САМО В ПИК И "РЕТРО": Големият Любо Нейков проговори за кинохита на 2025-а! Вижте защо актьорът отказа да влезе в политиката 

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Новият български филм „Клас`90“, който тръгва на голям екран от 24 януари, се очаква да се превърне в киносъбитието на годината. В звездния актьорски екип са Любомир Нейков, Юлиан Вергов, Роберт Янакиев, Георги Златарев, Параскева Джукелова, Биляна Петринска, Стефка Янорова, Стефан Денолюбов.

Сбирка на класа 33 години след завършването. 12 души в изолиран хотел. Партито, което всички чакат с нетърпение, бързо излиза извън контрол, когато стари вражди, любови и неосъществени мечти се завръщат с пълна сила. В ескалацията от драматично-комедийни ситуации маските падат, а купонът тече с изненадващи обрати.

Филмът е дебют на режисьора Бойко Боянов. Действието се развива в наши дни, но дрескодът на купона е от 80-те, а духът на десетилетието витае във филма, елегантно пресъздаден от оператора Мартин Балкански.

„Клас`90“ е продуциран от „Мирамар филм“, в чийто актив са хитовете „ДЗИФТ“, „LOVE.NET“, „Вездесъщият“ и „Чума“, както и тв сериалите „Порталът“ и „Тревожност“.

С какво този филм ще спечели публиката, разказва пред „Ретро“ суперзвездата в каста Любомир Нейков.

– Г-н Нейков, вие сте голямата звезда, която ще бъде магнит за публиката в премиерния филм „Клас`90“. В драматична или по-скоро в комична роля ще ви видим този път?

– В чисто житейска роля. Филмът събира изключителни мои колеги актьори. Това е дебют на режисьора Бойко Боянов, той е и съсценарист със Станислав Тодоров-Роги. Марто Балкански е оператор. Цялата тази амалгама от творци създадохме един филм, който е за поколението, завършило средно образование през 90-те години и след 30 години се събират отново на ученическа сбирка. Класът е много пъстър, животът се е стекъл по различни начини за всеки един от съучениците, всеки е с житейските си проблеми. Има и леко комични, и драматични моменти. Мисля, че филмът ще е много интересен, защото това е нашият живот, събран в една шепичка.

– С какво ви спечели този проект и как избирате ролите си, кога отказвате?

– Роли отказвам, когато сценарият не ме грабва и не мисля, че мога да допринеса с нещо. Или когато някак не намирам своето място в екипа, който се е събрал. Слава Богу, не ми се е случвало толкова често, даже много малко пъти. В повечето случаи в групата сме с мои колеги актьори, с които се познаваме, работили сме под някаква форма през годините заедно и се събираме да се забавляваме и да забавляваме публиката отново и отново. Тук беше по същия начин. Още когато се събрахме на първа среща да четем сценария и само като се огледах с кои колеги стоим на масата – с Робърт Янакиев, Юлиан Врегов, Стефан Денолюбов, Жоро Златарев, прекрасната дамска част… Много се забавлявахме още на четенето. Даже мисля, че на първата репетиция режисьорът не успя да ни каже дори пет изречения като хората и като задачи, защото ние през цялото време се радвахме от нашата среща, забавлявахме се, четейки… И още оттам започва магията. И всеки допринесе със своя безупречен талант, със своята цветност и своята игра в това епично платно. Всички сме изключително пъстри, но създадохме един ансамбъл на екран и мисля, че публиката ще оцени този филм по достойнство.

– Какво се случва на този купон на класа 33 години след завършването, че напрежението ескалира и се превръща в буре с барут?

– Има заровени в миналото неща и една случка в класа. В центъра са взаимоотношенията между съучениците и как начинът, по който са постъпвали някога, е оставил отпечатък през всичките тези години в паметта и душите на героите. Мисля, че ще бъде доста интересно. Сценарият е написан с усет, с чувство и с уважение и респект към нашето минало. Авторите са направили – не мога да кажа криво огледало, а по-скоро една снимка на нашите животи в ученическите ни години и как са се развили те. Все пак говорим за време, когато нямаше джиесеми, когато касетките ги навивахме с моливче, записвахме си един от друг музика, разменяхме си грамофонни плочи, пиехме на воля вода от чешмите по улиците, забавлявахме се и когато искахме да извикаме някого, свиркахме или влизахме в домовете, които бяха отключени… А сега времето е много различно.

Но всяко време си има своята пъстрота и смятам, че няма нищо лошо в този динамичен шарен свят, в който сега живеем с вас. Защото всяко време си има своите добри и лоши страни.

– Във филма избухват стари вражди, омраза, любови – малко като роднини да се съберат на празници и да се изпокарат…

– Тук интересното е, че ние не сме роднини, а взаимоотношенията наистина са подобни. Може би в спомените си сме били като едно малко по-голямо семейство. Но след тези 30 години, които са изминали оттогава, ние не сме си толкова близки като че ли, а е останал само споменът от онази ни близост.

– С какви чувства си спомняте вашите гимназиални години в края на 80-те – времената преди демокрацията, когато още имаше комсомолски секретари, какъвто персонаж има и във филма, както и други критерии и норми на поведение?

– С умиление, защото годините бяха много интересни. Да се криеш от някого, да внимаваш какво говориш, къде го говориш… Но си имаше и своите достойнства. С умиление се връщам към тези години, защото тогава животът започваше за нас, всички бяхме с отворени очи и сърца, умове и души към всичко, което ни заобикаля. А сега днешното поколение Джен Зи гледат по същия начин с отворени сърца, умове, души към света, който ги заобикаля, и всеки се опитва да вземе най-доброто за себе си, да придобие по-голяма опитност, мъдрост, доброта…

– Вие ходили ли сте се на срещи с вашите съученици и имало ли е там ексцесии като във филма?

– А, не, ексцесии не е имало. Събираме се, особено през 10, 20 години най-вече с колегите от НАТФИЗ и си поддържаме контакти. При всички случаи голямо уважение и любов цари помежду ни.

– Сред персонажите в „Клас`90“ е и алчен и безскрупулен министър – присъства ли и политиката във филма?

– Чак толкова алчен и безскрупулен като че ли не е или по-скоро аз се водя от личността на актьора Робърт Янакиев. Интересно е. Той си има своето оправдание и своя мотив за действията през годините. Всички тайно се надяват той да им помогне на тази среща по някакъв начин, особено моят герой. Политиката присъства, но по-отгоре-отгоре. И в самия ни днешен живот виждаме, че все по-малка част от обществото се вълнува от безплодието на политическия живот у нас.

Това, което мога да кажа със сигурност, е, че филмът няма да остави публиката равнодушна, а част от зрителите съм убеден, че биха го гледали и втори, и трети път. Защото има много теми, темички, детайли – както една хубава книга, колкото и пъти да я четеш, откриваш нови и нови неща. И във филма може да се открият много и различни теми. Така че само един път да се гледа според мен няма да е достатъчно.

– Г-н Нейков, държавата от доста време е в безпрецедентна криза, в парламента се разиграват грозни сцени – мислят ли според вас политиците за хората?

– Отговаряте на въпроса, задавайки го. Той е риторичен по-скоро. Разбира се, че не. И това с невъоръжено око се вижда от Международната космическа станция дори.

– А виждате ли някаква светлина в тунела?

– О, разбира се, че виждам светлина. Аз съм убеден, че както в спорта в последно време тези истински страхотни българи ни правят толкова горди и щастливи с успехите си на световни и олимпийски първенства и в духовната и всяка една сфера на нашия живот има повече от достойни българи, които ни правят горди. И ще продължават да го правят въпреки нежеланието и недостатъчната оценка на нас като общество. В това число упрекът е и към мен самия, и към нас. Ние недостатъчно обръщаме внимание на тези грандиозни успехи, които тепърва ще заливат света, и то от едно малко регионче като България.

– А в политиката има ли достойни хора?

– Има, но според мен те още не са се качили на сцената.

– Какво ви натъжава най-много днес?

– Натъжават ме военни конфликти, натъжава ме липсата на уважение към човешките създания, към човешкия живот, към щастието и към свободата на всички около нас. Да не зачиташ другия е огромен проблем. Това ме натъжава. Искам всички да са много много здрави и много повече да уважават и обичат ближния си, поне толкова, колкото обичат самите себе си.

– Казвате, че когато българинът мрази, мрази много здраво. Откъде идва тази способност да се мрази?

– Оттам, откъдето идва същата способност и много силно да обичаме. Защото мисля, че българинът, без да си приписвам някакви заслуги за обобщения, колкото силно умее да мрази, не по-малко силно умее и да обича. Затова аз смятам, че нашият народ е изключително пъстър, и много обичам българската публика заради това. Ние много силно мразим, но също така и много силно обичаме. Просто сме такива и това ни отличава от всички други.

– Вашият колега Евтим Милошев беше министър. На вас предлагали ли са ви да станете министър или депутат и бихте ли приели?

– Предлагали са ми много пъти през годините. Но аз смятам, че нещата, които правя на сцената, много повече ме вълнуват. И всяка жаба трябва да си знае гьола. Това се отнася единствено и само за мен.

– Това ви прави чест! Не сте се изкушили все пак.

– Не, не, никога не би ме изкушило подобно нещо. Независимо за какво става дума. Единствено човек може да се поблазни, ако се опитва да направи добро за обществото, в което живее. Но на този етап аз смятам, че се себеизразявам и бих могъл с каквото мога да допринеса от тази си битност.

– Искате ли дъщеря ви, която е ученичка, да остане да живее в днешна България, или бихте я посъветвали друго?

– Разбира се. Обикалял съм много по света, но аз съм се изградил като човек и моят живот е преминал в България. Това, което най-много желая за нея, е да расте здрава и щастлива тук, в България.

– Тя има ли амбиции да става актриса?

– Мисля, че по-скоро не. Голямата ни амбиция е да расте здрава, щастлива, усмихната и да се радва на живота, да поема с пълни шепи от него. Сега тя изгражда характера си, изгражда себе си като човек и това е много важно. А ние да сме до нея, да я подкрепяме, колкото можем.

– Как понасяте славата на този етап от кариерата си?

– Никога не съм разбирал този въпрос. Никога не съм се вземал на сериозно, никога не ме е вълнувало това. Нямам его, не съм себелюбив. Винаги – може и от зодията, може и от възпитанието ми, съм насочвал внимание, любов и грижа към околните, а не към себе си.

 Любо Нейков играе собственика на хотела, където се провежда срещата на класа

Най-новият БГ филм е пълен със звезди