САМО В ПИК: Експертът по сигурността проф. Радулов с критичен анализ на криминалната хроника през 2018-а – за зверските убийства, за акциите срещу олигарсите и за гафовете на НСО
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Експертът по национална сигурност проф. Николай Радулов даде ексклузивно интервю пред агенция в ПИК, в което направи обобщение на криминалната хроника през 2018 година. Проф. Радулов коментира убийството в Нови Искър, покушението срещу бизнесмена Петър Христов, акциите срещу Митьо Очите, Арабаджиеви, Стайкови и Баневи, както и гафовете на Националната служба за охрана.
Интервю на Асен РАШКОВ
- Проф. Радулов, няколко жестоки убийства разтърсиха страната през 2018 г. Най-тежките може би бяха в Нови Искър, където Росен Ангелов изби цяло семейство и се самоуби, както и в Русе, където беше убита журналистката Виктория Маринова. Остана ли за вас нещо скрито в тези случаи и, когато погледнете назад, адекватно ли си свършиха работата институциите?
- Наистина, връщайки се почти една година назад, оставам с вътрешна неудовлетвореност от липсата на отговори на някои въпроси. Защо бяха тези помпозни и изцяло лъжливи по подадена информация интервюта и пресконференции? Как така главният прокурор в самото начало обяви, че петимата са убити с по един изстрел в тила, с малокалибрено оръжие – нещо, което веднага доведе до заключения от сферата на „теория на конспирацията“, че става дума за поръчкови убийства, подобни на почерка на Мосад!
Как е възможно няколко пъти издирващите, водещи служебни кучета, да минат покрай къщата, в която се е укривал убиецът, и да не хванат следата? И накрая – самоубийството с пистолет със заглушител звучи като край на лош детективски роман. В резултат – повече въпроси, отколкото отговори. Усещане за безпомощна и объркана полиция, ръководена от хора, неумеещи адекватно да комуникират с журналистите, и нещо по-лошо - демонстриращи хаотична и непрофесионална работа по едно издирване по горещи следи. Оставям настрана въпроса за изоставения да фалира Институт по криминалистика и направените от частна лаборатория ДНК анализи, това вече е въпрос на липса на стратегическо мислене за значението на криминалистиката в няколко поредни ръководни състава на МВР.
- Станахме свидетели и на едно знаково убийство - това на бизнесмена Петър Христов, който имаше и сериозни политически връзки в страната. Извършителят все още не е заловен, въпреки че покушението стана на доста оживено място. Мотивите също не са ясни, поне за обществото. Адекватни ли бяха първите действия на разследващите и очаквате ли това знаково убийство да бъде разкрито?
- Ще започна отзад напред. Не очаквам убийството да бъде разкрито, световната статистика в криминалистиката оценява шансът за разкритие на убийство след изминали няколко дни като клонящ към нула! Случвало се е да бъдат разкрити и такива убийства, но това е ставало случайно вследствие на работа по съвсем различни случаи. Убийството изглеждаше извършено професионално. Трябваше да се работи по всички версии. Но лично аз останах с впечатление, че умишлено или не не се работеше по политическите връзки и влияние на Христов в региона, както и на оказваното от него влияние по време на изборите, за което са наясно всички от региона.
Според мен това е поредното поръчково убийство, което ще остане без разкрит извършител и мотиви като тези на Кюлев, Фатик, Иван Тодоров – Доктора. За адекватност на разследването по горещи следи можем да съдим по резултата – нищо не беше разкрито, а като че липсваше и старание. Не знам на какво се дължеше видимо вялата работа - дали на политическите връзки на убития, дали на внушения от страна на ръководители в сигурността да не се рови около личността и връзките му. Фактът е на лице – поредното неразкрито поръчково убийство.
- Имаше много критики по адрес на МВР и със случая "Пелов". Въпреки че го издирваха за бягството от затвора, той се подвизаваше спокойно в родния си град и в крайна сметка загина след престрелка. Според Вас научи ли си урока от този случай МВР и кои бяха проблемите, за да не бъде заловен Владимир Пелов?
- Този случай до голяма степен бе анекдотичен – бягството от затвора, героичната чистачка, единствено осмелила се да се изправи срещу бегълците, безумните оправдания на отговорните за неадекватната работа, свързана със затворите и тяхната охрана. Издирването, което завърши със стрелба, при която Пелов беше убит, а и досега ненамереният втори беглец, наистина ни карат да се замисляме за липсата на адекватно управление на силите и средствата на МВР. Този случай беше като сериал продължение на новогодишната кланица.
Причините – пословичното вече лошо ръководене на дирекцията в Министерството на правосъдието, липсата на координация между дирекцията и МВР, липсата на връзка и доверие на МВР с гражданите, защото няма съмнение, че половината Правец е бил наясно за присъствието на Пелов в Ботевград. Въпросът по-скоро е дали ръководството на МВР извлече поуки от този случай, в което се съмнявам, защото като резултат на скандално и неумело управление основният професионален ръководител светкавично бе повишен като министър.
- През годината в страната се проведоха и няколко много шумни акции. Първо в Турция бяха задържани Митьо Очите и бизнесменът и общински съветник на БСП Бенчо Бенчев. Последва акция срещу фамилиите Арабаджиеви и Стайкови, а след това и срещу Баневи. Има ли нещо смущаващо в тези акции и очаквате ли да се стигни до присъди за задържаните?
- Адмирирам всяко действие на полицията, насочено към незаконно обогатяване, пране на пари и изобщо на незабавно и твърдо реагиране на всяко престъпление. Но тези, които споменавате, от години необезпокоявано забогатяват пред очите ни, а може би и с помощта на властите. Хората остават с впечатление, че това са поредни шумни акции, целящи да заглушат поредица от професионални неуспехи в сферата на сигурността, а и поредната специфична предизборна пропаганда. Сами съдете – Митьо Очите още не е в България, а доскоро бившият вътрешен министър Румяна Бъчварова твърдеше, че не знае за ръководната му роля в престъпния бизнес по Черноморието.
С Бенчев не се случи нищо особено, Арабаджиеви са в неизвестност, а синът им е държан като заложник с надеждата, че те сами ще се предадат на властите. По отношение на Баневи имам сериозни съмнения, че работата с безобразията им, вършени почти двадесет години, може да бъде докарана до справедлив край. Като че ли отново сме свидетели на поредната рекламна стратегия в сферата на сигурността. Лошото е, че тя не довежда до повече сигурност за обикновения човек. Но може би тук просто се цели да бъдат настроени хората срещу богатите и да се отклони вниманието от проблемите в държавата – проблеми на сигурността, социални, демографски, образователни – може да се изброяват продължително.
- През 2018 г. неколкократно в полезрението попада и Националната служба за охрана. Първо имаше смяна на ръководството, после се зашумя около охраната на Ахмед Доган, а през последните месеци НСО влезе в новините и покрай няколко инцидента с президента Румен Радев и първата дама. Къде е сбъркана системата на НСО и какво трябва да се промени, за да не се налага да коментираме подобни скандали?
- Системата на НСО има гигантски проблем – факт е, че това е система от съветски тип, охраняваща политическия елит и обезпечаваща комфорт и сигурност, различен от предлагания на обикновения гражданин. Сектор "Сигурност" винаги ще е проблемен, щом създава два различни продукта „сигурност“ – един за гражданите - данъкоплатци, друг за елита, който в крайна сметка се издържа от гражданите. Крайно време е да се ограничи обхватът на това охраняване и обгрижване до 2-3 позиции. Сега те са, ако не се лъжа, 13, а сред тях е и софийският кмет.
Когато кметът живее на отделен режим, включително и охрана, то неговите интереси към хората, за които трябва да се грижи, са само академични. В самата система чувството за непогрешимост и всепозволеност, дадена от един широко скроен закон, води до непрекъсната поредица от неадекватни действия, водещи до скандали. Обикновено те възникват вследствие на автокатастрофи или конфликти с други участници в движението. НСО си извоюва сама да разследва катастрофите и инцидентите с участие на собствени служители и си увеличи правомощията по употреба на оръжие и помощни средства. Но независимо от общоупотребявания повод, че става дума за засилена възможност за противодействие на тероризъм и екстремистки действия, най-често обикновеният гражданин е потърпевш.
- Когато погледнете назад към изминалата 2018 година, може ли да посочите най-големите постижения на службите за сигурност и следователно най-големите им издънки?
- Службите за сигурност през последните години се стараят отново да се обгърнат с мантията на тайнственост и непогрешимост. За успехите можем само да се надяваме, че такива има. Честите акции срещу контрабандата и трафика на наркотици може да са зрелищни, но не водят до решително намаление на употреба на наркотици или цигари, или поне не сме чули някой от големите босове в този криминален бизнес дори да бъде обвинен. Лошо скроената реклама, която си позволяват МВР и Прокуратурата, липсата на сигурност в живота на хората, ненамаляващата битова престъпност карат хората да мислят, че системата не работи, или поне не работи за тях. Мога да обобщя – най-голямата „издънка“ е в тоталното разминаване на това, което управляващите сектор „Сигурност“ се опитват да внушат, и това, което хората са принудени да мислят за нивото на собствената си безопасност.
- Очаквате ли нещо значимо да се случи в системата през 2019 година?
- Не, защото всичко показва самодоволство в управлението на сектора. Пример – след редица от компрометиращи МВР акции, професионалният ръководител, вместо да бъде наказан или понижен, бе повишен и стана министър, а при това не даде никакво смислено обяснение на връзките си с криминалния бизнес, за което упорито се говори сред хората, а и в средите на МВР служителите.
- Като успешна или като неуспешна ще определите годината в сферата на сигурността?
- Това е поредната безлична година по отношение на сигурността. Гражданите не получиха повече сигурност, полицаите не получиха професионално ръководство, а всички ние заедно живеем в среда с понижена сигурност. Тази година прилича на предишната и годината преди нея. Остава да се надяваме че 2019 година ще бъде по-щедра към хората и ще ни демонстрира промени към по-качествена сигурност - нещо, което чакаме вече доста години.
