САМО В ПИК И "РЕТРО"! Емануил Йорданов: Котаракът ми се казва Сергей Станишев! (УНИКАЛНИ СНИМКИ)
Последвайте ни в Google News Showcase
Емануил Йорданов е роден на 10 август 1960 г. в София. Произхожда от семейство, репресирано след 9 септември 1944-та. Основното си образование завършва в 46-о училище „Константин Фотинов“, а средното - в електротехникума „Александър Попов“. Дипломира се като юрист в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Адвокат на свободна практика е от 1987 г. Бил е народен представител от СДС в периода 1997-1999 г. От 1999-а до лятото на 2001 г. е министър на вътрешните работи във втория мандат на правителството на Иван Костов.
Кандидат е за вицепрезидент в двойка с Румен Христов.
Семеен е, има една дъщеря. Съпругата му е банков служител.
- Г-н Йорданов, семейството ви е репресирано след 9 септември 1944 г., защо, как почувствахте вие това като дете?
- Роден съм и съм израснал в бедния софийски център. Родната ми къща е на ъгъла на „Софроний Врачански“ и „Кирил и Методий“. Баща ми Никола е съден като войник и е лежал в затвора, защото е бил религиозен. Тази драстична мярка е неразбираема с оглед на днешния начин на мислене. Тогава обаче времената са били такива. Майка ми Сърпухи е арменка от Варна. Нейното семейство също е пострадало от онзи режим. Дядо ми е бил майстор дърводелец. Цялата му работилница е била конфискувана, оставен е без препитание. Не съм го усетил като дете. Тази репресия са я усетили по-скоро родителите ми. Стремяха се да ни държат по-встрани от тези неща, да не ни натоварват. Иначе детството ми си беше съвсем нормално.
- Как се насочихте към правото, това реакция ли беше на живота в среда на несправедливост?
- Не, подобна трактовка би била пресилена. Имахме доста книги. Обичах да чета. Досегът до книгите ме е насочил към правото, защото осъзнах, че интересното за мен е човекът. Като младеж, преди това, учех в слаботоковия електротехникум „Попов“. И очевидно се е разбрало, че от мен техник няма да стане.
- Какво работихте, след като завършихте университета?
- Въпреки високата диплома първата ми работа беше като общ работник в Института за заразни и паразитни болести. Не беше страшно, но си беше тежичко.
- Заради студентската си любов Данка ли заминахте да адвокатствате в Кюстендил?
- Първата ми съпруга няма нищо общо с Кюстендил, включително и аз. Там само е родена дъщеря ни. Логиката беше, че поради „лошата“ ми биография нямаше как да се класирам за София. Такива като мен бяха изключение в Юридическия факултет. Дори първоначално, търсейки работа, обикалях България и имах възможност да започна в Ямбол. Предпочетох Кюстендил, защото е по-близо, не са 300 км като до Ямбол. А и тогава пътуванията бяха по-трудни.
- Казвате, че в Кюстендил са най-веселите ви години. Какво се случваше там, оттам ли е прякорът ви Мистър Бийн, кой ви го лепна?
- Лепна ми го местен кредитен милионер. Иначе в Кюстендил отидох много млад. Бях 27-годишен – 1987-а. А живях в града до 2001 г. Бяхме поколение млади юристи. Колегите ми бяха, освен много добре подготвени професионално, много симпатични хора. Умеехме и да работим, и да се веселим. Затова съм се шегувал, перифразирайки Хемингуей, че когато си млад, животът в Кюстендил е безкраен празник.
- Съпругата ви тогава е юрисконсулт на НЕК, това противопоставяше ли ви, това ли разклати брака ви?
- Не. Всеки, който се е докоснал до политиката, застава пред изпитанието да съхрани целостта на семейството си. Това са много ангажименти, много нерви.
- Дъщеря ви носи името Светла, вярно ли е, че сте я кръстили така на последния правосъден министър от времето на Тодор Живков – Светла Даскалова?
- Това не е сериозно. Името на майка ми в превод на български означава светица. Ние нямаме такова име в езика си. Затова Светла е кръстена на нея. Действително, когато детето се роди, министър беше Светла Даскалова и аз се шегувах, че съм я кръстил на нея. И като ме питаха какво ще правя, ако сменят Светла Даскалова, казвах, че ще правя второ дете, което ще кръстя на новия министър. Но някои хора нямат чувство за хумор и се опитват да изкарат популярния човек от черен по-черен. А имаше период, в който се ползвах с доста широка популярност.
- Кой ви покани в политиката, в СДС, говори се, че сте протежиран от Екатерина Михайлова?
- Не. Още когато започна перестройката в България, в нашите професионални среди голяма част от хората бяха свързани с БКП. Тези, които имахме други политически виждания, се брояхме на пръсти. Бил съм опора на много хора, които са работили в рамките на съдебната система и са се притеснявали за това, че могат да ги уволнят, защото не харесват комунистическата партия.
- Вас не са ли ви канили в БКП?
- В БКП ме каниха, но първо ме поканиха да стана съдия. Казваха ми, че ако приема, ще ме направят и партиен член, ще получа държавно жилище и не знам какви облаги още. Отказах всичко и си останах адвокат. След 1990 г. ме каниха в партиите от СДС, но аз имах алергия към партиите, защото до този момент всички бяхме расли с една-единствена и нейната патерица БЗНС.
- Като юрист ли ви потърсиха от СДС?
- Търсили са ме за какво ли не – да помагам на тогавашната млада опозиция. Участвал съм в избирателни комисии на няколко пъти. 1997 г. вече нещата бяха нетърпими и прецених, че не е достойно човек да стои встрани. Тогава се включих по-активно. Станах член на СДС. Това е единствената ми партия.
- Сменихте Богомил Бонев като министър на вътрешните работи в кабинета на Иван Костов. Какво провокира тогава масовата чистка във властта?
- В онзи период срещу СДС, като основна партия в управляващата коалиция, имаше много тежки атаки. В това число и медийни. Предполагам, че до голяма степен това е мотивирало премиера да предложи онази голяма промяна в Министерския съвет. Тогава приех, защото не беше оправдано да бягам от ангажименти. Не че не съм съзнавал какво ме чака. Защото Министерството на вътрешните работи е възможно най-тежкият пост, който може да се поеме в едно правителство. Особено в онова време в България.
- Какво остана да виси и до днес зад фразата на президента Стоянов: „Иване, кажи си!“?
- Този въпрос е към Петър Стоянов.
- Остана ли нещо скрито от случая „Даниела Терзийска“, който разтърси цялата държава – майката, която удуши сина си Пепи? По това време вие бяхте вътрешен министър.
- Не може да има съмнение за вината на Даниела Терзийска, защото съдът се произнесе във време, когато на власт вече беше НДСВ. Не сме били ние управляващи, за да може някой да каже – съдът направи реверанс, за да замаже нещата. Всичко беше установено по безспорен начин. И всички съдебни актове по този случай са влезли в сила. Нещата са такива, каквито бяха огласени. Но става въпрос за една житейска трагедия, която беше използвана по най-циничния начин с политически цели.
- Бяхте свидетел по делото за подслушването на главния прокурор Никола Филчев. Имаше ли действително бръмбари в жилището му?
- В главите на някои хора сигурно е имало бръмбари. Що се отнася до жилищния блок, в който са били поставени устройствата, той е оборудван много преди това. Въпросните устройства не са работели. Голяма част от тях са били повредени от влагата. Факт са устройствата, но е факт и че не са работили. Другият факт е, че имаше няколко дела, които са водени по времето, когато Филчев е главен прокурор. Всички тези дела катастрофират и завършват с оправдателни присъди. Доказа се съвсем ясно, че подслушване не е имало. Нека всичко това тежи на съвестта на Филчев. Показателно е, че когато има скандали за подслушване, обикновено излизат записи и се разбира какво точно е било подслушвано. В случая с Филчев не излезе и една дума. Тогава кой и какво е подслушвал?
- Каква е истината за задържането и ликвидирането на военния прокурор Николай Колев, твърдеше се за наркотици и оръжие в колата му?
- Николай Колев беше задържан при акция на прокуратурата, в която пак по искане на прокуратурата бяха включени и служители от специализирания отряд за борба с тероризма. След това Николай Колев обвини прокурорите, които участваха в акцията, че са му подхвърлили оръжие и наркотици. В интерес на истината, до мен беше подадена жалба от съпругата на Николай Колев, в която тя говореше за техните опасения, че на Колев ще бъдат подхвърлени оръжие и наркотици. При това положение, когато те имат подобни очаквания, той би трябвало да е пълен идиот, ако си носи в колата въпросните вещи.
- Понеже си говорим за физически, човешки смърти, кой уби СДС?
- СДС още в самото начало поема в редиците си много хора, които не са за там. И съм склонен да мисля, че те са стигнали до СДС, водени от други помисли. Конкретно мога да кажа, че голяма част от хората, които се водят основатели на СДС, през следващите години преминаха през парламентарната група на БСП. А Стефан Гайтанджиев, който 1990 г. е редил листите на СДС, през 1998-а беше също депутат от БСП. И от трибуната на Народното събрание обясняваше как е бил на "Раковски" 134. Аз не знам какво има на тоя номер. Това е един от бащите на СДС. И това, което е обединявало хората в Съюза в началото, е простото отрицание на стария режим. А за някои дори - единствено отрицание на Тодор Живков. Това пречи СДС да има по-сериозна хомогенност и чувството за общност. Освен това демократично настроените хора по-трудно се справят с дисциплината. Когато ние управлявахме, в СДС имаше много богат набор от ярки личности, много силни политици. Но се оказа вярна поговорката, че два остри камъка брашно не мелят.
- Когато вие с Румен Христов участвахте в президентската надпревара, имахте ли реалната амбиция да управлявате от "Дондуков" 2, или ви водеше олимпийският принцип?
- Не става въпрос за олимпийския принцип. Хората, които са следили по-отблизо тези процеси, си спомнят, че по онова време СДС имаше единствено излъчен кандидат за президент. Много хора бягаха и се криеха, защото едва ли са мислели, че може да се постигне нещо съществено. Не са искали да рискуват една предизвестена загуба. В същото време тогава подкрепата за СДС беше между 2 и 4 процента. Аз се включих, защото щеше да бъде голям срам СДС да не може да оформи президентска двойка. И се включих не в 12 без 5, а в 12 без една. Това, което исках да направя, бе да постигнем някакъв що-годе приличен резултат, за да може това да помогне на партията при следващи избори. Сблъскахме се обаче със страшни проблеми. Най-вече липсата на средства. Не става без пари. Трябваше да записвам някакво обръщение в радиото, а се оказа, че имам 50 секунди. Какво да кажа: "Пролетарии от всички страни, извинявайте!".
- Това означава ли, че в предишни моменти за СДС е имало по-голямо финансиране и откъде?
- Когато една партия е на гребена на вълната, много хора са склонни да помагат финансово. По-късно се прие законът, който предвиди държавната субсидия за партиите. Тогава ние нямахме пари, а срещу нас стоеше машината на ГЕРБ, която разполагаше с огромни средства. Операторите вървяха след Плевнелиев и снимаха даже когато кихне и когато се прозява. В кампанията виждах обаче как хора от СДС работят точно за Плевнелиев или за Кунева. Това окончателно помогна за срива на партията.
- Защо депутатите не намаляват партийната си субсидия въпреки очевидните обществени нагласи в тази посока?
- Вижте банковите сметки на ГЕРБ и ще си отговорите.
- Срещу вас се пуснаха компромати, че имате две паралелни семейства - Данка в Кюстендил и банкерката от Русе Таня. Кому беше нужно това ровене в личния ви живот?
- Никога не съм имал две семейства. Но дори за хората, които водят нормален живот, идва момент, когато им се налага да се разведат. Тези, които сме се занимавали с политика, сме още по-уязвими. И всеки един от нас носи греховете към собственото си семейство. А и над 50 процента от българите са разведени. Така че не съм някакво явление. Да, появи се статия. Знае се и кой е инициаторът, и защо е пусната невярната информация.
- Трупате умора, как си почивате, какво четете?
- Продължавам да чета книги. Сега чета една хубава книга за Распутин, писана от американски автор. Темата ме интересува, защото обяснява задкулисните влияния, които се оказват върху държавното управление. Как човек, който реално не носи никаква отговорност, има възможност да влияе над взимането на политически решения. Много обичам музика - рок. Другия месец ще съм на концертите на Роджър Уотърс и на Ал ди Меола в София. Обичам кино и театър.
- Като дете сте свирили на цигулка, сега не я ли вадите понякога?
- Имам цигулка, но отдавна не съм я пипал. Като дете танцувах в ансамбъла "Росна китка" в Двореца на пионерите заедно с Емил Димитров-Ревизоро. Като ученик свирех на бас китара. Имахме група към техникума.
- Имате ли домашни любимци?
- Имам котарак. Казва се Сергей Станишев. Той ми е подарък от един приятел. Казва се така, защото дойде при мен във време, когато обяснявах, че е по-добре БСП да е на власт, отколкото ГЕРБ.
- Спортувате ли?
- Старичък съм вече. Само табла.
