САМО В ПИК! Ето го пълния текст на скандалната стенограма с олигарха Прокопиев, Радан Кънев и Трайчо Трайков
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Целият политически елит в ступор след изтичането на скандалната стенограмата, която единствено ПИК публикува в медийното пространство. Наглите разговори от тайния сговор на обвиняемия олигарх Иво Прокопиев и подчинените му в хибридния ин витро политически проект потресоха целия десен спектър в политиката. Засега от СДС не желаят за коментират потресаващите лъжи на групичката, а от ДБГ са се събрали на оперативка по този повод и ще излязат с общо изявление.
Главатрят на събралата се група Иво Прокопиев мълчи, Кака Цонка, Иван Бедров, Радан Кънев и дума не обелват за това как задкулисно и чрез манипулации се опитват да променят хода на политиката у нас. Единственият от "психодясното", който е използван като маша в ръцете на олигарха Прокопиев - Трайчо Трайков, потвърди автентичността на стеногармата и заяви, че такива като нея има много.
"Това е разговор между едни интелигентни хора, които обсъждат политиката", каза той, но каква е ролята на Прокопиев не изясни, а самият той продължава да мишкува.
Припомняме, че част от стенограмата бе публикувана първо в агенция ПИК от среща, провела се на 28 юли 2016 година. На нея е бил координиран план за създаване на ново ОФ срещу главния прокурор Сотир Цацаров и Бойко Борисов (ВИЖЕ В "ОЩЕ ПО ТЕМАТА"). Основен идеолог на сбирката, който пише опорните точки, е обвиняемият олигарх Иво Прокопиев. Асистира му журналистката от "Медиапул" Стояна Георгиева, бивша говорителка на Иван Костов.
Пред ПИК от СДС признаха, че са в истински ступор от случилото се. От ДБГ пък са ядосани, че именно събралата се шайка е определила не само хода на президентските избори, но и последващите парламентарни и така е изхвърлила дясното от парламента.
Ето и пълният текст на стенограмата, в която лъсва скандалното задкулисие.
"Среща Ерато
Христо Иванов – Това е неформална среща, която да остане между присъстващите.
Румен (модератор)
Иван Иванов – Живеем във фасадна демокрация, няма чувство че вървим по европейски път. На Боровец се събрахме хора, които смятаме, че сегашното управление е римейк на предишно управление и през граждански дискурси, с хора авторитети, плюс представители от ГС, плюс депутати от ДСБ, да очертаем рамките на един възможен гражданско–политически субект. Идеята за ценности, които могат да ни съберат, според геополитическата ситуация, визия, стъпки и тайминг как може един такъв проект да се разширява и позиционира/консолидира. Обсъждахме и за президентските избори доколко е възможно тази общност да гласува/пасува. В Крайна сметка стигнахме до извод че трябва да разширим срещата и да представим какво се е случило и от там нататък да разширяваме тази мрежа от съмишленици. Финално решихме че трябва да имаме един комуникационен екип, който да се опита да координира идеи и позиции, да държи пръста си на пулса на събитията. Резултатът е Фейсбук група. АРГО. Обща посока – разширяване на гражданското, създаване на политическа фондация и най–вероятно когато обстоятелствата го наложат, да се премине към създаване на по–класически политически субект. Това беше рамката на Боровец. Ден и половина два.
Стояна Георгиева – Групата е за нов проект, различен от ГЕРБ и опозиция на ГЕРБ. Въпрос – преди президентските избори или след тях? Да се очертае и покаже ли инициативата или това да стане с парламентарните избори? Голяма част от дискусията е за проекта . Какъв проект ще е това – със стройна организация или с мрежова? Това ще предопредели неговото съществуване – аморфно или по–структурирано. Как ще се развиват взаимоотношенията с политическия проект?
Трябва да се дефинира проблема, който се опитваме да решим и с какъв инструмент. Въпросът, поставен от Петър Славов от ГС, какъв ще е механизмът, чрез който гражданската формация ще се налага на политическия проект? Дали ще е ядро на нов политически проект или ....
Първа тема – организацията на гражданската общност. Кристиян Таков даде следните теми – какъв ще е персоналния състав, начина на включване, на изключване, да се види как ще бъде представителството, темите по които ще ... да има Интернет платформа за комуникация, персоналния състав да общува помежду си, да има „стандартизиран формуляр за организиране на действия“ кой какво защо и как прави. Право на вето на определен брой хора, ръководство и координация.
Вече говорихме за същността – цялата тази инициатива да се реши с този нов граждански субект да се реши със скъсаните връзки с гражданите и гражданското общество и тяхното политическо представителство. Мисията на този субект е да се възстановят тези връзки и да се канализират в политики. Фондацията да осигурява ресурса – финансов и кадрови за политическия проект, за да е гарант и застраховка на хората, които искат да влязат в политиката, тези хора да знаят че няма да са озоват никъде така че този риск да бъде измерен. Да се даде възможност на качествени хора да влизат в политиката. Говорихме за структурите на ГС. Става дума на няколко пъти за това, че ресурса на българите в чужбина да бъде мобилизиран. Още веднъж Атанас Славов постави въпроса за хибридния субект с идеална цел – какво може да се направи за не стане като с разни партии, тръгнали като движения, от които в един момент политическият субект се еманципира. Няма да се спираме по–подробно на нещата които Христо говори, какви са неговите виждания, защото той вече той е с по–изяснени виждания и той ще говори за това. Тази среща приключи с това, че беше даден мандат да се изграждат структури, да се формулира тяхната взаимовръзка. През цялото време стоеше темата за президентските избори. Дали да се участва на тези президентски избори, защото трябва да имаме представа какво да постигнем с тях и трябва да си призная, че не останах до края на срещата, а нещата се развиха динамично с различните президентски номинации. Ако някой смята, че е имало нещо друго важно от присъстващите да каже, да допълни.
Румен – ако някой от Боровец иска да допълни, да го направи, преди да продължим с коментари и въпроси.
Иво П. – няколко акцента и различни формулировки от мен – наистина смисълът от този хибриден гражданско–политически субект е да направи връзката с интересите на гражданското общество. В момента тази връзка е фалшифицирана и прекъсната. В момента властта се използва за лично обогатяване, за сметка на всички. Активите на всички поевтиняват за сметка на концентрация на ресурс в ръцете на малцина. Събирайки в едно интересите на политическото представителство, е лесно да дефинираме целите на фондацията. Заради дългото време на институционално робство, местата откъдето може да тръгнат такива проекти са разбити и замърсени. Източникът на доверие могат да бъдат само персоналните биографии на хората, които с имената си могат да застанат зад такъв формат. Това е единия акцент, по отношение на същността. Има много моменти които трябва да бъдат обсъждани с различни ПП. Това е предмет на сегашната дискусия.
От Радан К. беше направен кратък но добър анализ на ценностния сет на един такъв проект, който може би трябва да разпространим. Няколко акцента искам да уточним – Основната единица, създаваща ценност в обществото, е фирмата и предприемача. Основното е да има среда за предприемачество, от там нататък са институциите, после инструментите на НАТО и ЕС за довършване на недовършената интеграция. Друг много интересен момент, който геополитическата ситуация налага е темата за патриотизма и национализма в смисъла на големите геополитически интереси, да ни държат в сянка. Трябва да се върнем към корените на българското възраждане. Следващия акцент, който бих искал да спомена и с това искам да завърша, е от Огнян Минчев, който каза нещо доста разумно според мен, че част от успеха на това ново начинание е да преведе, иначе сложните за обикновените българи послания, на един центристки език, не в смисъл на ляво или дясно, а в смисъл на здравия разум. Всяка идея, която се подхвърля да има смазката, за да стигне до по–широк кръг български граждани. Това, което всеки разбира е постоянно да бъде обяснявана връзката между конкретния интерес и политиката, която се води. Смисъла на всичко, което си говорихме на Боровец и днес, е връщане на базовата идея на представителната демокрация – представителството на интереси. Когато е била създадена е било възможно да се общува с избирателите, а сега общностите са по–големи и има нужда от посредник като гражданска фондация, канализираща интересите на политически активните граждани в определени политики.
Трайчо Трайков – Искам да допълня за сложния геополитически контекст, в който се развиват процесите в БГ, те не се забързаха, не се динамизираха, но геополитическия контекст стана много по–сложен, на квадрат – събитията в Турция и сближаването и с Русия. Премиерът каза, че започнал да преосмисля възгледите си за кандидат–президент на ГЕРБ. Може би намалява шансът да бъде предложено едно зомби. Хората членове на партии може да не се съгласят с това – задачата не е да се спечелят изборите, а да има максимален брой кандидати с правилния профил. За съжаление, за самата кандидатура не се случва нищо динамично.
Атанас Славов – Един щрих, който ще е предизвикателство за нашата общност. От една страна, Радан каза че трябва да сме антисистемни, защото системата е ГЕРБ БСП ДПС, от друга страна гражданите биха подкрепили някаква центристка common sense алтернатива. И как се комбинира това – хем центристи, хем алтернатива на системата?
Румен – някой да допълни от срещата в Боровец? .... Добре, всеки се чувства поканен да даде принос към това, което се изложи до този момент като идея.
Ана Димитрова – 4 г. се занимавам с общността на българите в чужбина, Великобритания, Италия, сега съм в Белгия. Аз го връзвах с отговор на един друг въпрос – целта е да бъдем коректив/опозиция или да се опитаме да щурмуваме сегашната система и да я променим. Тактиката и стратегията за двата отговора са напълно различни. Като разбираме как работи сегашното общество има компромиси които трябва да преглътнем, за да се позиционираме в центъра.
Стояна – не знам дали да не изчакаме Радан да дойде, и защо ДСБ вече се смята за изчерпан и не може да свърши тази работа. Ако говорим сравнено с другите партии в БГ тази партия трябваше да свърши тази работа – и върховенство на закона, защита на предприемачите, неща свързани с патриотизма, демократичното и модерното разбиране за патриотизъм, и от тук нататък да се мисли това ново нещо което ще се прави как да е дефинирано и замислено за да разчитаме нещо да стане, а не да бъде най–голямата му амбиция да прескочи 4% бариера. –– Съгласна съм, аз просто поставям един въпрос.
Евгени Кънев – Много теми се нахвърляха и не мога да взема отношения по всички, може би пак ще се наложи да взема думата и тези теми сме ги дискутирали многократно в Гражданския съвет (ГС). Има няколко важни неща – това което Радан е казал, не съм присъствал на Боровец, е каква партия искаме да бъдем – на добрите, красивите и умните до 500 х. души, които да са шумна опозиция и както беше в първите месеци от това управление – част от него или да бъдем побеждаващи. По мои изчисления, България има около 500 х. носталгици по миналото, и още 2 мил., които в зависимост от ситуацията като махалото отиват в една или в друга крайност. Побеждава този, който успее да хване хора от другата половина. Ако отидете назад във времето, между тях не е Иван Костов, има друга версия за 1997 г. как той спечели изборите. Първи беше Дертлиев, втори царя, трети Бойко Борисов. Много пъти съм си мислил за това нещо, вчера четох анализ защо Тръмп се харесва и защо той ще победи. Преди да свържа с с България, малко дълго ще стане – той е хванал три послания, на които се хващат левите – против имигрантите, иска да качва тарифите и да защити работните места и против ,.... Освен това е много важен езика – при десницата имаме недостатък, че каквото мислим това говорим, няма разлика между говорене и действие , с надеждата да не изгубим 200 х. души, които гласуват за нас. Първа задача е, да намерим лидер, защото има поговорка че българинът не върви след знаме, а след знаменосец. Само като намерим лидер, можем да преодолеем границата от 300 х. гласа. Вече имаме опит със синята коалиция, и знаем че печелим 300 х. гласа, с малко късмет малко повече. Значи е въпрос на лидерство и как да постигнем това, към което се стремим е да го заявяваме експлицитно.
Ана Д. – Зададохме един и същи въпрос по три начина – опозиция или не.
Георги Илиев – Георги Илиев, Протестна мрежа, предприемач. ПМ се създаде като коректив, защото го създадохме така. След 3 години все още съществува. Вчера го чухме от парламентарната трибуна, от ДПС, – да не можело ПМ да задава въпроси директно на главния прокурор. Ако трябва да кажа на Атанас Славов – Наско, ако искаме да преразпределяме стойност, тя трябва да се създаде. Искаме да създадем условия, на истинските предприемачи, не тези с поръчките, а тези, които реално създават стойност, да им кажат – ние ще те защитаваме от държавния рекет. Когато успеем да убедим хората, че да има социална политика да има реален продукт и чрез този продукт ще се възроди държавата. Това според мен отговаря на това, че искайки властта.... За да провеждаме леви политики трябва да създадем продукта ,който ще се разпределя.
Искрен Кръстев – От ГЕМ – изследваме климата, имаме много възможности за развитие – имаме два типа предприемачи. Такива които виждат възможност и такива, които действат при нужда. Първата точка е за конкурентните предимства
–––––––
Константин Павлов – Комитата – Ще водим ли публична политика или ще имаме двойно политическо счетоводство? Печелейки доверие и увеличавайки доверието в обществото. Пак ли да поизлъжем, за да вземем властта и да превземем властта отвътре?...
Налице е много ниско доверие в политическата класа, този път ще го намали още повече – хората ще си кажат – и тези са като онези. Смятам, че трудният път е по–правилният, пътят на постепенно възстановяване на доверието. Защото това е истинската промяна, от която има нужда обществото.
––––––––
Валентина Томова – ПР на ДСБ, работила съм като редактор на сутрешен блок – Искам да предложа да се разделим на групи, за да се знае кой в каква област е силен и иска да работи.
Иво П. – Фондацията е този отпечатък на нашето поколение, който трябва да бъде пазител на интересите на българското общество. Това не е поставено като приоритет, и България започва да изостава във всички области. Да имаме годишен мониторинг на прогреса – да следим показатели и индекси, които дават доста обективна представа как се развива държавата. По отношение на политическия проект – ако има енергия да се роди, той ще се роди. Трябва да бъдем реално дългосрочни – за 5–7–9 години например и спрямо такава перспектива да съдим какви компромиси е добре да бъдат правени и какви са неприемливи. В момента за ляво –дясно разделението смятаме че ситуацията е толкова зле, че позицията е нагоре или надолу или напред или назад, а не ляво или дясно.
Евг. Кънев – На 6–7 месец, когато се говори в различни перспективи, се разделяме на ляво–дясно, и Зелените така избягаха.
Трайчо Трайков – Ние нарочно избегнахме да се брандираме, но нашите ценности – лични свободи, спазване на закони, – това е дясно. Дори да не го наричаме дясно, то си е дясно.
Георги Илиев – Поинт тейкън.
Христо Христев – преподавател съм в юридическия факултет на СУ. Имах късмета да работя с Христо Иванов. Аз се дефинирам като ляв човек в български условия. Абсолютно е контрапродуктивно да водим такива дебати в публичното пространство. Една от причините на РБ за противоречивия му успех, е припознаването му за дясно. Имаше дясно – НДСВ, ГЕРБ, Бареков.. Ако излязат резултатите от тестове, на хората между нас, то те ще покажат интересни неща . Как виждаме баланса на икономиката, и къде сме в тези цели. Пред нас не стои въпроса дали ще сме в опозиция или в управление. Трябва да консолидираме, демократично и обективно проевропейско ориентираните български граждани, които биха желали да има в България правова държава. Моето гледище е, че тя не може да е ефективна, ако няма социална защита, в Европа има примери как да се реализира. Но на този етап е абсолютно контрапродуктивно да се дефинираме, тъй като етикетиращите се като леви и десни напълно разградиха държавата.
Мирослава (Роми) – Участвам в много неща – Протестна мрежа, Софийски дискусионен форум, „Корал“ – неволно изказването ми ще прозвучи като обобщение, изцяло подкрепям Искрен и Комитата в това което очертаха, макар че обичайно е прието да се започне с това какво имаме, смятам че е по–интересно и по–полезно да изброим какво нямаме. Един въпрос е нравствено емоционален – нямаме вдъхновение, втория – нямаме хора, третия – не сме си формулирали идеята. Ако нямаме хора, абсолютно няма да се справим, ако говорим за идеите и съдържанието, сега се сещам, че на първата сбирка на СДФ, Шварценберк каза, че светът страда без нова идея, удавен в противопоставянето на ляво и дясно. Необходима е нова демократична субкултура, която да мине границите. В нашия малък за нас контекст, всяка дребнавост би била изключително пагубна. Някои от философите казват, че това би бил един от смъртните грехове. Трябва ни нещо, в което има живот и вдъхновение, дишаща алтернатива, а не опозиция.
Мартин Димитров – Извинете че закъснях, но приемахме ЗСВ, и обвиниха ПМ в разни грехове, които ме навеждат на мисълта че са прави (смях). Какво ще стане, ако решим да не се занимаваме с политика? Ще се направи правителство ГЕРБ–БСП, и ще има отвращение от него. За ГЕРБ е важно да няма алтернатива, която да не им посочва грешките. Тяхната цел е да няма такава опозиция. Ние знаем какво ще се случи, но не знаем кога. Въпросът е, какво правим в такава ситуация. Говорим за ляво и дясно – по важните въпроси в парламента, ГЕРБ, ДПС, БСП са винаги на едно мнение. То винаги е заедно и добре организирано като гласуване. Ние знаем какво ще стане. Ако решим да правим по–приятни неща от политиката, знаем какво ще стане. Можем да формулираме алтернатива около нерешените проблеми – за нашите проблеми. Като говоря с Ники С. – той казва, аз съм над ляво дясното. Да говорим за корупция, от такава алтернатива ще има нужда в България.
Тази тема ще бъде забравена и който крал крал. Белене е същата работа. Прокуратурата щяла да проверява тези, които спряха проекта, а не тези, които изхарчиха парите. Тия хора са винаги на страната на монополите. Да не допускаме монополите да малтретират потребителите с високи цени, така че и двамата можем да ги привлечем. На пазара за горива КЗК ще бъде като старата КЗК и тези, които преразпределяха, ще продължат да го правят. Това трябва да е показвано и разобличавано и има хора, които ще застанат на наша страна. Въпросът е – управление или опозиция? Ние трябва да стоим зад разрешението на тези проблеми и ще бъдем открита опозиция, ако някой каже че има същите идеи, можем да бъдем заедно. Нещата опират до съвпадение в позициите, но не с хора, с които е невъзможно да бъдат съвместно реализирани. Освен нещата, които ще свършим полезните, е тази фондация. Да говорим за нашите сравнителни предимства, да се види, че има нужда от такова нещо.
Накрая нещо последно – демократичната общност, които сте вие, като Трайчо по–дясно или като Ники С. по–леви, демократични, винаги се намира причина да не тръгнем заедно. Всеки опит с тази група хора да се съберем е имало причина, винаги са били... винаги е имало някаква причина – знаеме ги тия, и не ни харесва този подход и използват две думи да не се направи. Винаги се е намирало причина да се разделиме, и се почва с компромисите, ако не са тези, да са други – а те са лоши. И може би това е причината.
Николай Стайков (Ники С) – един много бърз отговор, да отговоря на Мартин. Понеже съм бил журналист и съм наблюдавал отблизо приватизацията на Костов, наблюдавал съм и по времето на царя и на следващия майтап (голям смях). В момента, в който влезеш в управлението няма ляво и дясно, има правилно и грешно. Искам да се върна към това, как да се консолидираме. Искам да припомня една годишнина отпреди, за левия фронт – 70 години ОФ. Изключително интересно е да се наблюдава как беше отпразнувано 70 г. ОФ. Прави се инициативен комитет и влизат всички в него, които споделят ценностите му. Виждаш огромна гражданско медийна политическа общност, каквато ние нямаме. Виждаме една грамадна мрежа на БСП, която пази БСП да не се сгромоляса, а да отмира по чисто биологични причини. 7 партии, няколко ветерански и прочее организации, тракийски дружества и подобни, също и Съюза на читалищата...,
Георги Илиев – Преди да разбереш кой е шеф...
Иван Иванов – Шеф е Стоян Денчев.
Ники С. – Това е една отиваща си, но не отишла си мрежа, която продължава да работи. Ние в продемократичния и проевропейски сектор нямаме такава мрежа, изключая отделни пикове като 2013г., когато имахме нещо. Ако анализираме списъка на лявата мрежа на влияние, има адски много организации ползващи обществен ресурс – военноинвалидите разполагат с огромен ресурс, има още организации ползващи ...
.....
Антоанета – А за България
Ники – Гледаме да се закачим някъде. Не мога да си представя института на Антоанета да се закачи за политически проект. Това от донорите ще се определи като политически проект... И ако работим по западните правила, не можем да го направим. Затова и фондацията е добър проект, за да се консолидираме.. Така връщам на темата от консолидацията. Имаме нужда не от център, а да работим заедно ...
Светослав Малинов – Ще си запазя правото на второ изказване . Отсъствал съм от предишните срещи. Има неща които не чух, а са основни. Не съм чужд на гражданската логика, но ще удържам политическо–партийната перспектива. Това е най–представителния парламент, и всичко е друго и от европейска точка също е така. От европейска гледна точка в БГ има десница и тя е ГЕРБ. Това е място, където ключови различия не съществуват и там лявото и дясното не съществуват. Има ги и левицата и десницата, но в гласувания рядко се разделяме. Ние в България нямаме предусловията на демокрацията и там са различията. Когато имаш спорове върху предусловията е контрапродуктивно да се концентрираш върху разликите ляво–дясно. Това е важно за част от избирателите, за мен лично е, но не е по принцип. В началото на прехода това беше много важно, и беше написано на небето – всеки знаеше какво е, и нямаше нужда да се дефинира. Кризата настъпи, когато големите постижения ЕС и НАТО станаха част от националния консенсус. Какво да правим – старите политици изпаднаха в криза, и трябваше да измислят тема. Битката с монополите, примерно. Това се връща в България. Отново имаме дебат по предусловията и затова откриваме хора отляво, които са ни по–близки. Чисто политически – има липса, която избирателите чувстват, и тази липса се усеща от изтощаването на лидерството на Борисов. Ако Борисов си отиде, няма да има нова енергия. Вижда се, че освен РБ десницата няма други хора които да претендират за нещо различно, а и самият РБ се раздели. Да използвам и аз тези свободни, достатъчно разочаровани да не повторят вота си, но мотивирани да подкрепят нещо ново. И това ново, съвсем определено ще е анти ГЕРБ, то не може да е друго. Тази липса за предусловия за демократичност и честно е налице. Това усещане за нечестност за политиката. Той обеща да го направи това – да накаже нечестността, а той реши да строи магистрали. Той не въздаде възмездие, а пътища чрез които ще имаме по–добра икономика. И това е ситуацията. Учредявал съм ДСБ, СК и РБ – И трите проекта отговориха на остра нужда и имаха точен тайминг на създаване. Мощно политическо лидерство, Костов, нужда от единство. И накрая – как да бъдем по–заедно от РБ .. Аз бих казал айде стига толкова заедно, но стига толкова заедно. Но думата заедно остава, не искам да иронизирам. Понякога и заедността вреди, не само разделението. Избирателите искат нещо, което да противостои това което се задава – ужасяващата коалиция между ГЕРБ и дъб. РБ, понеже се пръкна от нищото я предотврати. Но ако се случи – разграбване и подялба на ресурси, и освен това геополитическа преориентация – и слабост. Затова моментът е подходящ за по–смело движение. Ние представлявайки тези граждани няма какво да губим. Не се получи РБ да представлява тези граждани –– и знаем изборите са чудесна възможност зараждане на политически формации – осигурен от закона и държавата начин за раждане на нови партии. Тези президентски избори – през тях да се създаде този нов политически субект. Ако изборите отминат и не се получи този пробив, отиваме към този сценарии. АЗ мисля че няма да успеем да се справим с пробива, защото ще започнат да се затварят вратите. Според моя опит – 2–4 години.
Антоанета – отказвам се. Нека вървим по дневния ред. Христо.
Румен – да почиваме
Атанас Славов – един щрих да добавя. ако в първите години демонтирахме системата, в края на първото десетилетие започнахме да изглаждаме институциите а сега трябва да демократизираме институциите, а именно затова говорим за гражданските проекти а не за политическите, а именно заради това ляво и дясно не стои на дневен ред. Удържайки дебата в основните ценности няма как – от участие до пряка демокрация, остава.. трябва да присъства
Гроздан Караджов – едно изречение за следващата дискусия. Като контрапункт за т. нар. идеология. Много е опасно ако се тръгне без идеология. ИМ а едно подхлъзване по това, статуквото и промяната. Утре ние ще сме статуквото. Идеологията казва какво можеш и какво не – ако ри имаше идеология щеше да има граници, които не трябва да пресичаме. Затова е важно да имаме представа в първия ден да има репеи и да го наречем идеологически документ и това да не можем да го ревизираме, освен в изключителни случаи, както въпросът за сигурността ще трябва да внесе промени. Гласуването в парламента ще ви позиционира. Това е по–скоро за публично и за медийно консумиране. Статукво промяна също не е трайно но ако сложим най–важните неща и аз имам идея за тези неща, това беше основната грешка на блока – амалгама не за срещащи се материи. Видяхте колко лесно се отлепи, все едно се разпаднахме.
––– почивка ––––
Румен – почивките кратки ли са?
Ники с . – по 15 минути са
Румен – в почивките понякога се върши повече работа... Във втората част, е озаглавена „Гражданска общност и политическо представителство“. Защо гражданите бягат от политиката, кой да бъде приемливия модел за участие в политическия процес. Основни докладчици са Христо и Николай. Преди това обаче искам да кажа две неща – едното е във връзка с една забележка на Тони, към която се присъединявам. Ако може изказвания да бъдат концентрирани в продължителност около 5 мин., да сме по–кратки. Второто е една покана – преди Х и Н да развият позицията за модела на гражданското участие, искам да подканя хора, които да представят гласове на българите в чужбина и активисти извън София. Миналия път в Боровец се говори много за тези големи групи, искам да поканя всеки от нашата група – който се чувства, че представлява някоя от тези групи, да се представи и да видим дали сме представили тези две групи –
Иван Киселов (Лондон) – не мога да претендирам за структурирана гражданска активност. Голяма заблуда е да се гледа на българите в чужбина за едно по–правилно решение. Досега с образование и професии не допринася към морала и не изгражда личносттаь каквато очакваме да бъде и да очакваме хората да се приберат... Хората там са три категории . 1– които искат да се откъснат от България 2. хора, на които им липсва чалгата и искат да се върнат при нея 3. хора с идеи, които искат нещо да се случи. От една страна те са нашия таргет, но те са и таргет на всички. Проблем е, че те не са добре информирани. Източниците на информация не са правилни, примерно dir.bg . Те си спомнят сатрите вестници, четат тях. Те са загубени, объркани, и не намират нещо към което да се прихванат, да им даде ясна надежда и посока. Има много работа, която трябва да се свърши .
Христо Иванов – Иван е човекът, който попита въпросът с огледалото
Румен – Велислав Минеков.
Велислав Минеков – Аз съм хабилитиран каменоделец.
Георги Илиев – Масон, масон (смях)
ВМ – Връщам се от Истанбул. Говорих с български турци, наклонени към партия ДОСТ, там има очаквания. Ако преди седмица имаше свободомислие, в този момент има пълно съгласие с действията на Ердоган. Някакви странни обяснения за борба с мафия, която не знаех, че съществува, с една дума съществува страх. За съжаление, никакво внимание за трагедията в Турция. На колегите са отнети паспортите, всеки ден се подписват в районното. Нямаме управление. В понеделник подадох оставка, която ми казаха да връча на майка си и баща си. Наистина застраших колегите си. Направете някакъв жест, да направим някакъв жест. И няколко думи за това, което правим сега. Аз усещам като СДС 3, ДСБ 2 или нова ПМ. Или група на по–умните, за сметка на по–глупавите. Тука имам приятели, канени непрекъснато в нови политически проекти. Поканиха ме и в ДОСТ, не се съгласих заради управлението на партията от милиционер. За да има политическа организация, бедата е че са нужни пари, идеология която можем да пуснем в затишие, нужни са медии, нужна е личност. ако имате друга рецепта, споделете, това е според мен. Даже, ако искате да почнем с личността и да свършим с кутията за петолевки. Това е едната беда. Другата беда е, че се стигна до пълна маргинализация на тези, които искат да подкрепят някаква политическа организация. Много малко идеалисти има – в София, Пловдив, Варна. На другите места, лицето искащо да стане партиен член очаква дъщеря му да стане учителка. Ние сме затворени в това общество.. Като истински българин съм затворен в мрачните прогнози.
Владислав Тодоров – от 10г. съм суверенен гражданин, преди 10 години съм гласувал за ДСБ, от тогава пазя суверенитета си на гражданин. Аз живея 25 години в чужбина, може би съм се денатурализирал, но подкрепям изказването, че няма смисъл да се ангажира общността навън, аз познавам общността в Америка. Трудно е да се дефинират българите в чужбина. Това което ги дефинира са баницата, културата, музиката и лютеницата. На тази основа те се събират. Иначе всичко е разбито – на интерес към България, икономически интереси и тн.
Там има голям масив българи избиратели, които ако се запази правото да гласуват може да се окажат решаващи на някакви избори. Но извън битова България и митовете за величието и падението на българския народ, е трудно да се инструментализира тази общност и се съгласявам, че това ще е прахосано време и усилие. Това, което ме интересува от предния панел, е – за мен, става дума за една общност, която опитва от 15 години да се преназовава. За да оцелява политически или по друг начин си измисля структури, реинженира ... как да се реинженираме от едни други, за да се компенсира загубата на доверие, да се явим с нови маски, с нов дискурс,... За мен това е основния проблем. Тази общност се е конституирала като гражданска. За мен тази общност се е конструирала като гражданска. Но в съзнанието на хората – това е една малка NGO общност, софийска. Тя се държи в критически електорален минимум. На мен ми се наби в ушите – гражданска такава, гражданска онакава. Това е стар клиширан начин за назоваване кои сме ние. Всички са граждани, част от тези граждани са гражданско общество а другите некачествени граждани. Може ли да се опитаме да мислим за нов проект и или визия като се въздържаме или елиминираме клишето на „гражданското“.
Извън тази общност не се говори за това. Навън дискурса не претендира да говори на тази територия. Гражданското е облепено с какви ли не етикети – партийни и медийни като една среда работеща в протестен, NGO режим, и охранява неработещи за останалите ценности.
Навън, извън тази общност живеят хора, нормално или ненормално. Ненормално по–скоро. Но разширяването не може да става чрез разширяване на клишето на говорене. То става чрез претакане на NGO разработки, на политическо инженерство. Мъчим се да инженираме организация или взаимодействащи си по–малки организации. В същия тоя план. За мен основен въпрос е лидерството, това, което придава органика на политическата машина – било то движение, или партия, е лидерът. Трябва острастен човек, който да събужда страсти, да ангажира внимание, да възбужда въображението на хора, които да си мислят, че ще живеят по–добре ако го следват.
За мен, опита на политическото инженерство е висок. Инженирани са проекти. Думата проект ме дразни. Проект на гражданското общество. Това е страст, дори не е страст, а бюрократично говорене. С това не може да се избие никаква риба, да говоря с българския израз. Няма лошо човек да бъде лидер, не трябва да се побутва, той сам да излезе и да му се даде доверие и подкрепа. Да чуя страстта на лидерите, които скрито или открито се фантазират като такива, какво ги вълнува, език, визия, с какво искат да счупят консенсуса ГЕРБСП, по някакъв начин да счупят клишето и как тази организация ще се движи, ще пробива, ще печели. За мен анализи, ситуативни маневри, опортюнизъм, ако сега не, утре няма как, са напълно безпредметни. Говоренето за инженерство има смисъл, само ако се яви визия, ако произтече патос на някаква личност, ако се опитаме да конфронтираме тези идеи да ги проверим, докато се стигне по–обща визия или програма. Защото, и така завършвам има боксуване в език и опортюнистична настройка. Ситуационен тип маневра и едно клише се движи в пространството, то се свива повече, отколкото се разраства, и работа няма да се свърши. Ако ние тук си въобразяваме че ще вземем властта, тези хора тук, без страстен човек няма да стане. Не вярвам, че без страст може нещо да се прибави.
Емо Мачиков – Във връзка с изказването на преждеговорящия. Българите в чужбина не се свеждат само до лютеница и баница техните
Емо Мачиков – Във връзка с изказването на преждеговорящия. Българите в чужбина не се свеждат само до лютеница и баница техните чувства към България. Проведохме кампания „Излез и гласувай“. Имаме около 5 х. човека, които искат връзка с политическата обстановка в България. Искат да участват активно и да им се чува гласа. Те искат реална помощ, реална връзка с България. Много по–трудна и по–неблагодарна е работата с българи.
Румен – Не забравяйте, че Христо Иванов и Николай Стайков не са се изказвали. Ще ви стигнат ли 40 мин.?
Четете останалата част от текста ТУК
