САМО В ПИК! Доц. Цеков: Вярвам на Мъск за "мадуровките" а не на IT-тата около ППДБ и Радев
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Вярвам на Илон Мъск, че машините за гласуване, т.нар. "мадуровки" са компрометирани изначално. Това заяви пред ПИК топ конституционалистът доц. Борислав Цеков, след като най-богатият човек в света препубликува в социалната мрежа Х информация, гласяща следното: "Софтуерът на "Смартматик" е разработен през 2020 г., с помощта на USAID (Агенцията на САЩ за международно развитие - б.р.) за фалшифициране на изборни резултати".
Интервю на Соня КОЛТУКЛИЕВА
СК: Доц. Цеков, Илон Мъск потвърди в своя публикация в X, че базисният софтуер на “мадуровките” е бил финансиран от USAID и е направен с цел фалшификация на изборните резултати. Обаче, както Вие казвате, родните IT-та около ППДБ и президента Радев като тамагочета повтарят, че проблем няма, така просто ни се струва… Дали?
БЦ: Не е нужно човек да е специалист в информационните технологии, дигиталните устройства и така нататък, за да може да се ориентира в това кои са достоверните източници и кои са заинтересовани от свои частни икономически, политически и други интереси. Ако трябва да избирам между българските IT-та около ППДБ и Радев, и Илон Мъск и IT-специалистите около него, които са създали всичко това (образно казано), което родните IT-та потребяват - аз, естествено, избирам да вярвам на достоверността, преценката, мнението на Илон Мъск и на американските IT-специалисти около него. Тоест да черпим от извора, а не да слушаме локални импровизации – „От Искъро по-дълбоко нема...“и да вярваме на някакви неща, защото на Иванчо от Чепръчане така му се струвало.
Казвам го малко по-разговорно и грубо не за друго, а защото изборите са изключително сериозен държавен и политически акт и те не могат да бъдат оставени в ръцете и преценката на технически специалисти. Неслучайно никъде по света, в Европа също така, не се използва машинно гласуване в неговия чист вид - тоест машинно маркиране на вота и машинно преброяване и генериране на машинен изборен протокол. Защото това го смятат големите IT-специалисти, а сульо-пульо, Атанас и вуйчо му Спас в България няма никакво значение какво мислят. Такъв тип гласуване е крайно несигурно и няма никаква гаранция срещу фалшификации и манипулации на вота, без значение дали машините са свързани с интернет или са автономни.
Заедно с това има един конституционен аргумент, който е извеждан както в Германия, от Германският конституционен съд, така и другаде, че самата процедура по преброяване на гласовете трябва да бъде достъпна, проверима и разбираема за всички граждани, без да е необходимо те да имат технически познания. Тоест, актът на преброяването на гласовете и на тяхното отчитане трябва да бъде не контролиран и разбиран от една шепа IT-та, а да може да бъде проверен и следен от наблюдателите на неправителствените организации, от застъпниците на партиите, от кандидатите и т.н.. Така че аргументите са много, повтаряли сме ги през годините … ето, че Илон Мъск казва това, което най-после се надявам разумните хора (в това число и IT специалистите в България), които не са ангажирани по силата на свои икономически или партийни интереси с прилагането на “мадуровките” у нас, да си дадат сметка, че изборите не могат да се оставят на технически служби. Аз вярвам на Илон Мъск, че “мадуровките” са компрометирани изначално.
СК: Доц. Цеков, чудно ми е, че продължаваме да водим този разговор! Вече какво ли не се изписа, изказа и доказа за “мадуровките” и за начините на гласуване. Стана скандал със заместник-министъра на електронното управление – Михаил Стойнов, с депутата Георги Свиленски за офертата на Кирил Петков да предостави кода, бяха намерени неохранявани машини, много от тях се повредиха … но от ППДБ продължават и продължават да твърдят, че трябва изцяло да се гласува с машини. Защо?
БЦ: Изключително подозрително е. Това е: все едно в целия свят всички водещи автомобилопроизводители, най-добрите в тази бизнес да казват, че един автомобил е опасен и не трябва да се шофира с него, но Бай Ганьо инженер казва: „А, не - аз разбирам повече от тях! Точно този автомобил ние ще го управляваме в България“.
Това е ситуацията, абсурдна е. А тя подсказва, че има някакви нечисти интереси зад това абсурдно поведение.
И тези нечисти интереси могат да са и икономически, и партийни, никакви други.
СК: Какви икономически и какви партийни интереси, нека да изясним?
БЦ: От една страна: внедряването, експлоатацията, поддръжката, съхранението на тези машини струват десетки и стотици милиони на българската държава през последните години. Тези пари отиват в частни джобове. Изваждат се от джоба на българския данъкоплатец, от българския бюджет и се поставят директно в частни джобове. България прави едни от най-скъпите избори в света. Не са магистралите най-скъпите, изборите са най-скъпи. Заради машините.
СК: Имате предвид „Сиела“ преди всичко, предполагам?
БЦ: Ами не знам кое точно е юридическото лице от мрежата фирми около „Сиела“, но да, те са тези … по принцип, в това няма нищо лошо, държавата им е дала възможност, явили са се, спечелили са конкурсите. Въпросът е, че ние, като общество и като данъкоплатци, трябва да сме взискателни спрямо подобно бюджетно разхищение. Изборният процес може да бъде много по-евтин. Така че икономическите интереси, когато става дума за десетки милиони, естествено, че са гигантски. И заедно с това със сигурност има и партийни интереси от партии, които са свързани с тези кръгове, към които принадлежат и мениджърите на „Сиела“ – те са политически, партийно оцветени, помним, бяха част от Реформаторския блок, партията на Кунева и така нататък. Това е тяхно право. Въпросът е, че когато се групират такъв тип партийни и икономически интереси на едно място, ние като граждани трябва да сме изключително подозрителни, когато ни обясняват, че в България трябва да се прави нещо, което в целия свят е отхвърлено.
