САМО В ПИК И "РЕТРО"! Нова война във властта - амбициите на Мая Манолова ще я сблъскат с Румен Радев
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Когато през 2005 г. дебютира в националната политика като депутат от БСП в Народното събрание, едва ли някой някога е предполагал, че само 13 години по-късно Мая Манолова ще е една от най-популярните публични личности в страната, а името ѝ ще се спряга за всичко възможно - от потенциален лидер на левицата до човек с амбиции да седне в президентското кресло и да остави своя траен отпечатък в историята. Тя попадна в 40-ото Народно събрание от Кюстендил и бързо успя да стане разпознаваема, да нахлуе в медиите като антициклон и да се утвърди като парламентарист, макар и със слава на скандалджийка, която е в състояние да се разхожда здраво по нервите на политическите противници.
Политическият път на Манолова показва много нейни качества и очевидни недостатъци. Илюзия е да очакваме от един човек абсолютно съвършенство, както и неспиращо злодейство. В реалния политически процес повечето хора вечно се намират на границата между бялото и черното и заради това, ако се задълбочим само в хубавото или се топнем единствено в лошото, моментално ще направим класическа грешка. Само за няколко години настоящата омбудсманка успя да се превърне в един от най-разпознаваемите политици у нас. И нещо повече дори - в един от най-разпознаваемите опозиционни политици, защото реално звездата на Манолова разцъфтя в 41-вото Народно събрание, по време на първия мандат на Бойко Борисов, когато левицата мина в тежка опозиция едва с 40 депутати.
Мая Манолова и Корнелия Нинова бяха двете основни остриета на БСП в онзи момент, а те бяха увековечени и от култова реплика на премиера тогава. В едно от появяванията си на парламентарен контрол Борисов се обърна към лидера на левицата Сергей Станишев тогава и го призова да му пуска Манолова и Нинова "една по една". Тази шега всъщност добре описва ситуацията в 41-вия парламент - две амбициозни парламентаристки бяха обсадили Борисов и не изпускаха нито една възможност да го атакуват, когато се появи. Може би именно тогава между тях се е появило съперничеството, за което масово се говори в медиите днес. Защото е очевидно, че Манолова и Нинова не са точно в конфликт, но помежду им със сигурност има напрежение и политически искри. Те си проличаха и през 2016 г., когато БСП все още търсеше кандидат за президент и не беше открила ген. Румен Радев. Една от възможните хипотези, която се въртеше, беше именно за Мая Манолова, идея, която Нинова отхвърляше всеки път с достатъчно количество гняв. Двете се познават добре, знаят слабите и силни места и вероятно това е причината за хладните им отношения. Дали между тях ще се появи съперничество за лидерското място в БСП, ще покаже само времето, защото едва ли някой може да го прогнозира със стопроцентова сигурност.
Моето мнение е, че Манолова не се интересува от партийна кариера и би се впуснала към креслото на Нинова само за да е сигурна, че ще си подсигури президентска номинация. Постът, който заема днес, ѝ даде възможност за първи път в своята кариера да излезе от партийните ограничения и лимити и не мисля, че тя доброволно би надянала отново тази усмирителна риза.
Но да се върнем отново на опозиционната кариера на Манолова - само за кратко тя успя да се превърне в един от основните дразнители на ГЕРБ, и то до степен, до която битките ѝ срещу управляващите изглеждаха като някакъв реванш. Това продължи и по време на 42-рия парламент, когато БСП и ДПС направиха коалиция, за да оставят ГЕРБ в опозиция. Звездата на Манолова вече заблестя напълно. Тя се превърна в парламентарен епицентър на повечето законодателни драми и прояви. Именно тогава бе приет и изборният кодекс "Манолова", който се прочу с неотчитането на факта, че може да се появи феномен като "15/15", изстрелял в Европарламента непознатия никому Момчил Неков и разклатил сериозно вътрешната стабилност на БСП. Манолова тогава беше неизтощима в дебатите, а прояви и железни нерви да се изправя срещу протестърите, които всекидневно обикаляха край парламента.
От 2013 г. е любимият ми епизод - Манолова съвсем необезпокоявано си върви по улица "Съборна" в София, когато я надушват протестиращите и я заобикалят. Вместо да се уплаши обаче, тя влиза в диалог с тях. Труден, мъчен, но очевиден диалог. И се налага да се появи една от политкомисарките на протеста, която да истеризира обстановката, за да се стигне отново до конфронтация. Това го има на клипче и всеки може да го намери. В тази ситуация всъщност си проличава друга черта от нейния характер - железни нерви, а очевидно и воля. Много малко други политици биха издържали в такава ситуация, но Манолова не се пречупи. И дори успя да намери общ с език с хора, които се бяха обявили за нейни категорични противници. Тогава не знаехме, но именно това нейно качество щеше да ѝ позволи разперване на крилата в по-голям мащаб.
43-тото Народно събрание беше белязано от промяна в БСП. Председател на партията стана Михаил Миков. По време на конгреса, на който беше избран обаче той, Манолова също беше един от кандидатите и успя да се представи доста добре. Вероятно поради тази причина отношенията между нея и Миков в нито един момент не потръгнаха и това си личеше. В крайна сметка лидерът реши да я махне от погледа си, но Манолова вече имаше достатъчно политически мускули и самочувствие, за да не може просто да бъде отстранена в изгнание. И така се стигна до идеята Мая Манолова да стане омбудсман.
Още по-интересното е, че ГЕРБ, вместо да се съпротивляват на тази идея и да ритат жестоко срещу един от най-големите си душмани, всъщност я подкрепиха и така започна нов етап в кариерата на устатата и немирна депутатка.
Днес Манолова е един от най-активните общественици в страната и няма място със социално напрежение, което да не е посетила или кауза, която да не е поставила в дневния си ред. Това много често ѝ ражда не само обожатели, но и душмани, защото обвиненията в популизъм и подозренията в тайни амбиции се сипят като дъжд. Протестът на майките на деца с увреждания, който разтърси държавата, също припозна Манолова като свой патрон, а това събуди доста тежки реакции от най-различни среди.
От тук нататък за амбициите на Манолова можем да говорим само в хипотетичен тон, защото дори и самата тя вероятно не е наясно накъде ще е задухат ветровете. Но е факт, че теренът пред Манолова съвсем не е толкова бляскав и безпроблемен, колкото изглежда отстрани. Кандидатпрезидентските ѝ амбиции, които личат отдалече, се сблъскват с другия фаворит на обществено мнение - ген. Румен Радев, който най-вероятно ще иска да повтори мандата си през 2021 г., а БСП трябва да е партия камикадзе, за да не застане зад кандидата си. Това стеснява доста вариантите пред Манолова и именно този мрачен хоризонт може да я тласне към участие във вътрешнопартийни драми в левицата. Ще сбърка всеки обаче, който смята, че тя лично ще влезе в тази битка. Потенциалните кандидат-президенти трябва да запазят надпартийната пудра и блясък. По-скоро Манолова ще си намери кандидат, когото да тика напред, а познавайки пейзажа в левицата, претенденти за това винаги ще се намерят.
Има и един екзотичен вариант, който е по-скоро игра на ума, нещо като политическа хипотеза, която няма как да докажем, но ще я изложим, защото след като един път някой се е сетил за нея, значи и на друг ще му дойде на ума. През 2021 г. ГЕРБ ще се намират в неприятна позиция покрай президентските избори. Мнозина смятат, че това е амбицията на самия Борисов, но дотогава има да изтече твърде много вода. Освен Борисов обаче ГЕРБ нямат друга възможност за кандидат. Минаха времената, когато тази партия можеше да избере дори и Плевнелиев за държавен глава. И само се замислете за варианта - Мая Манолова се явява на изборите като независим кандидат, а ГЕРБ я подкрепят. Това ще е силен удар и срещу БСП, а и ще е неочакван ход, който да постави в шах всички останали. И нека пак да повторя - това е само интелектуална игра, която не почива на факти, нито дори на някаква реална основа. Но пък кой можеше да предположи, че през 2016 г. от всички възможни кандидати ГЕРБ ще се спрат точно на Цецка Цачева, а? Предполагай непредполагаемото - е рецептата, с която можем да уловим невидимия пласт на българското политическо задкулисие.
Мая Манолова е политик, която не е чужда на интригите и скандалността, но това често се оказва по-скоро плюс, отколкото минус. Политик на идеите трудно щеше да оцелее в разядената политическа среда на страната. Оказа се, че Манолова с нейните инстинкти, повратливост и маневреност много по-добре се вписва в пейзажа и заради това всеки, който си мисли, че може да я отпише от политическото бъдеще на страната, ще сбърка. Тя знае как да оцелява, а тази порода е практически безценна. За добро или за лошо.
