САМО В ПИК: Евгени Боянов, мениджърът на Стоянка Мутафова в разтърсващ разказ: 3 месеца преди да си отиде, ми каза: "Ще имам представление в "Орландовци!"
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Тази неделя, 2 февруари, Стоянка Мутафова щеше да навърши 98 години. Кралицата на комедията обаче напусна земната театрална сцена на 9 декември след продължително и тежко боледуване. Последните 4 години от живота й, плътно до актрисата бе мениджърът й Евгени Боянов. За да предпази дъщеря си Муки, именно пред младия мъж Стояна за пръв път заговаря за наближаващата раздяла.
Как започва приятелството му с Мутафова, на какво го научи тя, за коя улица в София ще внесе предложение пред общината да бъде прекръстена на великата актриса, къде ще бъде издигната паметна плоча, какво ще се случи навръх рождения ден на Стояна и с какви думи тя предричала своя път към театъра в Рая, Евгени разказва пред ПИК:
- Евгени, ти бе един от най-близките на Стоянка Мутафова хора. Как започна вашето приятелство и съвместна работа, допусна ли те лесно до себе си?
- Първо, благодаря за поканата и интереса. Щастлив съм, че паметта на Стоянка се поддържа и тя със сигурност няма да бъде забравена. Нашето приятелство започна като на шега, на едно поклонение, колкото и странно да звучи. Там се запознахме, там се сбогувахме миналата година на 6 декември - в същото това фоайе.
Преди няколко години бях с един от другите артисти, с които работя - Кичка Бодурова, на поклонение в Сатирата. Там тя се видя със Стоянка и Муки, после седнахме на кафе и от дума на дума се представих. Муки взе координатите ми и ми се обади след това с предложение да бъда мениджър на майка й. Искрено бях поласкан, но си казах: "Но Стоянка е на 94 години, закога?". Оказа се, че не съм бил прав. Макар и само 4 години работа с нея, те бяха толкова пълноценни, буйни, смислени... Не ме допусна лесно, не бих казал. Мина време, опозна ме и се случи така, че бях човекът, който допуска най-близо до себе си след Муки. Богатство е да си бил до Стоянка Мутафова, дишах въздуха, който дишаше тя и попивах всяка дума.
- Доколкото ми е известно, още неколцина, които се занимават с импресарска дейност, са се пробвал да заработят с Мутафова, но тя е избрала теб. Може би се чувстваш късметлия и щастливец?
- Да, абсолютно. Търсили отдавна мениджър, но все не попадали на точния човек. В мен го видяли. Щастлив съм и благодарен, че имах тази възможност. Господ ме целуна, когато ме срещна със Стояна - все пак това е най-голямата звезда на България и изкуството ни. Цял живот ще съм благодарен и на Муки, и на Стоянка, че ми се довери и смятам, че оправдах доверието й. Докрая.
- Ти се грижеше да програмата на Стояна в продължение на 4 години. Сигурна съм, че за този период сте имали безброй запомнящи се моменти, но кой е най-яркият спомен, който на секундата идва в ума ти и най-мъдрият урок от нея?
- Те са многобройни. Карали сме се, викали сме, смяли сме се, тръгвали сме в 23 ч вечерта за изява на другия ден... Беше винаги емоционално. Със Стояна никога не е скучно. Без да звучи преувеличено всички спомени са ярки. Обмислям да ги събера в книга някой ден. Разполагам и с богат снимков материал. А най-мъдрият урок: никога да не се взимам насериозно. Да бъда честен и достоен, защото само с това се успява в живота. Така ме учеше тя.
- Допреди да се поболее и да влезе в болница, какво бе нещото, което най-много я радваше и я правеше щастлива? И обратното - на какво се гневеше, за какво тъгувашеа?
- Най-много я радваха изявите пред публика, разбира се. Представленията й в "Сълза и смях" и "Сатирата" - "Госпожа Стихийно бедствие" и "Столетие мое", както и пътуванията в цялата страна с мен и Муки по повод представянето на книгата й и провеждане на творческа среща - разговор с нея. Гневеше се, че вече не е същата като преди. Ходеше, чуваше и виждаше малко по-трудно, но тя геройски издържа. Феноменален човек беше!
- Направи ми силно впечатление твое изказване, че точно 3 месеца преди смъртта си Стояна лично на теб е заръчала с кои от любимите й перли и с кой тоалет да бъде погребана. Сещам се и за думите й по БНТ, отправени към покойната й приятелка Невена Коканова: "Вено идвам при теб!", близо месец преди да си отиде. Имахте ли и други подобни моменти, в които тя да е предчуствала близката си смърт?
- Имаш предвид онзи 6-ти септември, когато тя ми сподели това, за което говориш... След това започна много често да говори за смъртта. И тя дойде, не закъсня... Стояна имаше изключително силна и точна интуиция. В болницата, с цел да приповдигнем духът й, казвахме, че скоро има представление еди къде си и да се оправя по-бързо да не го свалим. И тя каза: "Имам, да! В "Орландовци!". До болка откровена, точна и за съжаление - оказа се права.
- С Муки имахте идея да поискате от компетентните органи улицата в Драгалевци, на която бе вилата й, да бъде кръстена на нейно име. Има ли развитие по този въпрос?
- Трябва да мине малко време, съвсем наскоро се навършиха 40 дни от кончината й. Сигурен съм, че тази идея ще стане факт, ще направя инициативен комитет и ще внеса предложението в Столичния общински съвет. Но смятам, че най-правилно би било улицата, на която тя живееше от 1963 г. до смъртта й да носи нейното име. Това е улица в "Лозенец", която бул. "Черни връх" разделя и често това ни е създавало неудобства. Например, даваме адреса на ТВ екип, те звънят и казват "Долу сме". Обаче долу няма никой. Попаднаха редовно от другата страна на булеварда. Така, че едната половина на ул. "Люботрън" съвсем заслужено, а и с цел по-голямо удобство, трябва да носи нейното име. Вярвам и съм убеден, че това ще стане.
- След броени дни ще станат 2 месеца от кончината на Стояна, но човек и личност като нея няма как да бъде забравен от хората, още повече, че предстои да бъде сниман и филм за нея?
- Да, прегледах доста архивен материал от личните й такива и смятам, че с това, което съм заснел и аз, а и което ще ми бъде предоставено, ще се получи един хубав филм в нейна памет. Такъв, какъвто заслужава. Съвсем скоро в "Сатиричен театър" ще бъде поставен стол на нейно име, символичното му откриване ще бъде навръх 98-ата година от рождението й - 02.02.2020 г.
С дъщеря й Мария подготвяме и паметна плоча, която ще бъде поставена пред кооперацията й в "Лозенец". Благодаря ви много за проявеното уважение към паметта й. Съгласих се на това интервю, единствено с цел поддържане на тази памет. Искам да използвам случая да благодаря на всички, които не забравят Стоянка. Поклон!
