ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На 5 август се навършиха 22 година от смъртта на Тодор Живков. Поменът, който се състоя край паметника на бившия Първи в родната му къща в Правец, бе уважен само от ръководството на общината, Историческия музей в града, както и от неколцина граждани.
Да поднесат цветя и венци на паметника на БКП лидера, управлявал страната ни в продължение на 33 години, не отидоха нито децата, нито внуците му. Сред присъстващите липсваха синът му Владимир Живков, внуците Евгения Живкова и Тодор Славков, както и техните деца. Никога на подобна годишнина не са идвали американските му наследници – внукът му Тодор Живков-младши, син на Владко, и семейството му, които живеят в Калифорния от дълго време.
В деня на тъжния за фамилия Живкови помен повечето от наследниците на Тато бяха на морски ваканции. Снимки от брега на морето пуснаха правнучките му Андреа и Людмила, деца на Жени Живкова, както и Катерина Славкова – щерка на Тошко Славков.
Тодор Живков почина на 5 август 1998 г. във вилата на внучката си Жени след триседмична мозъчна кома. Когато световните агенции научават траурната вест, съобщават вестта с гриф „Спешно“:„Живков надживя и Тито, и Енвер Ходжа, и Чаушеску, поставяйки рекорд по продължителност на управление“.
Когато Живков умира, страната се управлява от правителство на СДС начело с Иван Костов. Управляващите отказват на дългогодишния държавен глава на страната държавно погребение. И тленните останки на бившия Първи са изложени на площада пред мавзолея, който е разрушен година по-късно, под палещото августовско слънце.
Идеята е на внучката му Евгения Живкова. Дъщерята на Людмила Живкова иска да покаже на властите, че щом отказват на дядо ѝ официални почести, тя ще му устрои народно изпращане. Така и става. Осем часа продължава поклонението. Хиляди се стичат, за да окажат последна почит на човека, който свойски наричаха Тато и Бай Тошо.
След това родовите му наследници, облечени в черни костюми, с черни очила, прекосяват цяла София след траурната катафалка. Процесия, която се помни до днес. 22-годишнината от смъртта му обаче беше далеч по-скромна и приключи в рамките на 15 минути.
