Само в ПИК и "Ретро"! Проф. Юлиан Вучков изригна: Мозъкът на Сашо Диков буксува, Лорка Крумова е фуклива, а Цънцарова кряка като зла сврака!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Огромното самочувствие на много телевизионни водещи вече не само ме дразни, а и ме разгневява. Бунтувам се срещу него, защото то е лишено от всякакво покритие и не се успокоява, а се увеличава след всеки следващ ден, въпреки много ниското равнище на представянето им. Те се надуват, важничат, въобразяват си, че са видни интелектуалци. А са най-обикновени разпитвачи. Подиграват всяка препоръка към телевизионните им изяви.
Даже си отмъщават за нея като задълбочават критикуваните им недостатъци и ги представят като свой индивидуален стил, като свое предимство, даже се гордеят с тях. Повечето от тях не са обаятелни, одухотворени. Едни от тях са грозни. Но се спасяват с грима, с ефектните модни дрехи. Доста по-малко от тях са красиви. Само че физическата хубост много често не е чаровна и не ни предразполага да отделяме време за нея. Защото тя свети, но не грее. Въпросните водещи вярват, че са звезди, че са нетърпеливо очакваните ни приятели, събеседници, защото печатът ги изкарва такива. Той смесва тяхната широка известност с високата качественост. Затова аз вече се чудя дали да се радвам, или да се притеснявам от факта, че вече 15 години съм обявяван от повечето медии и от безбройните ми почитатели за безспорна телевизионна легенда.
Редица телевизионери са безсилни да обогатяват, да развиват, да допълват казаното от гостите им. Те нямат способността да извършват онова уточняване и конкретизиране на казаното от овластения събеседник, което е повече от необходимо. Защото той системно се измъква от своята отговорност като приказва много общо, условно и все отказва да посочва конкретни факти, имена на виновници за държавните злини. На свой ред водещите не опровергават дори очевадните му лъжи. Не спорят с него и когато той защитава вредните си дейности, квалифицира ги като нормални и тенденциозно неразбирани от неговите противници.
Много телевизионери погазват своето задължение да са опонент, критик, коректив на управляващия, дори когато той е качествен. Защото даже най-добрите държавни ръководители не са и не могат да бъдат безупречни. И те се нуждаят от огледалото на своя взискателен, умен и почтен наблюдател. Защото и те винаги са по-силни в опознаването на всичко извън тях, отколкото в самонаблюдаването си, в реалното си самопреценяване.
Почти всички телевизионни водещи са ехо, а не равностойни партньори на властта. Всичките ни премиери, президенти, министри, шефове на парламентарни групи и на партии редовно се хвалят, изкарват се безпогрешни, макар че са големи виновници за драмата на нацията ни. Те имат наглостта да се представят не само като честни водачи, а и като борци за щастието на страната ни, като нейни спасители. Затова те напускат телевизионното студио гордо ухилени, вместо да си тръгнат от него разтърсени от журналистическото им разголване и разобличаване за безобразията им. Защото водещият отказва да ги преценява с неверния и обидния аргумент, че журналистът е само информатор, че той не е съдник. Той слуша техните скандални, мафиотски твърдения под предлог, че уважава правото на защитаваното лично гледище. Не се интересува от факта, че е длъжен да зачита различното от него, но само когато то е достатъчно обосновано, когато не влиза в рязко противоречие с безусловните, безспорните истини за действителността. Защото качественият телевизионер не може да бъде безразличен или страхливо да мълчи когато много наши и чуждестранни политически бандити заявяват, че бялото е черно, че ангелът е сатана, а дявола е светец.
Гледайте сутрешните телевизионни блокове, другите публицистични предавания. Тогава ще се уверите, че те коментират не само едни и същи теми, проблеми, а и едни и същи случаи, защото нямат свой репертоар, своя физиономия. Поканените политици също огласяват все едни и същи неща вече 25 години. Едни от ораторите ъкат, сричат. А други търкалят думите като картечница. Такъв е случаят с Мира Иванова от рубриката „Събуди се” на Нова телевизия. Тя буквално ме смазва с нервозното си говорене. Затова аз все се питам защо нейното началство я удостоява с толкова много време. Нима то не забелязва, че тя има почти истерично присъствие пред камерите?! Много от негодните водещи получават широк достъп до екрана в продължение на няколко часа през седмицата заради роднински и приятелски връзки с властта, с богати спонсори, с началници на телевизиите.
В рубриката „120 минути” на Светослав Иванов няма нищо от него. Почти всичко в нея е повторение на съобщеното, разказаното и коментираното от репортерите, но повече от новинарите с разликата, че то е поднесено, напудрено, напарфюмирано. Иванов няма нито собствен кръг от теми и проблеми, нито способност да разкрие пропуснатите страни от обсъжданите познати неща. Мислех, че е интелигентно момче. А и чувах че чете вестници, даже книги. Затова най-доброжелателно му пожелах да се раздели с любимото му позиране, с парадното му поведение. Защото ставането, закопчаването на сакото, непременното поглаждане на козметично излъсканите му коси и церемониалното му тръгване към гостите е много изкуствено. Тези похвати ни дразнят особено когато се съчетават с размаханата химикалка и със сватбарската усмивка. Иванов се изобразява като запален почитател, но и като медиен покровител на художествените дейци, като познавач на работата им. А ги удостоява само с изобилни и буйно пенливи хвалби. А доста от тях са много посредствени и не оставят никакви следи в общественото пространство. Той е най-рекламираният водещ в БТВ не знам дали защото началниците му го харесват много или защото знаят, че зрителите го подминават и се чудят как да засилят вниманието към него.
Вечно недоволната повече от другите и далеч по-малко от себе си Ани Салич стоеше по-задължаващо ни на екрана, когато се трудеше за БТВ. Чрез присъствието си в Нова телевизия тя задълбочи недостатъците си. И там тя продължава да извиква нашето усещане, че винаги е в много лошо настроение, защото все някой е подценил нейните дарби и е пречил те да ни ослепят с блясъка си. Нейното все сърдито и все мрачно излъчване се подсилва от много отегченото произнасяне на думите, от явното бързане да се прибере у дома, където спокойно да помисли дали да не смени работното си място.
Не отричам, че Цветанка Ризова се вълнува от своята работа в БТВ. Тя винаги е настръхнала от амбицията да сваля дебелата завеса пред истините за действителността. Влиза в студиото нагиздена като състезателка за ревю, но и с много конкретна информация за предстоящата телевизионна среща. Ризова неспирно задава много критични въпроси на престъпните овластени политици. Винаги им показва, че се тресе от тревогата за кризата на страната ни. Но веднага се съгласява с горещите им оправдания с най-смешни обяснения. Отпраща ги с усмивка даже приятелски настроена, след като те са я накарали наивно да повярва, че ни управляват качествено и няма никакви основания за паника, за черногледство, за някакви страхове.
Обадих се на Сашо Кадиев от БТВ и му казах, че ми е симпатичен, че има чувство за хумор. Само че му препоръчах да не се държи и да не се облича като разглезено и дърто дете. Той ме послуша. Но отиде в другата крайност. Сега Кадиев възприема студиото не като работна площадка, а като плаж за изтягане, за дърпане на любимите му тиранти. Сега вече той е повече наблюдател, отколкото водещ. Гостите му подават своята информация и се опитват да го развличат с блудкавите си шеги. А той ги удостоява само с няколко думи защото ги изключва и си мисли за нещо съвсем друго. С хамалската работа се нагърбва неговата партньорка. Тя сменя дрехите си всеки ден, но не става по-привлекателна. Трупа излишните си въпроси за очевадности и възхвалява уж многознайниците между ту маниаците, ту сухарите сред поканените събеседници. А тук вече няколко пъти се подвизава нетърпимо суетния и смайващо обожаващия се, но доста кухия Стойчо Керчев. Той работи в ТВ7. Там командва предавания на космически, извънземни, научни, но и ясновидски теми. Застава кога пред истински интелектуалци, кога пред нахални савмозванци като техен покровител в неизменно величествена поза. Гледа ги отвисоко. И ту одобрява чутото като се съгласява да ги слуша, ту ги поправя както професорът приобщава студентската аудитория към върховете на своите прозрения.
Вечно нахъсана, натаралежена, физически, гласово, интонационно противна е Цънцаровата Мика от БТВ. Чудя се как нейните началници не чувстват, че тя е драка и кряка като зла сврака. Тя има излъчване на побойник. Поражда впечатлението, че всеки момент ще скочи и ще зарита горките събеседници, дори когато те са съвсем доброжелателни и дават верни, честни, учтиви отговори на нейните въпроси. Ахнах когато чух, че тя имала претенцията да бъде партньорка на Хекемян като награда, че била много активна репортерка. Само че тя смесва критичното репортерско настъпление с махленското подпитване и подвикване. Не мирясвя и се зъби дори когато общува с много кротки същества.
Предаването „Панорама” на БНТ е ту много скучно партийно събрание, ту инвалидна имитация на политически спорове. Чуваме не човешки, естествено поднесени сведения, мнения, обосновки на гледни точки, а ту площадни партийни речи, ту гръмогласни откъси от доклади за отчитане на велики, а всъщност на липсващи дейности. Монолозите са смайващо дълги повторения на много дъвкани, но все нерешени проблеми. Истинският диалог е почти прогонен, защото се промъква само под формата на няколко кръстосани и все хвърчащи, безмислени изречения. Бойко Василев влиза в студиото лъчезарно усмихнат и закрива телевизионната среща явно доволен и даже горд заради нея. А в нея не се случва нищо полезно или поне достатъчно любопитно, занимателно, забавно. Той обявява гостите и им дава думата като на военен парад по случай победни юбилейни годишнини. Репортажите от „Панорама” нямат нищо общо с темата на разговора. Те затъват в романтични, лирични, сантиментални или битовистични гами. А студийното дрънкане е сухарско, чиновническо, канцеларско, бездушно. Бойко Василев мре от радост докато слуша любимите му социолози, политолози, но най-вече философи, психолози, писатели. А те се словоизливат претенциозно, маниакално, задръстено и търкалят фантасмагории, фантазьорства. Затова дори най-проницателният голям ум не разбира какво искат да кажат и веднага изключва телевизора ту много ядосан, ту развеселен.
Искра Ангелова е водеща на предаването „Нощни птици” от БНТ. Тя посреща всичките си гости почти все като световни величия, макар че те далеч не са равностойни. Повечето от тях заслужават внимание. Но други от тях имат високо самочувствие, въпреки че нямат качествена творческа биография и са повече любители в областта на изкуството, че то е хобито им, но не и призванието им. Ангелова явно няма нужната култура за художествените дейности. Затова тя подменя тяхното полезно и увлекателно коментиране с лигавите си ахканици и охканици в безрезервната възхвала на гостите си.
Все се питам защо Сашо Диков не гледа по-често своите предавания за да види колко жертвеготовно и саможертвено се отдава на телевизионната си дейност, но и колко озверял изглежда, как боксува не само мозъкът му, а и тялото му. Защото само тогава той ще се увери, че често смесва журналистическата искреност с кръчмарската грубост. Той се наслаждава на своите наистина критични въпроси към депутати от Парламента, към други големци. Но не се вълнува от факта, че те не му отговарят сериозно, отговорно, а се забавляват с поведението му вместо да се стреснат от него. Диков нерядко води мъчителна борба с речта, но все не успява да я спечели. Затова я замества с провиквания, свирепи жестове, а понякога и с почти кръвожадни гримаси. Започва да се хили мазно и блажено когато разговаря с лъскавите, но и празноглавите квачки в лицето на моделки, певачки. Любезен е с Миролюба Бенатова. А тя пък убива дори най-интересните си проучвания с тяхното скучно коментиране, с монотонното и почти сънливото приказване. Но удоволствието ту друса, ту хипнотизира Диков, когато той посети уж големите строители на България. А това са милионери и собственици на пространства като цели малки градове. Диков им се радва както детето на прекрасните вълшебници от приказките. Изобщо не се сеща да ги запита как са натрупали тези несметни богатства, как са окрали държавата ни като са се сдружили с властта.
Лора Крумова е отдавна известна ми траурна жалейка. Години наред се натиска да обсажда екрана, макар че няма нито приятен вид, нито бърз ум за него. Няма капка чар. А той е неделима част от атрактивната телевизионна журналистика. Липсата му е убийство за нея. Лорка е хем фуклива, хем комплексирана, безцветна, завистлива. Тя хем мълчеше като заклана, хем гримасничеше като зла свекърва когато бях коментатор на предаването „Здравей България”! А тя беше негова водеща. Веднъж тя заяви в ефир, че никога не ме слушала, защото нямало какво интересно, важно, вярно нещо да чуе от мен. А аз я прекъснах и казах, че тя е от тези, които знаят какво искат, но са безсилни да постигнат желаното от тях и са достойни хем за пренебрежение, хем за съжаление. Лора, Мира Добрева, Маргарита Михнева, Меглена Ангелова, Мирослава Кортенска, Елена Йончева, Илиана Беновска и други телевизионерки са жестоко чужди на чувството за хумор. Затова гледат страшно или се държат истерично когато основателно ги иронизират и дори когато великодушно се шегуват с нелепите им изявления.
Даниела Тренчева от Нова телевизия е умиляваща ни хубавелка. Облича се естетично, изискано. Но тя може би неволно се глези и замъглява произнесеното от нея. Затова ни подтиква да се радваме докато я гледаме, но не и да я слушаме с достатъчно внимание.
Илияна Беновска е ту бездушна, ту сопната като затворническа надзирателка. Тя често тръгва към гостите в студиото като към нейни прислужници, даже като към глупаци. Почти веднага им нарежда да я слушат, ако желаят да поумнеят поне малко. Беновска е привилегированата словесна телохранителка и наказателната станция на Бойко Борисов и на неговата партия ГЕРБ. Тя вече работи в Канал 3. Там посрещна Цачевата Цецка като балканска кралица. А Цецка я удостои с куфар от ценни издания. Този път Беновска размрази леденото си сърце като се хвърли в дълги целувки и прегръдки с карикатурната шефка на Парламента.
Емил Кошлуков вече е колега на Беновска в Канал 3. Винаги съм се питал защо той е достатъчно осведомен, отракан, даже обигран човек и се отличава с приятния си гласов тембър, а не може да спечели зрителите. Все се чудя защо те не могат да запомнят нищо от неговото седене пред камерите. Но напоследък разбрах че те го изоставят след първите пет минути, защото той позира, говори, мисли като много суетен, но отдавна пенсиониран, надживян, лековат оперен певец.
Аз съм почти редовно канен гост в три екранни медии. Но съм на щат в телевизия „Евроком”. Нямам нахалството да твърдя, че тя е пренаселена от качествени водекщи. Доста от тях имат недопустимо малко зрители. Едни от тях мънкат и търкалят едни и същи неща. А други се напъват в надеждата да ги забележат. Но аз се трудя в един професионален дом с всички тях. Затова не е почтено да назовавам както качествените, така и негодните сред тях.
