, които шестват по медиите, често не са в реалната борба с коронавируса. Защото хората, които са ангажирани, въобще не разполагат с този ресурс от свободно време, за да обикалят ежедневно по медиите. Те остават по гласовити от хората, които реално са на терен.
Колегите, които са на първа линия, са пулмолози, инфекционисти, реаниматори, общопрактикуващи лекари, а те вече са доста напрегнати и изморени, защото мина една година в работа чрез една черезвичайна обстановка, която непрекъснато изисква промяна на начина на работа, усвояване на нови методики на лечение и редица други организационни предизвикателства, които са за цялата система – да се реорганизира. Така че освен за обществото, трябва да се знае, че и за медицинските специалисти никак не е лесно. Както се променя пандемията, така се променя и реорганизира и здравната система, за да може да посрещне този удар. Той може да бъде посрещнат, ако има разбиране и от двете страни. Видяхме какво е да се препълнят болниците. Надявам сега отново да не се получи същият проблем. Мисля, че сме по-подготвени, защото това вече е третата вълна и както се реагира във времето, и то не като чисто терапевтични лечебни схеми, а по-скоро като реорганизация по време на пандемията.
Мен ме натъжава, когато специалисти в кавички, непрекъснато говорят за хаос в здравната система и т.н. Аз съм категорично против, че в здравната система е налице хаос. Има трудности и има хора, които със себеотдайността си, с много часове след работно време, от сутрин до вечер се борят с тази пандемия.
Битката може да бъде спечелена, ако заедно обществото и лекарите гледаме в една посока. И да разбираме най-важните приоритетите за момента.
- А кои са те?
- Според мен човешкият живот. Това е основният приоритет. Когато говорим за икономика, човешкият живот има и икономически последствия. Но това го поставям на второ място.
10% от пациентите, които се разболяват са с така наречения „дълъг ковид“, т.е има едно продължително боледуване и бавно и мъчително възстановяване. Тези хора също излизат от пазара на труда и това води до икономически загуби за цялата страна.
- Вие лично сте на първа линия и всеки ден се сблъсквате със заболели. Има ли увеличение на болните и защо при мнозина се достига до това дълго протичане на ковид?
- Ясно е, че в момента има нарастване на случаите и пациентите се увеличават. Затова и здравната система се реорганизира наново.
По отношение на „дългия ковид“, предстои да научим още много нови неща, защото тези пациенти ще бъдат проследявани във времето. Тепърва ще се установи дали промените, които имат те в белия дроб и други органи, ще бъдат постоянни, или ще настъпи обратно развитие и възстановяване, дори и то да е по-продължително.
- Какви са най-честите тежки усложнения и поражения, които вие сте наблюдавал при хора със заболяването?
- Освен белия дроб се засягат и съдове, и сърцето. Наблюдаваме и различни проблеми с кръвосъсирването, тромбовлебити, белодробни емболии. Част от пациентите изпитват задух продължително време при физическо натоварване, кашлица, умора, отпадналост, имат и депресивни симптоми.
При нас са най-тежките пациенти, с най-чести и тежки усложнения. Затова ние ги виждаме често, но тепърва ще имаме една по-обобщена картина, след като нещата преминат.
- Вашето лично мнение по отношение на мерките какво е – трябва ли да се стигне до пълен локдаун и отиваме ли натам?
- Мерките трябва да са своевременни, за да не стигнем до пълен локдаун. Ако не правим нищо, може да се наложи наистина да имаме пълен локдаун.
Видя се каква е пряката връзка между учениците и съответно разпространяването на заболяването. И аз имам ученичка вкъщи и ми се иска живото посещение на училище, но се видяха резултатите, когато се възобнови учебният процес. Заразяват се учители, родителите на учениците. В момента имам случаи на цели семейства, които лежат в клиниката, и са учители, а съответно и техните родители. Учителското съсловие също е на предния фронт и трябва да ги запазим.
- Увеличаването на случаите е свързано с учениците, които не боледуват тежко, но разнасят заразата …
- Точно така е, защото те са най-активни. Те обичат да ходят по молове, да се събират и т.н. За тях груповият начин на живот е от особено значение като млади хора. Но всичко това помага за разпространение на инфекцията.
Резултатът от други неща, които се отпуснаха, пък ще се види след няколко седмици.
- Какво е мнението ви за ваксинацията у нас, която върви с доста бавни темпове?
- Проблемът има две страни. Първо, доставката на ваксини. Ние получаваме определен солидарен процент от ЕС. Има логистични проблеми, които са за целия Европейски съюз. Надявам се те да бъдат преодолени.
Вторият проблем е готовността на хората да се ваксинират. Многото говорене по-скоро обърква хората, и от компетентни хора в кавички. Важното е нашето общество да се обедини, че ваксините са безопасни и да може в максимален процент сънародниците ни да бъдат ваксинирани.
Мисля, че тук има известно позитивно развитие, защото в началото привържениците на ваксинацията бяха по-малко. Сега когато обаче има известен недостиг, изведнъж хората започнаха да се редят на опашки и да се стремят към нещо, което е дефицитно.
- Как си обяснявате това?
- Народопсихология. Виждате, че част от най-рисковата група отказаха да се ваксинират и тогава тръгнаха така наречените зелени коридори. Важното е, че процентът на желаещите нарастна.
- Ще постигнем ли скоро лелеяният колективен имунитет и респективно да се „отървем“ от пандемията. Каква е вашата прогноза?
- Аз в това заболяване видях, че всяка прогноза е много субективна и нереална. Има определени математически модели как би се развила пандемията, но пък в един математически модел трябва да се заложат точните параметри, а те се променят във времето. Трудно ми е да правя някакви прогнози. На всички трябва да е ясно, че колкото по-голям процент от хората в България са ваксинирани, толкова по-рано ще се преодолее тази пандемия и ще можем да се върнем към нормалния начин на живот.
