САМО В ПИК! Ето как САЩ се издъниха с новия “Магнитски” - ако във Вашингтон бяха безпристрастни, щяха да включат Киро и Асен в списъка
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Вторият списък по глобалния закон „Магнитски“, в който бяха включени петима български граждани – двама бивши ключови министри, един партиен лидер и двама експерти в енергетиката, не предизвика онзи резонанс, който безспорно се получи през юни 2021 г. Още по-малък отзвук имаше от действията на Великобритания и препотвърждаването на санкциите спрямо Васил Божков, Делян Пеевски и Илко Желязков. По всичко изглежда това е било ясно на авторите на списъка, още преди обявяването му в късния следобед миналия петък.
Заради това са се наложили подсилващи действия в два хода. Първият ход - в прескомюникетата, разпространени от посолствата на САЩ и Великобритания, се съдържаше откровено набеждаваща санкционираните информация, придружена от политически клишета за загриженост на американската и британска държавна администрация към клетите българи, които били ограбвани от местните корупционери. Вторият ход, който имаше за цел, подсилване на ефекта от „Магнитски“, бе пристигането в София на Джеймс О’Брайън, координатор на Офиса по санкциите на САЩ. За разлика от друг път обаче, този път високопоставеният американски чиновник няма как да не е усетил студения полъх, с който бе посрещнат в подножието на Витоша.
"Искаме да видим фокус върху съдебната реформа", "Санкциите "Магнитски" имат за цел да подсилят европейския избор на България", "Санкциите нямат за цел да подкопават или да заобикалят българските институции". Това са трите заглавия, които анонсират интервюто на О’Брайън, който той дава по телефона за журналиста от БНР Ирина Недева. Но те далеч не са най-същественото в думите на представителя на американската държавна администрация, който чрез общественото българско радио в прав текст си позволява да издава нареждания на неизбраните още депутати в следващия 49-и парламент, да лобира (арогантно) за определени фирми в областта на енергетиката и не на последно място – да шантажира български политици, че ги чака същата съдба на санкционираните, ако не изпълняват чуждите нареждания.
България има проблем с корупцията и това не е тайна за никого. Има проблем с медиите, има проблем с ненаказуемостта на приватизаторите от Прехода и безпардонността на политиците й. Няма нужда САЩ да ни го казват, защото тяхната загриженост няма нищо общо с интереса на българите. Видно е, че в случая се цели едни кръгове да бъдат елиминирани и на тяхно място да бъдат поставени нови, които да са по-близо до интересите на Вашингтон. И това става все по-видимо от петък насам до степен, че санкциите по „Магнитски“ започват да имат обратен ефект. Парадоксът е, че за това особено силно допринасят двата хода на американската администрация, които трябваше да имат подсилващ ефект.
Ако някои от петимата санкционирани българи решат да заведат дело срещу авторите на прессъобщенията за набеждаване, те не само, че ще ги спечелят, но би трябвало да бъдат и солидно обезщетени. Защото американската администрация посочва с пръст кой е корумпиран, като излага твърдения, звучащи по-скоро като извадени от поръчков пасквил в медия-пощенска кутия, отколкото базиращи се на институционален документ. Разбира се, тук ще чуем дежурното обяснение, че това не е наказателно обвинение, а административна санкция, като доказателства не се дължат. Момент, ако подобен текст, твърдящ, че Румен Овчаров, Владислав Горанов, Николай Малинов и двамата бивши шефове в АЕЦ „Козлодуй“ са корупционери, бъде разпространен от български институции – МВР, ДАНС, КПКОНПИ, прокуратурата, ще последва оглушителен вой от засегнатите, ще последват закани, че ще съдят страната си в Страсбург и разбира се – куп обвинения за политически натиск, за това, че правоохранителните институции са бухалки и т.н.
Чиновникът О’Брайън подписва санкции, че българи се били облагодетелствали от договори с руски компании, доставчици на ядрено гориво и газ. В същото време сам признава, че го прави, защото България трябвало да избере алтернативни търговци. Това не е корупция, не е конфликт на интереси? Ако не е, то тогава какво е? За всеки потребител е видно, че основният двигател на рекордните инфлационни нива са по-високите цени на енергоносителите, купувани именно от западните ни партньори.
Разбираме от интервюто на Джим О’Брайън, че той е имал определени срещи с български политици от различни партии. Защо тези срещи се оказват тайни за българската общественост? Какво е поискал и какво е заплашил О’Брайън, родните политици? Ако това не е политическа корупция или лобизъм, то какво е? Може ли администратор на чужда държава да нарежда на партийни лидери какви закони да се приемат в парламента? Ако може, то тогава клетвата на депутатите, които полагат при встъпването си в длъжност, трябва да бъде отменена. Защото там се говори за суверенитет, а очевидно той изглежда погазен с думите на американския пратеник: „искаме да застанат зад реформата (съдебната-бел.ред.) и депутатите да я подкрепят. И мисля, че всички партии са чули това послание и ще видим кой ще го изпълни“.
Не може да бъде подминат и друг срамен момент – авторът на интервюто за БНР не е ресорен журналист, няма опит в тематиката за правосъдието или външната политика. Има обаче зависимост от американска фондация в България. Ирина Недева е журналист, който работи в сферата на социалната тематика, но не и в политическата. Нима американското посолство пропуска този факт, когато избира именно пред Недева по телефона интервю да даде Джим О’Брайън. И не става ли въпрос за куриозен конфликт на интереси, за тежка зависимост дори поради добре известния факт, че освен в БНР, Недева работи и във финансираната от Фондация „Америка за България“ българска неправителствена организация, носеща претенциозното наименование „Асоциация на европейските журналисти“. Тя даже е председател на АЕЖ. Толкова и за свободата на словото.
Американската арогантност спрямо България, на която сме свидетели от понеделник насам, нямаше как да не се отрази на отношението дори на Румен Радев, който в понеделник е провел час и половина среща с американския администратор и посланиците на САЩ и Великобритания в София. Видно е, че Радев е подразнен от назидателния тон. Това отчетливо стана ясно от коментарите на държавния глава пред журналисти във вторник по обед. „България е суверенна държава и никой отвън не може да ни поставя никакви искания и ние няма да приемем абсолютно никакви искания. Но това е силен политически сигнал, приемаме го като оказване на помощ от партньор и стратегически съюзник. Защото ефективното противодействие на корупцията изисква обединяване на усилията. Разкритията по "Магнитски" ще повлияят на изборите. И ние трябва да направим всичко възможно да си вършим работата сами, а не да идва някой отвън и да ни посочва нашите проблеми“, каза Радев.
Президентът е прав и за друго – санкциите имат за цел да подпомогнат новата коалиция между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, които само за седем месеца управление, успяха да пропилеят не просто всички шансове за промени, а сами да се поставят в ролята на тежки корупционери, осъществили пладнешки обир на българския народ през схеми за доставки на газ, сключване на лобистки меморандуми и куп други скандални машинации. Ако имаше безпристрастна администрация във Вашингтон, тя щеше да гарантира включването на някои от лидерите на „Промяната“ в актуалните списъци но „Магнитски“. И едва когато това се случи, може някой да повярва, че американците са се загрижили за българите, а не единствено за това как да прокарват своите интереси навсякъде по света.
