САМО В ПИК И "РЕТРО" - Проф. Драгомир Драганов: От генерал-губернатора Толубеев до Херо Мустафа
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Имаше в края на 70-те и началото на 80-те години в София един съветски посланик – Никита Толубеев. По обясними причини възприемаше България или като вече де факто 16-а република, или поне като „задунайска губерния“ на империята СССР. А себе си, естествено, като неин генерал-губернатор.
И се разхождаже из държавицата ни когато и където му скимне. Още повече, че беше убеден в съвършените си познания по езика ни. На който даваше и безценни указания на трудовите колективи за пътя, който трябва да следват.
Но „трудовите колективи“ го запомниха най-вече с гениалната му фраза, че „тази гадина таваришч Брежнев ще посетит Болхария (беше хохол, т.е. украинец), а другата гадина друхарят Живков ще гостува на Масква“.
E, как да не се радваш на прекрасния му български, на който си въобразяваше, че говори? Лошото е, когато от „Масква“ му обясниха, че в този език между „година“ и „гадина“ има малка, но иначе съществена разлика. И му забраниха да упражнява познанията си по него...
Не правя някакви аналогии с новия посланик на САЩ у нас. Само леко се притеснявам от факта, че сред многото езици, които владее, фигурира и руския. Та да не вземе и тя да проговори като Толубеев, докато още учи българския...
Повече ме притесняват обаче някои други неща.
Едно от тях например е, че още стъпила-нестъпила на българска земя, Херо Мустафа яростно се втурна да брани американските икономически интереси у нас. Качи се на джипката на Бойко, но не просто да се повози, а да види как върви изграждането на интерконектора България-Гърция, по който ще получаваме американски втечнен газ.
И си го рече направо – един от приоритетите й като посланик ще бъде енергетиката. Разбирай – изместването на Русия от газовия пазар и завладяването му от американците.
А в знак на благодарност премиерът ни я награби и нацелува. Демек, повтори „подвига“ на Кубрат Пулев с някаква американска журналистка.
Само че Кобрата отнесе за деянието си яка глоба и забрана да се боксира половин година. А Борисов – едно „конграчюлейшън“ в навечерието на срещата си с Тръмп.
Тъкмо с нея всъщност е свързано и друго едно мое притеснение – какво още ще изкрънкат от нас на вересия американците.
Когато представяше във „Фейсбук“ семейството си, г-жа Мустафа изрази увереност, че като партньори и съюзници в НАТО България и САЩ ще бъдат „по-силни заедно“. Аз за американците не знам, но откакто сме „партньори и съюзници“, ние, българите, определено станахме по-бедни.
През 2006, само две години след приемането ни в НАТО, те получиха уникален подарък – четири безплатни военни бази на наша територия.
САЩ имат в няколко десетки страни около 150 подобни бази. Но навсякъде плащат за ползването им солидни наеми. Само нашите продажни управници измислиха формулата „съвместно ползване“, демек – гратис за новия голям брат. Оставям настрани унизителните клаузи на споразумението, което прилича повече на договор между метрополия и колониална страна.
Преди месеци пък слючихме поредния безумна сделка за Ф-16, достойна да влезе учебниците по икономика като пример за търговски абсурд. Защото да платиш авансово огромна сума за нещо, което още го няма в наличност, наистина е чисто безумие.
Слуховете пък сега говорят, че по време на посещението на премиера в САЩ Тръмп ще пробва да изкопчи и още един „армаган“ – военно-морската ни база в Атия. Пак като „съвместно ползване“, за да могат американските бойни кораби да се чувстват по-уютно в Черно море. Сиреч, да продължат линията си на обграждане на Русия по суша, въздух и вода.
Любопитно ми е как ще реагира Борисов. И дали все още е в плен на желанията си за Черно море на яхтите, платноходките и круизните кораби, а не на страховити разносвачи на смърт...
Защото САЩ са на хиляди километри, докато България е „на една ръка разстояние“ (и казват, на 7 минути полет на една ракета) от Русия.
Та с всичките ми уважения към личността на новия американски посланик, аз лично не виждам, ако и това се случи, с какво точно ще станем „по-силни“? И дали по-скоро няма да се превърнем просто в по-удобна евентуална мишена в случай на конфликт?
Имам и още едно притеснение, свързано вече конкретно с личността на г-жа Мустафа. От една страна, напоследък отношенията между САЩ и Турция взеха яко да скърцат. От друга страна, проблемите на комшиите ни с кюрдите им не стихват от десетилетия. И от трета, САЩ назначават за свой посланик в съседна на Турция държава етнически кюрд.
Някак си много ми стават тези „съвпадения“. Особено на фона на целувките на премиера...
