САМО В ПИК! Ексвицепремиерът и министър на икономиката Николай Василев за еврото, рисковете и кой не ни иска в Еврозоната и Шенген
Някои политици и банкери не искат да влезем в Еврозоната, а и оттам не са във възторг от приемането ни, затова тъпчем на място, твърди икономистът
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Николай Василев е бил член на правителствата на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев.
Последователно заема позициите на вицепремиер и министър на икономиката (2001-2003 г.), министър на транспорта и съобщенията (2003-2005 г.) и министър на държавната администрация и административната реформа (2005-2009 г.). От август 2009 г. Николай Василев е управляващ партньор в една от най-големите независими инвестиционни и асет мениджмънт компании у нас.
Пред ПИК той коментира новогодишно какво да очакваме във финансов и икономически план от новата 2017 г.
Интервю на Красимир ТОДОРОВ
-Господин Василев, от около две години експерти и официални представители на МФ декларират, че България е изпълнила изискванията за приемане в така наречената „чакалня” за приемане на еврото. При министър Симеон Дянков даже имаше нещо като изявено желание да се окажем там. Не ни канят или ние не искаме?
-Да, България доста отдавна изпълнява всички икономически критерии за членство в Еврозоната – за разлика от половината нейни членки. Ние все още не сме приети по политически причини – и ние не бързаме, а отттам не ни искат. Същото се отнася и до Румъния, както и до членството на двете държави в Шенген. Формално аргументите са корупцията и съдебната система. Част от причината да не бързаме вече цяло десетилетие вероятно е нежеланието на някои среди да има надзор на банките ни от страна на ЕЦБ.
-Банките ни успешно преминаха стрес-тестовете, но икономическият ни растеж е слаб. Има ли връзка това с приемането на еврото или не?
-Опасението ми е, че именно банковата сфера не бърза с Еврозоната. В националния ни интерес обаче е да добавим строгия надзор на ЕЦБ и върху нашите банки. Тогава ще спим още по-спокойно. Иначе икономическият ни растеж в момента изобщо не е слаб на фона на заспала Европа през последните 7 години.
-Можете ли да се ангажирате с прогноза кога реално ще влезем в еврозоната или смятате това за много отдалечено във времето?
-През 2005 г. щях да кажа „Разбира се, че през 2009 г.“. Днес нито съм сигурен кога, нито изобщо дали. Причината не е, че ние не сме готови икономически, а че западняците не ни искат политически. Нито в Шенген, заедно с Румъния.
-Кажете реални ли са страховете, които витаят в общественото пространство, че при евентуално приемане на еврото обмяната на левовете ще стане по различен от действащия валутен курс и че цените ще скочат?
-Категорично няма такова нещо. Това е плод на ненаучни спомени и твърдения на хора, които казват, че капучиното на главната улица е било 200 драхми, а после е било закръглено нагоре на еди-колко-си евро. Или фризьорските услуги. Или ресторантските сметки.
Истината според мен е в следната:
-Статистиката изобщо не показва да има какъвто и да е скок на инфлацията във всички държави след приемането на еврото. Камо ли удвояване на цените.
-След влизането в еврозоната много от държавите се радват на повече инвестиции, търговия и туризъм. Може цените на някои неекспортируеми стоки и най-вече местни услуги да са се покачили, но това се дължи в най-голяма степен на ръста на заплатите, а не на еврото. Нека припомня, че за последните 15 години средната заплата в България (в лева или евро) се е покачила около 4,5 пъти. Няма как фризьорската услуга да е останала на тогавашните цени.
-Цените на много вносни стоки (автомобили, компютри) са се понижили значително след приемането на еврото поради по-ниските транзакционни разходи и поради елиминирането на валутния риск. Човек колкото и капучино да изпие, ако си купи една кола на по-ниска цена, вече е спечелил от влизането в Еврозоната.
-България днес все още е далеч най-евтината държава в ЕС. Тук и доходите, и повечето цени на стоки и услуги са най-ниски в ЕС. Който не вярва, да се разходи до Париж. Щях да кажа Лондон, който все още е по-скъп, но се сетих за Брекзита... Ако искаме да забогатеем и да имаме по-високи доходи, ще трябва да приемем малко по-скъпи ресторанти. А забогатяването ни минава и през въвеждането на еврото.
-Можете ли изброите три от най-съществените предимства на еврото като платежна единица за България за бизнеса и обикновените българи?
-По-големи чужди и български инвестиции, по-висок кредитен рейтинг, по-евтини кредити, по-стабилна банкова система. Но също така по-добър международен имидж и авторитет за страната и нацията ни.
-Накрая един съвет към хората с пари в банките – да ги държат там, въпрeки ниските лихви, да купуват акции или да придобиват злато и имоти?
-Имотите имат свойството да са неликвидни. А последното десетилетие ясно показа, че цените могат и рязко да падат.
Златото е изгодно в случаи на хиперифлация, както и в периоди на кризи и войни. Възможно е през този век да има такива, затова част от спестяванията не е неразумно да са в злато.
Според мен обаче най-доброто решение е по-голямата част от спестяванията си да държим в широко диверсифициран портфейл от ценни книжа на глобалните пазари – акции, облигации (вкл. държавни), фондове (вкл. за злато и суровини). Тези инструменти са много ликвидни. Дългосрочно такава стратегия би довела до по-добри резултати при по-нисък риск.
Господин Василев, благодаря Ви за Вашите отговори.
