Пари за военно-патриотично възпитание не трябва да се пестят
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ген. Михо Михов е председател на парламентарната комисия по отбрана в 43-тото народно събрание. Той е офицер и дипломат, бивш началник на Генералния щаб на Българската армия, депутат е от ПП АБВ.
Посланик е на България в Република Македония от 2005 до 2009 г. Кавалер е на орден „Стара планина” първа степен.
Завършва Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия, специалност “Летец пилот”, през 1980 г., Военната академия “Г. С. Раковски” в София, специалност “Командно-щабна оперативно-тактическа подготовка”, през 1988 г. – Генерал-щабната академия в Москва.
Интервю на Симо Русев
- Генерал Михов, България има ново правителство. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов е и вицепремиер. Реално осъществима ли е неговата идея за възобновяване на наборната военна служба?
- Има няколко обстоятелства, които подсказват, че в близките една-две, че и пет години донаборна служба в Българската армия не може да се реализира. Темата е важна и са нужни обществени дебати. Ако изпълнителната и законодателната власт не са провели разговор с мама и тате за допълнителното военно обучение - т.нар. казарма, ако не са питани баба и дядо, които 100% ще кажат: "Да, нека да отидат"; ако не са питани самите младежи и девойки, които трябва да бъдат обучавани, както се вижда от идеята на министъра на отбраната, няма да се получи. Този разговор трябва да се проведе.
- Готова ли е армията инфраструктурно за подобна трансформация?
- Инфраструктурата в Българската армия не отговаря на съвременните битови и социални нужди на младите хора. Бих казал, че програмите за обучението са готови, но те са много специални в съвременните условия. Те не биха могли буквално да бъдат копирани от последната наборна служба, която беше шест месеца, преди да въведем напълно професионалната армия. Виждам обаче определена еволюция в идеите на министъра на отбраната г-н Каракачанов, тъй като в предишния парламент той внесе законопроекти, които категорично въвеждаха донаборната служба. В т.ч. и трудова повинност – бившите Строителни войски. Те бяха отхвърлени и в Комисията по отбрана, и в пленарната зала. Радвам се, че е еволюирал в посока да заложи на доброволния принцип в средния и висшите курсове. Да се подготвят младежите военно-патриотично, след това военнотехнически. И бавно и естествено да се стигне до отговора на въпроса трябва ли да бъде въведена донаборната служба. Въпросът може би дори трябва да бъде поставен на референдум.
- Ако материалната база е компрометирана, това не означава ли също, че ги няма и нужните експерти, които да обучават младите хора по стандартите и изискванията на НАТО?
- Нещата трябва да се разграничат. Вярно е, че има нужда от военно-патриотично и военнотехническо обучение в средния курс, а след 18-годишна възраст и прилагане на обучение, касаещо използването на оръжие. По отношение действията на младежите и девойките в екстрена ситуация това не е ново. То беше предложено от парламентарната група на АБВ да влезе в Закона за предучилищното и училищното образование, но беше отхвърлено от Комисията по образование, както и в пленарната зала. Приветствам министър Каракачанов и се надявам от 2018 година съвместно с усилията на двете министерства – на образованието и на отбраната, да започне една сериозна подготовка. По-нататък може да се прецени дали материално-битовите условия отговарят за приемане на младежи и девойки за съвместно обучение на доброволен принцип.
- Дали обаче държавата може да си позволи да отдели от бюджета нужния финансов ресурс?
- Пари винаги ще се намерят. Средствата от държавната хазна трябва да се контролират и да се насочват там, където са най-необходими. Затова говорим, че военно-патриотичното обучение е част от формирането на националната ценностна система за следващите генерации българи. Такива пари не трябва да се пестят – просто трябва да се влагат своевременно, за да може да се защитят и националната чест, и демографският проблем, и отбранителната способност на народа. Това от своя страна рефлектира и върху вътрешната сигурност и битовата престъпност. Сами виждате, че в училищата изразходването на енергия тласка към побоища и масови сбивания. Това е бич, който сериозно застрашава социално-психологическия климат. Не бих казал, че в казармата няма издевателства. Затова съществува Комитет на родителите на войниците, сержантите и офицерите, загинали в мирни дни в казармата. Този комитет има своето становище и то е против въвеждането на тази форма на обучение. И мисля, че в мнението на този комитет също трябва да се вслушаме много сериозно.
- Сигурно ли е, че за гарантиране на сигурността си държавата има дефицит от точно такива и по такъв начин подготвени кадри?
- Държавата постепенно ще усеща дефицит от подготвени кадри в различните родове войски. Така например химици. Колко химици готвим и къде ги готвим? Същевременно сме страна, която има ядрена енергетика – респективно има риск от подобни диверсионни действия. В старата форма за донаборно обучение се подготвяха мотострелковаци, радисти. Дори в годините на прехода тези неща съществуваха и дефицит нямаше. Мобилизационният резерв функционираше. Сега в някои родове войски има сериозен дефицит.
- Вие сте ВВС експерт. Какъв е проблемът с многоцелевия изтребител, не трябва ли действително да имаме нов тип модерен самолет, защо да не е "Грипен"?
- Не знам кой какво оспорва и не бих се ангажирал с препоръки. Но ми се струва, че не е редно за тоягата да се хващат и политици, и държавници, и набедени експерти. Този въпрос трябва да се реши час по-скоро, преди да бъде компрометирана програмата, която предишният парламент изготви както за авиацията, така и за флота. Съвсем скоро трябва да се приемат проектите и за сухопътните войски. Не бих казал "Грипен" или друг тип самолет. Моето становище и като председател на Комисията по отбрана в 43-тия парламент е известно. Към новия 44-ти парламент има достатъчно високопоставени експерти, четиризвездни генерали и адмирали. Те трябва категорично да се произнесат за типа многоцелеви боен самолет. Казвате "изтребител", но в документа, който правителството внесе в Комисията по отбрана и в Народното събрание, се говори за срочно доставяне на многофункционален многоцелеви боен самолет. Сега вече почти навсякъде се говори за изтребител. Има разлика между тези неща. Нямам представа дали се еволюира във военнотехнически или във военнополитически план.
- И все пак достатъчни ли са познанията на Красимир Каракачанов, за да се справи като военен министър с всички тези многоспектърни проблеми в отбранителната система на държавата?
- Не мога да давам оценки, но доколкото го познавам в личен план от работата си с него – той като зам.-председател на Народното събрание беше и член на Комисията по отбрана, доказваше своята експертиза и аз приветствам неговата номинация и избор за министър на отбраната. Надявам се, че съвсем по човешки ще се отнесе към проблемите в армията. А те са и социално-битови, и свързани със заплащането, и с нормалната натовареност, и с поддържането на боеспособността. Виждам го, че има огромно желание и ще отдаде всичките си сили, за да се справи.
Още коментари, разкрития, интервюта и интересни четива вижте само на Retro.bg!
