САМО В ПИК И "РЕТРО"! Областният управител на София Илиан Тодоров от "Атака": С Волен ни ритаха и душиха! (УНИКАЛНИ СНИМКИ)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Илиан Тодоров е управител на София-област. Бил е регионален координатор на ПП „Атака“ за Югозападна България и водач на листи в Благоевград и Кюстендил. Роден е на 1 ноември 1980 г. в София. Завърша икономика в УНСС и Военната академия „Георги Раковски“. Специализира в 11 чуждестранни учебни заведения в САЩ и Германия.
Владее английски, испански и руски език.
- Г-н Тодоров, постът управител на Софийска област отплата за лоялността и предаността към лидера на „Атака“ Волен Сидеров ли е?
- Трябва да попитате г-н Сидеров. Аз не мога да говоря от негово име. Получава се обаче едно изкривяване на реалностите. Нека ви запозная накратко със своята професионална подготовка и биография. Имам бакалавърска степен по икономика в УНСС, магистърска - по национална сигурност и отбрана във Военната академия „Георги С. Раковски“. През 2010 г. изнесох научен доклад в академията на тема: „Опасността от придобиване на оръжия за масово унищожение от страна на терористични организации”. Имам поредица от специализации в Германия и САЩ. Дипломната ми работа относно борбата с тероризма и превенцията на ядрен, радиационен, химически и биологичен тероризъм от Военната академия „Георги С. Раковски“ е официално предложена за изучаване от курсантите и слушателите, както и във всички университети в България, преподаващи „Национална сигурност“. Бях два мандата народен представител от ПП „Атака“, зам.-председател на комисията по отбрана, както и зам.-председател на комисията по корупция. Говоря английски, испански и малко руски език.
Без да искам да обидя никого и колкото и нескромно да звучи, бих попитал колко областни управители могат да се похвалят с подобни професионални постижения на моята възраст - 36 години? Не говоря за бизнес постижения, в тази сфера съм последен. А лоялността и предаността смятам, че са добродетели, които, за съжаление, не са в изобилие в нашето общество днес.
- Какво успяхте да свършите вече като администратор на този отговорен държавен пост?
- Първата ми официална среща беше с Негово светейшество патриарх Неофит, когото помолих за благословия в начинанието ми. Получих я, за което му благодаря. Трябва да призная, че по време на нашата среща за първи път в живота си изпитах чувство на истински респект и страхопочитание. Чувствах се слаб.
Изпратих официално предложение до президента г-н Румен Радев за преименуване на връх Мусала във връх Св. Иван Рилски, небесния покровител на България. Надявам се, за разлика от Плевнелиев, г-н Радев да вземе правилното решение. Има критики по тази тема, някои питат дали това било най-важното. Да, това е едно от най-съществените и важни неща! Народ, който не е обединен около своите православни духовни норми, необвързан от вярата си, неизповядващ християнските си ценности, няма бъдеще. Атеизмът е отровата, която ни убива.
Забраних със заповед продажбата на държавни имоти по реда на чл.44 ал.2 от Закона за държавната собственост. Няма да продавам имотите на територията на Софийска област, те са на хората, живеещи тук! И отново се чуват критики, че всичко вече било разграбено. В тази връзка, това означава ли, че трябва да разпродадем и малкото останало?
С колегите стартирахме една социална програма за деца в неравностойно положение. Поверената ми областна администрация притежава една чудесна вила на Боровец, която до този момент се е използвала срещу заплащане от външни лица. Посещавали са я редовно народни представители. Докато заемам този пост, вилата ще се посещава напълно безплатно основно от деца от социално слаби семейства и сираци. Превръщам я в безплатен ученически лагер за всички деца отличници или такива с много добри оценки в училище. Със съдействието на Българската православна църква децата ще изучават и основите на православната ни вяра. Посещенията ще бъдат на ротационен принцип за дечица от всичките 22 общини в областта. И през лятото, а и през зимата, тази къща вече ще е за децата!
Имаме и други обекти, които ще използваме за социални дейности, но всичко с времето си.
Бебето Илиан Тодоров, което още не знае, че ще е бъдещ губернатор
Рожден ден с най-добрите му приятели и прабаба му Ана
- Какво знаем и какво не знаем за вас?
- Представян съм в негативна светлина от т.нар. национални медии. Всъщност не знаят абсолютно нищо за мен и обичайно пишат хора, които дори не знаят как изглеждам. Те не се интересуват от доброто, а само от изкуствено създадените скандали. Дори не гледам новини. В тях няма почти нищо позитивно. Само убийства, грабежи, насилие, скандали. Те депресират цялото общество. А имаме деца, спечелили световно първенство по математика - да ги интервюират в разширен репортаж, да се срещнат със семействата и учителите на тези невероятни български деца. Да възпитават чрез добро, а не чрез насилие и сензации. А за тях аз съм щурмовак, хулиган, скандалджия. Така им се внушава, така ги манипулират. Защо Би Ти Ви или Нова не дойдоха да снимат детските усмивки на Боровец? Раздават си десетки хиляди левове заплати, но не са помогнали на едно детенце. В крайна сметка те не са съдници. Могат да лъжат, да ме окалят, омърсят дори, но аз спя спокойно. Има кой да ме съди.
- Разкажете за детството си, за родителите си.
- Имах най-прекрасното детство. В т.нар. лош социализъм имаше истинско и чисто приятелство. Бяхме огромна тайфа деца, които се забавлявахме всекидневно. Домашният ми телефон с шайба звънеше през няколко секунди. Играехме футбол, на фунийки и какво ли още не. Не познавахме компютрите, таблетите, смартфоните. Тичахме, правехме пакости, бяхме щастливи, а родителите ни - спокойни. Строяхме „гнезда“ по клоните на дърветата, които днес са отсечени заради поредния жилищен блок или мол. Състезавахме се с „лагерници“. Помня как през лятото пълнехме биберони с вода от чешмите в двора на църквата „Св. Георги“, а част от химикалките бяха оръжията, с които да се намокрим. Зимата си правехме иглута от лед. Правехме хвърчила, играехме си на монасите от Шаолин, цапахме дрехите си с мечо грозде, което поставяхме на мястото на фунийките. Тренирахме футбол. Гледахме гълъби. Играехме на колички. Организирахме си боеве с дървени мечове и лъкове по квартали. Нямаше никакво значение какъв е статусът на родителите ни. Всички бяхме равни, задружни. Нямаше надпревара или завист дори по детски. Катерехме се по оградите на различни сгради, всички заедно – стотици деца. Бяхме „напаст“, окупираща дърветата в дворовете, в които имаше джанки или череши. „Хуни“, нахлуващи в автобуса към зоологическата градина.
За съжаление, днешното поколение никога няма да изпита тази безгрижност, топлота и искреност в отношенията. Колкото и да обяснявам, това е чуждо и неразбираемо за днешните деца. Просто няма как да го асимилират. Съдя по дъщеря ми. Сега ме е страх да я пусна да живее свободно. Изпитвахме безкраен респект към родител, учител, дори непознат на улицата. Ходехме срещу стотинки на кино. Имахме уважение към възрастните, а днес тийнейджърите избиват старците по селата. Всичко се обърна с главата надолу. Днес ценностите са други. Казвам го с тъга и огорчение. Тотален и пълен разпад!
Бракосъчетанието с Боряна в църквата "Св. Неделя" през 2002 г.
- Какви бяха младежките ви години, вършехте ли лудории?
- Ако някой каже, че не е правил лудории като дете и младеж, просто ще излъже. Може би най-голямата ми дивотия беше да се преместя тайно от 20-о в 7-о ОУ без знанието на родителите ми. Един ден се обади класната ми ръководителка от новото училище, а родителите ми - като в небрано лозе. Бая бой изядох, но си го заслужавах. Помня, че отказвах да нося чавдарската връзка в училище. Не заради друго, но ненавиждам някой да ми определя правила и как да живея. Всеки ден ме наказваха изправен до стената, че не нося връзката, но въпреки всичко спечелих тази своя детска битка. Промените настъпиха точно преди да стана пионерче и да получа червена връзка. Така и никога обаче не я поставих на врата си - нито синята, нито червената. А родителите ми така и не разбраха.
Имах една учителка по трудово обучение. Един ден ни заяви, че ще ни запознае с оръдията на труда. Заведе ни на опитно поле в началото на квартал „Драгалевци“. Трябваше да берем малини. Започвам да бера, а тя минава покрай мен и ми заявява: „За всяко прекършено стъбло ще има глоба“. Помислих си - защо да натоварвам нашите с излишни разходи, да си ги бере сама. Казах й: „Другарко, аз май съм се объркал. Когато казахте „оръдия“, си помислих, че става въпрос за военноисторическия музей на бул. „Скобелев“. Мислех, че ще поддържаме танковете“ (в които тайно влизахме). Е, случи ми се, чистих ги заради хитростта ми. Но се чувствах по-добре!
Когато родителите ми ме наказваха, прескачах от балкона, за да бъда с приятелите ми. Бягах от уроците по английски език, а баба ми, на която съм кръстен, ме гонеше по градинките, за да уча. Имаше моменти, в които учителката по английски ме чакаше вкъщи, а мен ме нямаше. Нерядко ме чакаше напразно. Когато се замисля, ми става лошо, но мразя и не позволявам да бъда поставян в рамки до ден-днешен. Въпреки това имам съдбата да имам уникални, прекрасни и грижовни родители, на които всъщност дължа всичко. В един момент, разбира се, спрях да бъда наказван, за да не скачам от балкона, но продължих да го правя заради адреналина. Всъщност говоря за първи етаж, някакви си близо три метра.
Срещата с патриарх Неофит
- Казармата очевидно не ви е хванала, но как ви се струва идеята тя да се върне?
- За съжаление, законовите промени не ми позволиха да служа. След като завърших УНСС, се обаждах в поне 3 военни окръжия с настояването да служа. Намерих им телефоните през интернет. Исках да съм разузнавач в сухопътни войски. Отказаха ми. Такъв бил законът. Даже се ядосах. Всъщност ме е яд до ден-днешен. Дори казвам на съпругата ми, че ако ме бяха взели, днес щях да бъда бригаден генерал. Дори кандидатствах в МО, а едно генералче ми заяви, че съм бил прекалено компетентен и образован, а на него му трябвали прости хора. В интерес на истината, след като не станах депутат в 44-тото НС, се замислих отново дали пък да не се насоча към военното разузнаване. Казано честно, предпочитам го пред поста на областен управител. Може би това отговаря на въпроса дали задължителната казарма трябва да бъде възобновена. Всичко е въпрос на вътрешен стимул и усещане. „Насила хубост не става“, е казал народът и е абсолютно вярно!
- Студентските години какви бяха, каква е връзката между икономиката и Военната академия, националната сигурност?
- Икономиката беше нещо временно за мен. Отбраната на Родината е нещо, с което може би ще умра. Неслучайно завърших тези специализации и Военната академия. Закодирано е в мен и е това, което изпълва със смисъл действията ми.
- Как и защо влязохте в политиката?
- Г-н Сидеров беше поискал от ДАНС да изготвят стратегия за борба с тероризма. Видях го по телевизията. Изпратих му дипломната си работа. Дори помня думите на имейла: „Г-н Сидеров, изпращам ви стратегия за борба с ядрен, радиационен, химически и биологически тероризъм, тъй като в ДАНС няма подобни специалисти“. Видяхме се, поговорихме и започнах работа в „Атака“ – партия, за която бях гласувал години наред. Всъщност се приобщих към вижданията си.
- Какво се крие зад имиджа ви на побойник от НАТФИЗ и хомофоб?
- Кого набих в НАТФИЗ, за да бъда наричан побойник? Не беше ли обратното? Полицаите ни биха, ритаха, душиха, влачиха като брашнени чували. Кое ме прави хомофоб? Това, че съм против гей браковете и осиновяването на деца от хомосексуалисти ли? Всъщност медиите ми изградиха един фалшив образ. Оприличиха ме подобно на героя на Джон Стайнбек от романа „Улица „Консервна“ – Анри художникът. „Анри художникът не беше французин и истинското му име не беше Анри. Той не беше и истински художник.“
- Патриот или русофил сте, има ли колизия от това?
- Да ме наричат русофил хора, завършили в Москва, е смешно. Иво Инджев например е завършил в Москва, но русофилът според него съм аз. Разбира се, без значение, че съм специализирал в девет американски военни университета. Мен руснаците не са ме изпращали никъде. Нито в Ливан, нито в Афганистан, за да се боря с муджахидините. Жена ми никога не е работила като разузнавач на ЩАЗИ! Майка ми никога не е работила като офицер в ДС, за разлика от други майки! Бригадни генерали са ме питали как съм успял да завърша в най-американския военен университет в Европа – „Джордж Маршал“. Ако разни инджевци разсъждаваха трезво, би трябвало да ме упрекват в агентура към ЦРУ. Даже ще им дам коз. Тъй като Софийска област е побратимена с Калининград и Москва, сега съм инициирал побратимяване с щата Вашингтон! За мен само едно нещо е важно. Да поддържаме добри отношения с Русия и САЩ, изхождайки единствено и само от националния ни интерес. А това ме прави патриот! Колизията остава единствено за тези, които са учили в СССР, а днес са първи ястреби! А аз не съм от тях, дори заради годините си!
- Какво е семейството ви, съпругата ви Боряна, дъщеричката ви?
- Семейството е прекалено лично и непристъпно нещо. Предпочитам да ги защитя с анонимност заради работата ми.
- Къде живеете, какъв автомобил управлявате?
- Живял съм в София през целия си живот. Нямам собствен автомобил и никога не съм имал.
- Какви са хобитата ви – книги, музика, спорт?
- Аз съм киноман и книгоман.
- Как отпочивате, кои са приятелите ви?
- Не почивам. Мисълта ми постоянно е провокирана от нови идеи и начините за тяхната реализация. Единствените ми истински приятели са съратниците ми от „Атака“. Най-щастлив съм с детето си. Тогава се смея най-много!
Още разкрития, коментари и интересни четива вижте на Retro.bg!
