САМО В ПИК И "РЕТРО"! Румен Христов: Срам ме е от юмручната разправа в СДС! Като министър живеех в студентско общежитие (УНИКАЛНИ СНИМКИ)
Последвайте ни в Google News Showcase
Румен Христов е председател на СДС. Завършва специалност „Аграрна икономика“, а след това защитава докторска дисертация. По-късно е извънреден професор в Югозападния университет в Благоевград. В периода 1991–1994 е заместник-министър на земеделието. Бил е съветник на президента Желю Желев по аграрните въпроси. Два пъти е министър на земеделието в служебните правителства на Ренета Инджова (1994–1995) и Стефан Софиянски (1997). От 1997 до 2002 г. е главен административен секретар в администрацията на президента на Република България Петър Стоянов. Женен е, има дъщеря.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
- Г-н Христов, вие сте новият председател на СДС. Нова синя мечта ли да чакаме от вас, или е възможно да възродите легендата от началото на демократичните промени в България?
- Не бих казал легенда, защото ние все още съществуваме и съм уверен, че има какво да дадем на българската политика и днес. Нека да говорим за връщане към корените - към нашата идеология, мечти, надежди за един по-добър живот. Демокрацията не е даденост и трябва да се борим всеки ден за нейните постижения и достойнството на хората. Взискателни са нашите избиратели - сърдят се, когато допускаме грешки, наказват ни, като не гласуват за нас, но не посягат към друга бюлетина. Точно на тези хора ние сме длъжници, заради тях трябва да възродим СДС и да направим коалиция първо с тях.
- Мислите ли, че партията ви изживя детския си период с всичките му кусури и болести?
- Много се надявам, че тези моменти са в миналото! Догодина ставаме на 30 години, една сериозна, почти Христова възраст. При нас емоциите винаги са били силни, но ние горим с идеята за СДС и накрая винаги успяваме да съхраним духа си. И въпреки усилията на последователи на бивш наш лидер, и тялото си стои при нас!
- Всъщност, като говорим за детство, какво беше вашето в Борово?
- Истинско, с много белѝ, много игри, които повечето деца отпреди епохата на интернет помним: футбол, челик, топчета, стражари и апаши. Беше незабравимо!
- Какви бяха родителите ви, в какво и как ви възпитаваха?
- Родителите ми, светла им памет, бяха обикновени хора, изключително почтени, с много добро име. Баща ми Димитър беше шофьор, а майка ми Стойка - шивачка. Възпитаваха ме, че в основата на всички успехи е трудът. От десетгодишен всяко лято работех, в зависимост от възможностите на възрастта ми. Трупахме слама на купи, събирахме сено, помагах с каквото мога. Благодарен съм им, че ме научиха на труд и отговорност.
Случвали са ми се трудови злополуки още на 12-годишна възраст. Имах неприятен инцидент. Една косачка, която трябваше да бъде прикачена към трактора, падна върху крака ми и ми счупи два пръста.
- Пионерските години и комсомолът бяха ли натоварени по някакъв начин за вас с усещането за гнет от тоталитарния режим, или имахте свободата да слушате „Бийтълс“ и „Ролинг Стоунс“?
- Пионерските години и комсомолът бяха като за повечето мои връстници. Не съм бил активист, но не мога да кажа, че съм бил натоварен или притесняван по някакъв начин. Свобода да слушам „Бийтълс“ и „Ролинг Стоунс“ не съм имал, но ги слушах. Имах транзистор „Селена“ и успявах да хвана „Свободна Европа“, като ползвах водосточната тръба на общежитието в Русе за антена.
- Каква беше службата ви в казармата, сблъскахте ли се там с гаври и извращения?
- Службата беше тежка, но престижна. Бях в гвардейската рота. Имаше трудни моменти, но това ни направи мъже. Смятам, че един мъж трябва да се научи да преодолява всякакви трудности и да е годен да защити родината си, ако, не дай Боже, се наложи.
- Защо се насочихте към аграрните науки?
- Винаги съм бил близо до природата и до земята. Обичам българската земя и беше нормално да се ориентирам в тази посока.
- Кога и как влязохте в политиката, кой ви покани?
- Стана естествено. Вече споменах, че редовно слушах „Свободна Европа“ и си дадох сметка, че има една част от света, в която хората живеят свободно. В студентските общежития в София, където вече живеех със съпругата си и бебето Мила, бяхме се събрали неформален кръг от съмишленици. Решихме да издигнем алтернативен кандидат за кмет на район „Студентски“. Официалната кандидатура на комунистическата партия, тогава още на власт, беше Пенка Кръстева. Сега си давам сметка колко сме били млади и наивни. Веднага щом издигнахме нашия кандидат, на среща с нас дойде тогавашният народен представител от този район – акад. Благовест Сендов. Той се държа много добронамерено и по-скоро искаше да се информира. Но проблемите не бяха с него, а с шефа на районното управление на МВР – полк. Велев, който ни задържа за 24 часа. Нямаше насилие и натиск, просто ни накараха да напишем какви са били нашите намерения. Но след този случай категорично реших, че трябва да направим нещо сериозно, за да има всеки свободен избор и България да стане демократична държава. Така започна моят път в политиката още преди 10 ноември 1989 г.
- В периода 1991-1994 г. сте зам.-министър на земеделието. Съветник сте и на президента Желю Желев по аграрните въпроси. Не сбърка ли държавата с ликвидирането на кооперативните стопанства и с поголовното клане на елитни стада?
- Възстановяването на земята е възстановяване на справедливостта. Аз бях един от най-активните застъпници това да се случи. Въпреки допуснатите грешки и някои несправедливости в процеса на земеразделяне земята беше върната. И днес стойността на тази земя, притежавана от собствениците ѝ, възлиза на около 50 млрд. лева. Що се отнася до ликвидационните съвети, действително беше грешка, че бяха въведени толкова рано. Грешка, която аз признах още по време на предизборната кампания на президента Петър Стоянов. И си навлякох много упреци от своите. Но наистина поредността трябваше да бъде обратна – първо връщане на земята и после разпределяне на активите на бившите ТКЗС-та. Но нека да е ясно, че ние за много кратко време направихме нещо голямо. Макар че бяхме млади и неопитни, успяхме да сменим по мирен път политическа и икономическа система, която е властвала половин век и е била част от два мощни военнополитически и икономически блока – Варшавския договор и СИВ.
- Откъде ни дойде зърнената криза от времето на Жан Виденов, политическа или обективно аграрна беше тя?
- Това беше най-тежкият момент в живота ми! Осъзнах пред каква катастрофа се намираме, когато извиках директорите и главните счетоводители на зърнобази и поисках писмена справка с подпис и печат за наличните резерви зърно. Оказа се, че има само за още една седмица. Парите в държавата бяха около 200 -300 млн. долара, които не стигаха за нищо. България се оказа без пари и без хляб! Причината беше сгрешен зърнен баланс, вследствие на което беше допуснат безконтролен износ. Решението на зърнената криза стана възможно най-вече благодарение подкрепата от Полша. Президентите Квашневски и Стоянов договориха стоков заем, защото, както споменах, в държавата почти нямаше пари, тя беше пред фалит. Поляците бяха много съпричастни. Буквално на следващия ден композициите със зърно тръгнаха към България. На мен, освен министър, ми се наложи да бъда „диспечер“ и лично разпределях вагоните за общините, за да няма ощетени. Не съм се ръководил от партийната принадлежност на кметовете на общините, а от техните нужди. Искам да заявя много категорично, че зърнената криза беше преодоляна благодарение на всеотдайната и екипна работа на правителството на СДС с премиер Софиянски, което нямаше право на грешки в този тежък момент.
- Бяхте министър на земеделието в кабинетите и на Ренета Инджова, и на Стефан Софиянски. Как се работеше с тях, кой ви чуваше повече и по-отговорно?
- С г-н Софиянски се работеше много лесно, разбираше проблемите веднага и ми даваше свобода. Опитът му и огромното желание да се оттласнем от дъното си казаха своето. С г-жа Инджова също съм работил добре. Тя правеше впечатление на жена със силен характер.
- От работата ви като секретар в кабинета на Петър Стоянов ли добихте опит и амбиция сам да се кандидатирате за президентския пост в двойка с бившия вътрешен министър Емануил Йорданов?
- Факт е, че познавах единствен от кандидатите тогава президентската институция и нейните реални възможности. Противно на някои мнения, тя няма декоративна функция. Президентът има сериозни правомощия и ако ги изпълни със съдържание, може да бъде наистина ключова фигура в обществено-политическия живот. Президентът у нас се избира пряко, от всички граждани, и има много по-голяма тежест от други държави, където го избира парламентът. Чувствах се подготвен за този пост, бях кандидат на автентичната десница, но тогава ГЕРБ беше на гребена на вълната и спечели.
- Затова ли не успяхте, както и самият Стоянов, апропо, при втория му опит?
- За да започнем преговори с Европейския съюз и да стигнем по-късно до пълноправно членство, СДС трябваше да изпълни най-важното условие – действаща пазарна икономика. Тя включва неизменно реституцията, приватизацията и утвърждаването на частната собственост. СДС предприе и много тежки, болезнени, непопулярни, но категорично необходими реформи за постигането на видими резултати. Това се отрази на изборните резултати както на парламентарните, така и на президентските избори през 2001 г. Когато предприемаш непопулярни, макар и необходими действия, винаги губиш доверие. И виждаме, че след нас никой не иска да осъществява смели, непопулярни реформи, а винаги гледа да върви около тях, да ги заобикаля. Но ние нямахме избор, защото моментът за България беше исторически важен. Ако бяхме предпочели да запазим популярността си за сметка на смелите действия, може би щяхме като партия да спечелим, но да загуби държавата.
- Какво остана да виси и до днес зад фразата на президента Стоянов: „Иване, кажи си!“? От Иван Костов ли тръгнаха процесите на разпад в СДС, защо?
- Не е коректно да отговарям на въпрос, който не касае мен.
- Прав ли е Евгений Бакърджиев, като казва, че Костов е човек с болни амбиции и характеропатия?
- Костов е държавник, който промени България, изпълнявайки всички критерии за членството в Европейския съюз. За това се изискват силен характер и амбиция. Но допусна грешки като политик.
- Каква е отговорността за случващото се и неслучващото се в синята партия на предшествениците ви Емил Кабаиванов и Божидар Лукарски?
- Не искам да коментирам моите предшественици. Още повече че те продължават да бъдат част от СДС, а г-н Кабаиванов е зам.-председател и в момента. Както знаем, само човек, който не работи, не греши.
- Срам ли ви е от сцените на юмручна разправа в СДС, което наследявате, ще се повторят ли?
- Срам ме е, извиних се многократно, но СДС е партия, в която има много политическа страст и емоция. Ние винаги сме по-буйни, защото никой от нас не е безразличен към съдбата на синята партия. Спорим, защото искаме най-доброто за СДС. Това означава, че сме живи и новината, която се опитват да тиражират - за смъртта на СДС, е силно преувеличена.
- Накъде ще вървите в търсене на коалиционно взаимодействие – към ГЕРБ, Патриотите, ген. Атанасов, Христо Иванов, непримирими антикомунисти ли ще сте?!
- Ние винаги сме били непримирими антикомунисти, защото самата идея за създаването на СДС е разграждането на комунистическата система. За коалиции е рано да се говори, пак ще повторя – за мен най-важна е коалицията с нашите избиратели, които може би са ни сърдити, но не посягат към друга бюлетина. Сега на дневен ред е единството на партията.
- Преподавателската и научната ви работа алтернатива ли са на политиката?
- Не могат да бъдат алтернатива, но са нещо, което ценя.
- Какво е семейството ви – съпругата, дъщеря ви?!
- Имам прекрасно семейство. Със съпругата ми Жана, която е юрист, изградихме хармония и сме заедно повече от 30 години. Както най-тежкият момент в живота ми беше зърнената криза, така най-хубавият беше раждането на дъщеря ни Мила, която отглеждахме първите месеци в куфар, защото в развития социализъм не можахме да намерим и да купим бебешко креватче. Но сякаш я орисахме и в момента тя пътува непрекъснато заради ангажиментите си като модел, въпреки че завърши в Лондон с отличие стратегически маркетинг. Щастлив съм в личния си живот. Като заговорихме за куфара и общежитието, в което живеехме тогава, се сещам за коментарите на съседите ми, които бяха много учудени, че всяка сутрин мерцедесът на НСО ме взимаше в качеството ми на министър от студентските общежития и ме връщаше вечер. Може би съм единственият министър, който е живял в общежитие, докато е на тази длъжност. И тук е моментът да кажа – не съм се възползвал никога от възможността, която са ми предоставяли постовете, да взема ведомствено жилище, не съм приватизирал нищо и нямам заменки.
- Как си почивате – хобита, книги, музика, домашни любимци, спорт?
- Започвам с домашния любимец – Мистър Тофи, пълноправен член на семейството, а понякога - даже господар. Тофи ми определя сутрешния режим и без значение дали е арктически студ или тропическа жега, аз съм навън и го разхождам сутрин и вечер. Той е част от моята тренировка, защото се старая и поне три пъти седмично да бъда във фитнеса. Освен това Тофи стана и медийна звезда, защото взе участие в един мой предизборен клип, където много успешно пукаше балоните на основния опонент на СДС. Любимата ми книга е „Параграф 22“ може би защото непрекъснато живеем в него. Обичам рок, но и класическа музика. Често посещаваме оперни и балетни спектакли и смятам, че трупата на Софийската опера е чудесна.
- Любимата ви кухня?
- Не съм претенциозен. Обичам ястията, които ми приготвя Жана у дома, и българската кухня. Обичам много и хубавите сладкиши.
