САМО В ПИК И "РЕТРО"! Милена Дамянова от ГЕРБ в лична изповед: Г-жа Фандъкова е моят учител в политиката (УНИКАЛНА ГАЛЕРИЯ)
Последвайте ни в Google News Showcase
Милена Дамянова е политик от ГЕРБ. Зам.-министър на образованието в първото правителство на Бойко Борисов (2010 – 2013 г.). Народен представител в 42-рото, 43-тото и 44-тото НС. Председател на Комисията по образованието и науката в 43-тото и 44-тото Народно събрание.Владее унгарски, френски, английски и китайски език.
Родена е на 2 август 1976 г. в Силистра. Завършва средното си образование в ЕГ "Пейо Яворов" в града с профил "Френски език", а през 2001 г. - специалност „Унгарска филология“ в СУ "Св. Климент Охридски". Придобива професионална квалификация по "Финансов мениджмънт“ в СА "Димитър Ценов" в Свищов. Специализира в Унгария.
Работила е като хонорувана университетска преподавателка и като преводачка.
Интервю на Симо Русев
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
- Г-жо Дамянова, имате завидна биография и кариерно развитие. Какво обаче е началото на всичко това?
- Родена съм и съм израснала в Силистра. Завърших основно училище "Иван Вазов" с френски и руски език от първи клас, а след това и езиковата гимназия "Пейо Яворов". Гордея се с училищата, които съм завършила.
- Малкият град и Дунав нещо специално ли са за вас, или носят по-скоро привкуса на глуха провинция? Какво беше детството ви там?
- Имах прекрасно детство. Казват, че Силистра е градът под кабърчето на картата. Винаги, особено преди 1989 г., информацията стигаше изключително бавно и трудно. Дори вестниците и списанията закъсняваха. По времето на моето детство нямаше интернет и социални мрежи. Но пък благодарение на учителите ни, на семействата ни получавахме нужното. Силистра е специално място за мен и днес. Там съм получила най-важните си уроци, там е моята майка.
- Как ви възпитаваха родителите ви в тази среда на тоталитарна преса? Какво работеха те?
- Имам семейство на бунтари и с определена дясна ориентация. Родителите ми имаха приятели от Западна Германия и за да могат да разговарят по телефона с тях примерно, се правеха едни тайни срещи… Понякога у дома „случайно“ идваха милиционери. Трябваше да внимаваме какво говорим на улицата… Имаше и още подобни случки, на които някой млад човек днес едва ли ще повярва. Но останалите знаем отлично какво беше отношението в онези времена към мислещите и свободолюбивите хора, каквито бяха моите родители. Майка ми Николинка Горанова вече е пенсионерка. Дълги години беше учителка и директорка на детска градина. Баща ми Цветан Гълъбинов, лека му пръст, беше футболист в „Дунав” (Русе) и "Доростол" (Силистра), след това - треньор. Ръководеше детско-юношеската школа в родния ми град. Мога да кажа, че допринесе много за развитието на спорта в града. И двамата до ден днешен са много уважавани. И аз, и брат ми Габриел, който в момента е в Австрия, дължим много на тях - и като възпитание, и като начин, по който възприемаме света. Учили са ни винаги да защитаваме позициите си и да се борим за тях.
- Палаво дете ли бяхте, правехте ли бели?
- Не бих казала, че съм била палава, напротив. Брат ми също. Не са ни наказвали, проблемите у дома се обсъждаха. Най-голямата ми „беля“ беше, когато бягахме от час и се криехме в библиотеката, за да слушаме френска музика и да четем списания. Библиотекарката беше наш човек и като ни търсеше някой учител, казваше, че не ни е виждала. Всъщност бяхме изцяло женска паралелка, само момичета. В подготвителния клас имахме едно момче, което след това замина да учи във Франция. Нашето дамско общество се славеше с това, че отстоява идеи и позиции. По това време нямаше изискване за униформи, но много искахме да имаме собствен стил и да се отличаваме. Затова си въведохме – дънки и поло. Бяхме много горди. В подготвителния клас ни преподаваше директорът г-н Красимир Коев. Той е изключителен човек и литератор и ми помага и досега. Истински демократ! В 8. клас обаче дойде друг преподавател, когото изобщо не харесахме. Цяла година протестирахме и накрая Коев го смени с Росица Игнатова, която точно беше завършила университета. С директора не ни беше лесно, но ни научи да сме граждани, което за 1990 г. си беше революционно. С г-н Коев направихме и първия вестник на училището – „Елит“. Аз му бях главен редактор за известно време. Вестникът продължава да съществува и днес, а го кръстихме така, защото езиковите и математическите гимназии се славеха, че са елитните училища, особено в по-малките градове. С г-жа Игнатова, която и сега продължава да преподава, работим заедно и днес. Тя много ми помагаше, когато разработвахме Закона за предучилищното и училищното образование. Аз съм от тези ученици, които са имали невероятни преподаватели. От 1. до 11. клас по френски език ми преподаваше Стоянка Филева, светла ѝ памет. Наричахме я Мадам… Тя ме научи на най-важните уроци за Франция, за езика и най-вече за живота. Сред моите учители са имена като Златинка Димитрова, Иванка Драганова, които също ми преподаваха по френски, Мима Йорданова ми беше класна в гимназията и ми преподаваше по география, Теодорина Тодорова - по история (смяташе, че трябва да стана журналистка), Венета Ковачева - по математика. А учителката ми по история в основното училище Маргарита Любенова, която преподаваше и на брат ми, скоро гостува с ученици от клуб „Васил Левски” в Народното събрание. Мога да изреждам още, но ще пропусна някого. Когато се прибирам в Силистра, винаги се опитвам да си уредя среща в училищата ми.
- Отличничка ли бяхте? Как понасяхте ученическите бригади и военното обучение?
- Да, бях отличничка. В 11. клас завърших Езиковата гимназия с отличие за първенец на випуска. Получих символично бронзова статуетка на сова. Военно обучение не съм имала. Бригади имахме – едноседмични и честно казано, се забавлявахме. Пък и бяхме много отговорни по време на работа.
- Изборът да учите филология беше ли естествено продължение от езиковата среда до този момент от вашето развитие, или имахте колебания?
- Да. До средата на първия срок в 11. клас смятах, че ще уча международен туризъм. След това реших да следвам нестандартна филология. Така бях приета унгарска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. След това учих за кратко и специализирах в Унгария, а също така в продължение на две години имах възможността да се запозная с китайския език и култура като втора специалност. Не просто харесвам чуждите езици, а съм им се отдала по начин, който само филолог може да разбере. Признавам, че заниманията ми с политика в последните 11 години ми отнемат все повече от времето.
- Как попаднахте в политиката, изигра ли роля семейната среда на опозиционност по отношение на режима преди 1989 г.?
- Естествено, както казах, семейството ни беше и е с определени десни възгледи. В университета тази ми позиция беше окончателно формирана. Завърших през 2001 г. и веднага бях поканена да преподавам като хоноруван асистент по унгарски език. Разликата в годините със студентите ми беше изключително малка и често говорехме и за това как трябва да се промени висшето образование така, че да ни хареса на нас, младите хора. Много обсъждания сме имали на тази тема - и формални, и неформални. Така и влязох в политиката. Винаги съм се опитвала нещо да променям в моята специалност - така че да направим обучението на студентите по-интересно, да бъдат мотивирани и доволни. Бях обявена от колегите си за защитник на студентите. Предложението за политиката дойде от директора на моята гимназия по това време г-н Васил Узунов. Той ми се обади един следобед да ме попита дали имам някакви партийни пристрастия. Казах: "Не знам за какво ми говориш, но искам да знаеш, че съм много десен човек. Дори бих казала - тъмносиня". Тогава - 2007 г., бяха първите евроизбори. И всяка структура на ГЕРБ в страната трябваше да направи, както и сега, номинации. Той каза, че са решили да ме номинират от Силистра. Имаше интервю, имаше комисия по избора. Тъй като не бях доволна от интервюто си и идеите, които бяха споделени с мен от журито, помолих директора, който се познава с г-жа Йорданка Фандъкова, да ме свърже с нея. Тя, преди да стане зам.-кмет в онези години, беше от най-добрите директори в София. Исках да ѝ разкажа моите и на студентите ми виждания за образованието. Бях я виждала само по телевизията и вестниците. Но на следващата сутрин се озовах в кабинета ѝ - да кажа какво мислят студентите, какво сме разработили. Така г-жа Фандъкова ме покани в нейния екип. Тя е моят учител в политиката. До късни нощи при нея сме работили с учители, родители и колеги по програмата за образование на ГЕРБ. Бяхме и продължаваме да бъдем страхотен екип! Това много ми помогна и когато влязох по нейна покана в Министерството на образованието. Първата година бях парламентарен секретар. След това станах зам.-министър с ресор "Средно образование".
- В обществото остава обаче усещане, че едва ли не с промените, които правите, посягате на български класици като Чинтулов примерно, за да го замените с Даниел Дефо и неговия Робинзон, защо?
- Това не е вярно! Всички български автори са в учебните програми! Никой не е „орязан”. Аз не съм специалист по български език и литература и не мога да коментирам в детайли, но новите програми са факт, както е факт и че всички автори и произведения са в учебниците. Програмите са подредени по друг начин след дискусии, обсъждания и предложения на самите учители. Политиците нито ги разработват, нито имат това право.
- Казвате ли, че няма идеология в този процес?
- Категорично няма идеология. Има различни виждания за това как трябва да бъдат подредени учебните програми. Подходът е прагматичен, а целта е да върнем на децата мотивацията за учене и да ги накараме да обичат литературата, а не просто да зубрят автори и творби. Да направим така, че да бъдат щастливи в училище, да им е интересно и да получат качествени знания и умения, които да ги направят успешни. С новия закон и учителите получиха много голяма свобода. Някои я харесват, други - не толкова. Защото свободата означава и отговорност. В тази активна информационна среда учителят вече няма как да е единственият източник на информация. Той трябва да е медиатор, посредник, който да помогне на децата да се ориентират в океана от данни, от събития. Да ги научи да разпознават истинската от фалшивата информация. Да си подбират източниците, които ползват. Много са предизвикателствата пред съвременния учител и затова той трябва да бъде подкрепен.
- Затова ли инвестирате в учителите като управляващи?
- Тази политика е заявена още от първия ни мандат, въпреки че тогава бяхме във финансова криза. Не разполагахме с този ресурс, с който разполагаме сега.
- И през трите мандата на Бойко Борисов ли имате усещането, че той категорично разбира тези проблеми и ви подкрепя, имате ли диалог с него?
- Категорично мога да кажа, че той е наясно с проблемите и категорично подкрепя политиките, които водят до стабилност в системата. Винаги го е правел. Няма как да нямаме диалог с премиера. Всички програми на ГЕРБ се правят екипно. За инвестициите в учителите сме единодушни и с колегите от другите ресори. Прави ми впечатление, че често, когато говорим за учителите, забравяме, че трябва да говорим и мислим за цялостното икономическо развитие на страната. Защото когато учителите са мотивирани, когато са подготвени и подкрепени, тогава децата ни получават необходимите умения, които пък след това им помагат да получат добра личностна и професионална реализация. А това води до по-добро развитие на страната, до по-добри доходи.
- Какво е вашето семейство?
- Изключително много благодаря на моя съпруг д-р Георги Дамянов, който е ортопед - травматолог. Защото не е лесно съпругата ти да се занимава с политика. Семейството е на първо място за мен. Професията на съпруга ми е трудна и отговорна. Вярвам, че сме намерили златната среда на взаимоотношенията си.
- Имате ли домашен любимец?
- Имаме минипудел, който се казва Роналд Рейгън.
- Имате ли време да се грижите за него?
- Разбира се, той е част от семейството. Разходките обаче са приоритет на съпруга ми, това е времето само за Жоро и Рони.
- А защо това име - заради актьора или заради президента?
- Всъщност това е вторият ни пудел. Първият почина - много възрастен, на 17, преди две години. Още когато го взехме през 1999 г., не сме мислили за нещо президентско. Не е и артистично, макар че той беше с родословие. И аз, и съпругът ми харесваме Роналд Рейгън като политик, който подготви падането на Берлинската стена и краха на тоталитарния режим в Източния блок. Част е от символиката на ценностната система в нашето семейство.
- Имате ли хобита и спортни занимания, кой готви у вас?
- Не съм най-добрият готвач, макар че по-често аз съм в кухнята. Това не е от любимите ми занимания. Но обичам да готвя унгарска кухня. Научих се, докато бях студентка в Унгария. Много се гордея с моя гулаш, както и с хортобадските палачинки, които се правят с много сметана и се приготвят повече от 2 часа и половина. Обичам да ходя на пазара в квартала. Сама си избирам продуктите, но най-много обичам да си говоря с хората там, които са мои съседи, както и с търговците. На пазара разбираш какъв е дневният ред на хората. За мен това е важно. Иначе за спорт не ми остава време, замествам го с много ходене пеш. Голямата ми страст е реставрирането на стари мебели. Сама го правя, знам всичко за боите, лаковете, видовете шкурки и т.н. Това е моето време за творчество. Иначе съм почитател на млади таланти в модния дизайн и много харесвам работата на Яна Конжагюлова, на която се доверявам изцяло в избора си на облекло.
- Книги, литература, музика?
- Без книгите и музиката не може. Това е истинската храна за душата. Често препрочитам едни и същи книги като „Граф Монте Кристо“ и „Малкият принц“. В момента чета „Френски уроци. Пътешествия с вилица, нож и тирбушон“ на Питър Мейл, един англичанин, тръгнал на кулинарно, а и не само, приключение из Франция.
