Последвайте ни в Google News Showcase
Слави Трифонов разпродал цялото имане на баща си, споделят съселяните на покойния дядо Тодор. Дългия се отървал от дългогодишния труд на татко си за броени дни, като на безценица цялото семейство обявили за продан всички животни, които татко му гледал, както и стоката, която изкарвал от тях и така се издържал след пенсионирането, без да зависи от сина си.
Последните думи на дядо Тодор, които оправил към тв водещия, били да запази всичко, което е съградил, и да не се намесва в политиката. Трифонов обаче не уважил предсмъртните му завети. Къщата на стареца в село Тодорово, където прекарал последните години от живота си, ремонтирайки я непрекъснато, пък била под ключ. Нито майката на Трифонов – Здравка, нито кака му Петя ходели да наглеждат имота, за който дядо Тодор хвърлил всичките си спестявания и хиляди часове неуморен труд. Те поверили ключ на неговия братовчед Илия, който живеел през няколко къщи в същото плевенско селце. Комшията ходел да наглежда двора и да следи дали циганите от околията не са надушили, че постройката е необитаема и дали няма зулуми.
Съселяните на бай Тодор твърдят, че за последно Слави ходил на гости там през миналото лято. За всичките години, които баща му прекарал на спокойствие в Тодорово, той никога не останал да нощува там. Въпреки че често от ефира на предаването си натяква, че е свикнал със земеделската работа и мотиката не го плаши, жителите на селцето са категорични, че нито веднъж не са го видели да се втурва да помага. Идвал за през деня с черния си джип, а после се прибирал в апартамента на майка си в Плевен и нощувал задължително там. Приличал на покойния си татко само по високия ръст, който се предавал от поколение на поколение, защото и дядото на Дългия – Стою, на младини бил огромен. Златните ръце на баща си тв водещият не наследил. Приживе бай Тодор по цял ден майсторял мебели и бил известен като най-изкусния дърворезбар в околията. Навремето дори бил избран от Тодор Живков да се труди над направата на неговата спалня.
Бащата на Трифонов почина на 85-годишна възраст, на 22 ноември, в съня си. Няколко месеца преди това се придвижвал трудно и с патерици, но отказвал да се лекува в Плевен или София. На погребението му цялото село излязло да го изпрати, защото всички го уважавали и помнели като добър и отзивчив човек, чиято най-голяма болка била, че синът му не го дарил с внуци и не му говорел с години, защото навремето си позволил да даде интервю през главата му.
