Само в ПИК и "Ретро"! Бърза смърт с "Бърза помощ"! Вижте жертвите на линейките, които уж ни лекуват!

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Преди няколко дни столичанката Ирена Христова разплака България. В социалната мрежа „Фейсбук” тя описа смъртта на един непознат, настъпила заради закъснелия с 30 минути екип на „Бърза помощ”. Съвсем случайно жената става очевидец на тази трагедия.

Ето я: непознат се подхлъзва по стъпала пред магазин, олюлява се и пада. Остава безжизнен на земята., до него се търколва шишето му с вода. Вижда го Ирена и в 20,31 ч. сигнализира на тел. 112. Струпват се още минувачи, опитват се да помогнат. Линейка така и не идва, човекът едва диша, от широко отворените му очи се стичат сълзи. Друга жена отново звъни на 112 – отговорят й, че сега се сменят екипите им и тепърва ще подадат сигнала на „Бърза помощ”.За трети път Ирена се обажда на 112 – обещават, че ще я свържат с „Бърза помощ”. Но пък от там никой не отговаря. Най сетне се чува глас: работим с 10 екипа и нямаме свободна линейка... Когато спасителният екип пристига в 20,59 ч., вече е късно.Човекът на тротоара е починал...

„Лека пръст, човече, страшно много съжалявам, че не можахме да ти помогнем... Дано ни простиш!”, завършва писанието си в интернет Ирена.

 Повече от 12 000 души споделиха драматичния разказ на столичанката за смъртта на един човек. И коментираха изтъркалата се вече от употреба тема „Бърза помощ” и телефон 112, обслужван от бездушни чиновници с атрофирали мозъци. През последните години не стотици, хиляди хорски съдби завършиха трагично заради пълната професионална безпомощност на тази служба. И докато всеки от нас се моли точно на него да не му се случва да си има работа с нея, кой ще утеши хората, загубили близките си?

Бащата на 11-годишния ученик от 81 СОУ „Виктор Юго” в София ли ще бъде утешен, чиито син през лятото почина в час по физкултура? Според бащата спасителният екип на „Бърза помощ” е закъснял повече от половин час. А и допустимо ли е в 21-век да няма училищни лекари?, - пита нещастният родител.

.. Е, изпадналият в кома Стефан Костов е извадил луд късмет, че е жив. Защото вече е бил напълно посинял, когато жена му няколко пъти звъняла на 112. Все й отговоряли: „Какво искате, бе госпожо, в община Дулово има само една линейка и тя е заета. Ще чакате!”.

За жалост в България няма регистър, в който да се записват жертвите на „Бърза помощ”. Всяка година те стават все повече и повече, и си отиват от този свят заради закъсняла или некомпетентна лекарска намеса. Единственото, което се знае е, че болниците в страната разполагат с 389 линейки. Но част от тях са пълни бракми и могат всеки момент да се разпаднат на части по пълните с дупки родни пътища.

„Незабавно трябва да бъдат доставени нови линейки с пълно медицинско оборудване!”, настоява зам.-директорката на Центъра за спешна медицинска помощ в София д-р Светла Богданова.

Не е имало случай, обаче, точно този център да признае, че екипите му престъпно закъсняват за адресите на подадените сигнали. А трябва да се грижи за закъсалите със здравето столичани , които вече са близо 2 млн. души.

Но... парадокс! Само 18 екипа от лекари и сестри са на денонощно разположение на двумилионната София, нищо, че линейките в гаража й са 40. /Колите на депутатите в Народното събрание са повече от 100!/. За информация: В братска Братислава, чиито жители са около половин милион души, денонощно дежурят 38, а по време на празниците – 50 спешни екипа.

Престара истина, която се търкаля от години у нас е, че няма мераклии лекари и сестри да работят в „Бърза помощ”. Още един парадокс – повечето от медиците в тази служба най-често са прясно завършили университета, а две трети от тях изобщо нямат специалност. И не си дават зор да я придобият, тъй като заплатите им едва ли ще скочат с повече от 20-30 лева заради тази екстра. Макар, че миналата година им качиха основните месечни възнаграждения с 10%, кой е луд да се трепе за 680-750 лева на месец. При това с нощни дежурства и всекидневен досег с нещастието на хората.

Страшно е и признанието на експерти от здравното министерство, че в 31 филиала за спешната медицинска помощ.... не е назначен нито един лекар. Среден медицински персонал поема пострадалите, само че той не е достатъчно компетентен да им помогне. Вярно, в САЩ спешните екипи се ръководят от т.нар. парамедици, нещо като фелдшери. Само че тяхната квалификация за даване на първа помощ е перфектна и цялата организация на тази дейност е толкова прецизна, че пропуквания няма.

Докато у нас със съдействието на БЧК бяха обучени парамедици, но пък те не могат да си намерят работа. Незнайно защо шефовете на центровете за спешна помощ не ги признават.В същото време в България средно се пада по една линейка на град и един лекарски екип обслужва 27 000 души.

Стоп! Става дума за обикновените раздрънкани коли на спешните служби, ако изобщо близките на пострадалия успеят някак да се вредят и за тях. Колкото до екип на един т.нар. „реаномобил”, оборудван с модерна животоспасяваща техника, особено нужна при инфаркти и инсулти, то на него се пада да обслужва 210 000 българи.

Най-голям е проблемът със спешната помощ в Бургас, Пловдив и Велико Търново. Там броят на линейките и докторите в спешните медицински служби е трагично малък. Страната ни разполага общо само 357 мобилни медицински екипа, които могат да пътуват на по-далечни разстояния, като едва 75 от тях са пригодени за реанимационна дейност. Абсолютно невъзможно е да покрият всички нужди на болна България.

В Националната стратегия за развитието на спешната помощ се казва, че по-голямата част от населението на страната живее на разстояние над 20 минути от филиал за спешна медицинска помощ и на хората се налагало да чакат между 20 и 30 минути линейките.

Пълна заблуда! Иначе казано - като лъжем, накъде гледаме... Има стотици отдалечени селища и махали в Сакар планина и в Родопите, където линейките въобще не идват. А в сравнително близките до тях градове изобщо няма болници. Какво да кажат, примерно, жителите на родопското село Грохотно, което наистина е приблизително близо до Девин. Но пък девинската болница беше закрита и сега и след масовите протести на местното население се правят опити да бъде възстановена. Никой обаче не съобщава официално колко души от селата край Девин починаха в своите или на комшии коли, пътувайки към болницата в Смолян по стръмния планински и заснежен 50-километров път, осеян с дупки и завои. Само се знае, че една жена роди в таксито, слава богу без усложнения.

Когато говорим за трагичния хал на родната спешна помощ не бива да корим само докторите и липсата на линейки и апаратура. Истина е още, че много хора злоупотребяват с тях – те не си плащат здравните вноски и нямат право на безплатна медицинска помощ , освен спешна. Тъкмо затова викат екипите за щяло и нещяло.

Много линейки се превърнаха едва ли не в таксита - разнасят кръвни проби за алкохол и наркотици, осигуряват транспорт на починали за съдебно медицинска експертиза и др. Това обясни д-р Десислава Кетелиева, председател на Асоциацията на работещите в спешната медицинска помощ.