САМО В ПИК И "РЕТРО"! Проф. Донка Байкова: Внимавайте с диетата на Ваня Червенкова - нито един режим за отслабване не е ефективен втори път
Последвайте ни в Google News Showcase
Проф. Донка Байкова е сред водещите наши специалисти по хранене и диететика. Завежда катедра „Превантивна медицина” в Медицинския университет в София. Автор е на над 300 научни труда, предимно в областта на затлъстяването.
- Проф. Байкова, намираме се в разгара на Великденските пости и пак е актуален въпросът полезни или вредни са те?
- Един здрав човек в зряла възраст може и даже е препоръчително да предприеме пост, който обаче трябва да бъде съобразен с неговото здравно състояние и биотонус. Ако се чувства добре, не е с понижени сили и намалена работоспособност, може да пости. Християнската културна религия повелява периодично да преминаваме към консумация на растителни храни, особено след периоди, в които са преобладавали празници и сме консумирали месо. Важно е и периодът на пост да е подходящ от климатична гледна точка. След една зима, студен сезон, в който сме наблягали на белтъчни и животински храни, мазни кулинарни изкушения, баници, кисело зеле, свинско, наденички и колбаси, добре е да излъчим от тялото разградните продукти, които са ни повишили холестерола, кръвната захар и пикочната киселина. Постът е детокстерапия, която помага за изчистването на кръвта и добрата функция на цялата отделителна система, в частност – на стомашно-чревния тракт.
- Могат ли обаче все пак постите да бъдат опасни?
- Могат. Всеки човек е различен. Не е добре деца и юноши, в период на растеж и развитие, да предприемат дълъг пост. Той не е подходящ и за бременни и кърмещи жени, които също не могат продължително време да бъдат лишени от жизненоважни хранителни вещества. Такива са белтъците и калцият, каквито има в млечните продукти, както и желязото, което се съдържа в месото и жълтъка на яйцето. Хората в напреднала възраст, които са с несъвършени адаптационни възможности за защита на организма от външни агенти, също не бива да се подлагат на пост. За лицата в оздравителен период след тежки боледувания и операции вегетарианският дълъг пост или не е подходящ изцяло, или продължителността му трябва да бъде съобразена с индивидуалните характеристики на човека, което става само с консултация с лекар.
- Постното обикновено се яде с повече хляб. Можем ли да излезем по-пълни от поста?
- Хлябът в умерено и дозирано количество няма да повлияе зле на фигурата и няма как заради него да излезем от поста с повече килограми. Но за да бъде здравословен моделът на вегетарианското хранене, би трябвало да бъде плануван, да му се отдели повече време. Всички са наясно, че е трудоемък, изисква повече време да го структурираме, да се снабдяваме с разнообразни храни и повече време за кулинарно приготовление. Не е евтин, ценово е по-скъп от обичайния смесен модел на хранене. Животинските храни са по-достъпни. Ето, вземете киселото мляко, яйцата. Полезно е за здравето да минаваме на постен режим от време на време, но само ако можем да му отделим време. Ако обаче ядем достъпния хляб и за да не сме гладни, му добавяме растително масло или си правим т.нар. бедняшка баница - филия, олио и пипер, ще ни бъде вкусно, ще ядем големи количества, за да сме сити и накрая ще сме с 3-4 килограма нагоре.
- Българите имаме лоша хранителна култура. Кои са най-основните ни грешки?
- На първо място е хаотичното хранене. Храната трябва да се приема ритмично, в определени часове, съобразени с нашия режим на живот и работа. А ние ядем когато можем, каквото можем и колкото ни се иска. Консумацията на засищащи, достъпни, евтини храни в лъскави опаковки също е проблем. През последните години у нас също им казват „джънк фуудс“, което означава „боклучави храни“. Трябва да престанем и да ядем на крак, а на това изобщо не обръщаме внимание. Важно е да седнем, приемът на храна да бъде в приятна обстановка, за да нямаме по-късно проблеми с храносмилането. Отделно храната ни стана наситена с много и различни химически субстанции, т.нар Е-та. Грешка е, че много хора цял ден не ядат, а като се приберат у дома, приемат големи количества храна. Българите не са дебели само от преяждане, а и от неправилен ритъм на хранене и лош избор на храни.
- Споменахте изкуствените храни. Наскоро избухна скандал с големите хранителни вериги, които ни предлагат второ качество продукти. Какви са вашите наблюдения?
- Нека по тази тема да говорят моите колеги от Националната агенция по безопасност на храните, защото те могат да говорят компетентно, на мен моралът не ми позволява. Аз говоря от позицията на хуманен лекар. Не мога да кажа кои храни са внос и каква част са с български произход, но няма как да не коментирам плодово-зеленчуковия пазар, който пак прелива от нитрати. Казах, че е хубаво да предприемаме вегетарианския модел, но той невинаги е полезен за здравето, каквато всъщност е идеята му.
- Преди дни стана ясно, че кренвиршите са по-опасни от салатите. Вярно ли е?
- Много отдавна съм дискутирала този проблем, но сега искам да похваля нашите производители на месни изделия. Конкуренцията им се е отразила добре и са започнали да предлагат все по-качествени артикули. И малотрайни, и варени, и сухи. Хубаво е, че се стремят да спазват голяма част от препоръките ни. Същото важи и за българските млечни продукти. Нашите кисели млека, сирена и кашкавали почти не съдържат неприродни продукти, а само натурални съставки. Ако има изключения, то при тях заради недостиг на мляко то е заменено със сухо. Същите вносни европейски и международни аналози на кисело-млечни продукти обаче са под всякаква критика. Според регламента киселите млека могат да съдържат до 50% ненатурални съставки, а сирената - до 20%. Това са десетки подобрители, десетки Е-та. Най-изкуствени са жълтите и оранжевите сирена. Нашите млечни продукти вече са перфектни, след като дълго време бяха анатемосани. Потребителите трябва да си наложат да четат етикетите, там пише коректно какво съдържат продуктите. И като видят повече от 3 непознати съставки, да не ги купуват.
- През последната година монодиетите, каквато е и тази на Ваня Червенкова, са абсолютен хит. Опасни ли са всъщност те?
- Всеки диетичен режим представлява предприемане на нещо с някаква цел в определен период от време. Най-ограничителните диети не бива да бъдат повече от 7 дни, а монодиетите - повече от 3 седмици. Периодът, в който всеки организъм има на разположение в тялото си депа на съответни жизненоважни хранителни вещества, е 21-22 дни. Като ги изчерпаме, диетата спира да има ефект. 2 дни ориз, 2 дни зеленчуци, 2 дни картофи, 2 дни не знам какво си. Това беше режимът на една небезизвестна жена, която може да прави със себе си каквото иска, да върти бизнес, но не и хората да правят тази диета повече от 2 до 3 седмици. Месеци наред повторение не може да има. Нито един диетичен режим за редукция на тегло, втори път направен, не е ефективен. Организмът е най-умната биологична система на планетата и изгражда механизми на метаболитна памет на клетките. Колкото и да повтаряме, ефект няма да има. Ако решим все пак да правим монодиета, повече от 14 до 21 дни не може. Другите видове режими се правят между 3 и 7 дни, и то под лекарски контрол.
Дневното меню на проф. Байкова
По време на постите нa зaĸycĸa мoжe дa изядeтe двe филийĸи пълнoзъpнecт xляб, нaмaзaни c лютeницa. Moжe дa дoбaвитe мacлини или зeлeнчyци, a зaщo нe ябълĸa или ĸaнeлa.
Kъм 10 ч. мoжe xaпнeтe мaлĸo плoдoвe, тъй ĸaтo щe cтe глaдни. Teзи, зa ĸoитo нe ca дocтaтъчни плoдoвeтe, мoгaт oтнoвo дa xaпнaт вeгeтapиaнcĸи caндвич или пъĸ двa opexa или шeпa cyxи плoдoвe.
Ha oбяд пpeпopъчвaм бoбoвa и зъpнeнa xpaнa. Haпpимep гpax c opиз, лeщa c пълнoзъpнecтa филийĸa xляб или пъĸ нaxyт и ĸинoa. Oбядът тpябвa дa e гapниpaн oбилнo cъc зeлeнчyĸoвa дoбaвĸa. Cлeдoбeднaтa зaĸycĸa в 16:00 чaca e пoдoбнa нa тaзи в 10:00. Moжe дa зaмeнитe ĸиceлoтo мляĸo c ядĸoвo мляĸo или c плoдoв coĸ. Bъглexидpaтнитe xpaни ca eнepгиeн изтoчниĸ. Имeннo зaтoвa e дoбpe вeчepятa дa бъдe лeĸa – зeлeнчyĸoвa cyпa, пeчeнo зeлe нa фypнa.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Още разкрития, интервюта и интересни истории вижте на Retro.bg
