САМО В ПИК! Журналистката Калина Андролова с остър коментар пред медията ни за отчета на Радев: Президентът непрекъснато унижава Нинова
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Журналистката Калина Андролова даде ексклузивно интервю за агенция ПИК, в което коментира речта на президента Румен Радев на 1 февруари и отчета му за четирите години. Според нея държавният глава с действията и поведението си непрекъснато унижава лидерката на БСП Корнелия Нинова, като я принуждава да следва политическите му хрумвания.
- Румен Радев обяви кандидатирането си за президент втори мандат, без да е наясно кой ще го подкрепи и как, в Деня на жертвите от Народния съд. Честно и почтено ли е това, както казва самият той?
- Радев е отхвърлен от всички политически фактори. Според мен е получил информация за някои договорки и разговори, които се водят, включително и с участието на БСП, и затова предприе избързващ ход. За да постави Нинова в ъгъла и да извика публично оповестяване на нейното решение за подкрепа, от което тя по-късно да няма възможност да се откаже. Радев непрекъснато унижава Нинова, като я принуждава да го следва в политическите му хрумвания и действия. За човек, който не е от БСП, тя инвестира прекалено много партийна енергия в него, опитвайки се през неговия образ да се стабилизира и да затвърди лидерството си. Но неочаквано за всички произведе небалансирана фигура с неприемливо политическо поведение. Радев вече изяжда, отнема политическия смисъл на Нинова. Електоратът на БСП припознава политическата активност на Радев за своя, президентът се превърна в конкурент на значението на Нинова. А в същото време той не предлага никаква реалистична смисленост, освен един ревлюционно-утопичен манталитет. Тоест подобно стихоплетство на фона на реалистични ситуации и остра действителност, е меко казано вредно.
- Може ли това да се прави с менторски тон, назидание срещу кабинета и претенция, че така се обединява нацията, още повече че се отчита като добре свършена през мандата работа сваленото доверие от този Министерски съвет?
- Радев нарича властта „корумпирана и задкулисна, репресивна и разхитителна, несправедлива към обикновения българин“. Подобни определения могат да се хвърлят за всяка власт по света. Ето какво казва например Хенри Дейвид Торо: „Как трябва човек да се отнася към нашето американско правителство? Моят отговор е, че не може да бъде свързан с него без да се опозори“. Може дълго да се философства на тема обществено несъвършенство и колко несправедлива е всяка политическа власт. Но това няма нищо общо с практиката. Реалното управление е сложна дейност и не може да се оценява в спектъра на черното и бялото. Лошо е, че Радев отсега се застрахова срещу каквато и да е бъдеща коалиционна устойчивост след изборите. Отсега ни подсеща, че ще настоява за разтурване на всичко, което на него не му е симпатично. „Може да се стигне до поредния мандат на грабеж и застой. Може да се стигне до правителство на задкулисието под благовидния предлог за правителство на национално спасение или експертно правителство“. Има ли нещо, което Радев да одобрява в политиката изобщо?! Въобще наясно ли е що за дейност е политиката?! Радев така фантасмагорично се заявява за нещо „друго“ в политиката, че все едно ще смени уплътненията, заради които „Чалънджър“ се взриви през 1986-а. Политиката не е много различна дейност в различните държави и сред различните народи. Да не забравяме, че развиваме демократични практики от 30 години, а не от 200. Преди около 50 години в САЩ все още имаше тоалетни за бели и черни. Радев много иска да е „великият преобразувател“, но това не може да се случи с омраза. Трябваше да вложи повече стратегия на терен, по-малко емоция в ефира.
- Позитивна енергия и креативност ли е, както казва Радев, проваленият дебат за нова Конституция?
- Новата конституция беше ход на управляващите, за да печелят време и да парират подобни искания у протестиращите и Радев. Добър ход, но ги домързя да го прецизират, защото целта на идеята беше съвсем друга – отвличащо внимание. Властта отдавна знае, че каквото и да предложи, Радев ще е против. Той страда от т.нар. детски негативизъм. Винаги НЕ. Радев вече е камъче в обувката на всички политически партии. Много се ядосва, когато му отправят критика, забелязвате ли?! Не търпи критика. И никога не си признава грешките. Според мен Радев не знае как да комуникира политическите си амбиции. И ги комуникира като война срещу Борисов. А политиката е повече договаряне за мир, отколкото непримирима война. Предозирането на войната у Радев го приключва.
- Направи ли той нещо реално за COVID-кризата и здравеопазването, както твърди?
- Нищо положително не е направил. Негативно – да. Основно всяваше съмнения във всички мерки и действия на правителството. И с това допринасяше за разкол в общественото мнение относно правилното поведение при тази особена по рода си криза. Сега се опитва да си присвои качества като разумност и балансираност. И че настоявал за специални болници за Ковид. Не! Радев не само не беше разумен. Той беше активен организатор на протести по време на епидемията от Ковид-19. Днес продължава да твърди, че е имало „изкуствено насаждане на паника“. Радев беше демонстративно неучастващ с каквато и да е помощ от високата си отговорна позиция, освен с безкрайна критика на всичко, и всяване на дълбоко съмнение в правилността на действията на правителството. Разцепването на народа на враждуващи групи и подстрекаването на гражданите към бунтове – основно в това се изразява приноса на Радев към кризата с коронавируса и здравеопазването. А иначе той всичко може да твърди. Аз дори го чух да казва, че обединява нацията. Което е истински виц.
- Що за мантра са петте му проекта, които не се вписват в нито един от четирите стълба на ЕС за възстановяване след кризата?
- „Този план е огромна възможност за модернизацията на България“, казва Радев. Неговите планове и проекти, съвети и стратегически документи много ми напомнят за изкуственото говорене по времето на комунизма. Помпозни фрази, високопарни намерения, незащитени обещания и предложения, които нямат нищо общо с реалността. Подобно говорене прожектира популистки филм в очите на населението. Комунизмът се крепеше именно на такива безкрайни прожекции, документални прегледи за височините и успехите на един трагичен режим. Безотговорната фалшива словесност беше носещ елемент на съветизма, на комунистическата органична същност. Дори някои от предложенията на Радев да са смислени като системата за спешна медицинска помощ по въздуха и националния център за контрол и управление, те са хвърлени в нищото. Радев за целия си мандат не направи абсолютно нищо, освен редица лични и институционални гафове. Той не направи най-важното – да спечели съдействието на правителството поне по един въпрос, който според него е от особено значение, и да го придвижи до необратима точка. Вместо това предпочиташе да мрази властта сутрин, обед, вечер и нощем, докато спи. Можете ли да ми кажете какво точно съдържа предложението-цел: „Развитие на иновативността и таланта на младите хора за реализация в България“. Ако Радев беше премиер, как точно щеше да развива иновативността на младите хора, като направи Музейко за възрастни ли?!
- Апропо що за работа свърши Радев по определяне датата и насрочването на парламентарния вот?
- Както винаги искаше да е много интересен на публиката, а се оказа в обичайна грешка. Нямаше да насрочи тази дата, ако знаеше, че е католическия и арменския Великден. Просто не може да си позволи да признае, че екипът му е проявил некомпетентност.
- Каква е заслугата му за Българската Коледа, която си приписва, или за финансовата независимост на общините?
- Финансова независимост, както Радев се изразява, не може да има. Може някаква част от приходите от облагането да бъдат автоматично преотстъпвани. Предложението е изказвано много пъти. Радев казва, че президентската институция е коректив срещу беззаконието и обединява около значими каузи. Фактът, че разединителят може да говори, че обединява, трябва да ни показва колко малко тежат думите на този човек. Чудя се дали нощем може да си прошепне безстрашно истината, а тя е, че той взриви държавата през това лято. И то по време на световна криза. Така че Радев може да си припише всякакви заслуги. В същото време, виждате, че когато стане дума за Пламен Узунов и ОЛАФ, „заслугите“ стават обект на яростен спор.
- Това, че е присъствал на учение на Българската армия, прави ли го главнокомандващ и каква точно е ролята му за повишаването на доходите на бойците и командирите, за което говори?
- Както казваше Роналд Рейгън: „След като гледах „Рамбо“, вече знам какво да правя с Либия“. Понякога истинската смелост се състои в това да имаш вярна преценка за това какво можеш и какво не можеш. Позицията не означава нищо сама по себе си, ако Господ е бил пестелив при наливането на ум и талант в някакви аспекти. Може да си филмов актьор и да предизвикаш финална криза в комунистическата империя. Може да си военен пилот и да не можеш да си главнокомандващ, ако не разбираш как да обичаш държавата си, и не те е грижа за гражданите (когато враждуват с павета, коктейли „молотов“, домати и яйца, и когато опикават институциите). Радев ползваше гражданското недоволство, за да си прави политическа кампания, за да си подхранва площадната популярност, за да се съставя като лидер. Той се опитва да расте политически през разединение на нацията. Трудно му е да е конструктивен и съзидателен, защото има неудовлетворено его. Егото в пирамидата на потребностите е на по-ниско ниво. Първо трябва да си се освободил от натиска на егото и нарцистичните елементи, за да мислиш за някакво общо благо, за да проявиш грижа към другите. Това най-силно се освети при Радев в ситуацията с опасността от Ковид. Този човек е напълно индиферентен към опасността за нацията, за хората.
- В крайна сметка, ако и в следващия му мандат „външната политика е сведена до минимум с посещения в Албания, Гърция и Кипър, трябва ли да сме щастливи и възторжени негови избиратели?
- Най-важното, с което Радев трябваше да се занимава, е да представлява страната ни, да комуникира страната ни при международни срещи, визити, форуми. Той обаче направи поредица от грешки, които го поставиха в графата на тихо остракираните. Инициативата „Три морета“ няма да му върне външното внимание. Западните фактори не обичат непредскауземи политически фигури, които всеки ден дават разнопосочни сигнали. Разнопосочността при Радев идва от неспособността му да се подготви с политическо знание. Той е непредскаузем, защото не разбира за какво всъщност става въпрос в един или друг случай, и реагира ситуационно според това, което в момента си мисли или са го посъветвали да мисли. Тоест Радев няма стратегия, която следва, освен стратегията антиГерб. Той наистина не разбира защо „иска да е съответен и почтен“, а се получава „нещо съвсем друго“. Несъвпадението идва от неспособността му да схваща тъканта на политиката – във вътрешен и международен план. Ще припомня за настроение думите на легендарния американски политолог, практик и комуникатор Харолд Ласуел: „Политиката е кой получава, какво получава и как получава.“ Поради липсата на политически усет, Радев е играчка за случайността. Това е неприемлив недостатък.
