САМО В ПИК И "РЕТРО"! Софийската Джуна - Зофия Шчербак: Топя тумори и кисти с божествена енергия
Последвайте ни в Google News Showcase
Неизлечимо болни оздравяват, неми проговарят, сакати прохождат. Такива библейски чудеса се случват почти ежедневно в приемната на народната лечителка Зофия Шчербак. Роденият във Варшава феномен е сред малцината природолечители, които имат неоспорими медицински доказателства как неизлечимо болни пациенти са получили изцеление. Заради това, а и заради неземната си дарба практикуващата у нас чужденка вече е наричана софийската Джуна. От какви болести страда днес българинът и откъде идва чудото на дарбата и изцелението, попитахме Зофия Шчербак.
- При вас идват най-сложните медицински случаи, г-жо Шчербак. Може ли да ни кажете от какво най-често боледува днес българинът и къде са границите на съвременната медицина?
- Медицината днес е много напреднала, но все таки има неща, които не може да лекува или пък повлиява в незначителна степен. Тук на помощ идва алтернативната медицина, разбира се, само с изследвания и под лекарски контрол, както аз винаги съм работила. Идват при мен глухонеми дечица, с мускулна дистрофия, синдром на Бекер или Дюшен, мъката е голяма. Ходят в САЩ да се лекуват, дават се огромни суми, но истината е, че генното инженерство засега няма решение. Иначе българинът масово страда от проблеми в опорно-двигателния апарат, стомаха, хормонални нарушения, диабет и рак. От моите наблюдения миомите и кистите, а също и някои генетични заболявания вече са се превърнали в нещо като епидемия.
- А вие успявате ли да помогнете и доколко?
- Работя от 20 години, случаите са наистина много. Имам документирани случаи на излекувани глухонеми деца, които са започнали при мен да чуват. Плача заедно с родителите, когато нещо такова се случи. Имах детенце на годинка и девет месеца, което никога не беше ставало, тъй като беше с генетично заболяване. При него имаше несъразмерност в растежа на глава и тяло. Мога да кажа, че пред мен то проходи и порасна. Сега е пълноценно. Сещам се за едно шестгодишно момченце, което разви автоимунен артрит след инфекция на пукната кост. Докторите се бяха видели в чудо. Бащата го донесе на ръце при мен. Много скоро то започнало отново да играе с приятелите си футбол в училището. Няколко месеца по-късно помогнах и на татко му, който имаше хроничен проблем с гръбначния стълб. Общо взето, често ставам нещо като семейно джипи.
- Тук скептиците веднага биха подскочили, имате ли доказателства?
- Разбира се. Още сега мога да ви свържа по телефона с хората, за които ви разказвам. Аз затова винаги изисквам от болните епикризи с подписи на доктори от съответните болнични заведения. От документите всеки средно грамотен човек може да види в какво състояние е дошъл даден пациент при мен и в какво си е тръгнал. Аз държа на коректност, т.е. който иска да се лекува при мен, си прави изследвания след няколко сеанса, за да се види какво се случва. Ако откажете тази проверка, спирам с моята помощ.
- Може би имате основание, но не звучи особено хуманно?
- Искам да съм чиста пред съвестта си и пред хората, че никого не въвеждам в заблуда. Ето, стопила съм миомата на Таня Б. от Симитли. От епикризите става ясно, че тя е дошла при мен на еди-коя си дата с миоматозен възел 9-10 см. Жената кървеше непрекъснато и развиваше анемия. Казах откровено: “Нищо не мога да ти обещая, искам от теб едно – да ми носиш изследвания, за да правим проверка“. Започнахме да работим. До десетина дни кървенето спря, което бе сигурен знак, че сме на прав път. Една сутрин Танчето дойде в приемната ми първа на опашката и усмихната каза: „Ето изследванията, миомата е намаляла наполовина“. Скоро се стопи напълно. По-късно помогнах и на дъщерята на Таня да забременее, като изчистих фоликуларни кисти, които се разрастваха в яйчниците и застрашаваха детеродните й способности. След намесата ми всичко се изчисти. Тя сега има живо и здраво детенце. Друга жена от Испания беше с аденом на хипофизата. Тя се казва Цвети, излекува се и днес има живо и здраво детенце.
- Как да си обясним тези случаи?
- Аз притежавам дарба, но съм само слуга на хората. Проводник съм на една висша сила, божествена енергия. Някои я наричат Бог, Висш разум, Абсолют. Както и да го назоваваме, това е нашият Баща, който ни е създал и който е отговорен за живота ни и съответно за нашето излекуване.
- Свръхестествените дарби при много от нашите феномени са дошли вследствие на преживяна физическа или душевна травма. При вас как се случи?
- Не съм изпадала в кома като Вера Кочовска, не съм била вдигана от вихрушка, какъвто бе случаят с Ванга, която познавах и мога да кажа, че имахме прекрасни отношения. Да, ще ви призная, имало е случай, в който кола, в която съм била аз, е отивала към пропаст. Шофьорът скача, но аз не мога и започвам да се моля. Както искате го приемайте, не карам никого да ми вярва, но автомобилът направи някакъв завой извън законите на инерцията и физиката. Аз оцелях. Ето такива случаи на косъм от смъртта съм имала много, но, за щастие, съм се разминавала.Що се касае до дарбата ми, от малка усещах сила в себе си, но не я приемах много насериозно. Аз отдавам способностите си донякъде и на духовната среда, в която съм израснала. В семейството ми във Варшава ме учеха, че на слабите, бедните и болните хора трябва да се помага от сърце и душа. Ако няма какво да облече - дай си ризата, ако няма какво да яде - нахрани го. Така съм възпитавана аз.
- А как се озовахте в България?
- Подир хуманитарната гимназия завърших икономика и така се случи, че дойдох в България като търговски представител на голяма полска компания. Не ми се понравиха безскрупулните бизнес интереси. Доста импулсивно реших да напусна. Веднага след това ми предложиха да започна работа към един здравен център, който тогава се помещаваше в банята „Мадара”. Отдавна усещах лечителските си способности и явно бе дошъл мигът по волята на Всевишния да поема по този път. Още в първия ден ми се даде сякаш знак за това. Валеше сняг, аз слизам от трамвая и един човек току пред мен получи епилептичен припадък. Аз положих ръце зад тила му и обърнах главата му настрани, за да не се задуши. Някак си усетих, че това е достатъчно, защото човекът не си бе глътнал езика. В същото време мисловно увеличих енергията за оросяване на мозъка. Ако ме питате „защо“, не мога да ви отговоря, така го почувствах. Човекът само след секунди отвори очи и стана. Знаете, че епилептичната криза трае много по-дълго. Хората наоколо се заоглеждаха, даже някои ме помислиха за доктор.
- Вярно ли е, че покойният вече вътрешен министър Николай Добрев е съдействал, за да получите званието си „народен лечител“?
- Голяма роля тогава изигра един материал на Националната телевизия, в който бяха показани мои пациенти и начинът ми на лечение. Един ден телефонът ми звъни, аз вдигам, а от другата страна - Добрев. Буквално думите му бяха: „Искам да сложим ред малко в бранша, защото са изникнали едни екстрасенси под път и над път“. После в личен разговор Добрев ми каза, че имали обаждания от пациенти и от Националната телевизия, че само аз работя в сътрудничество с доктори и държа на медицински изследвания. Още същия ден ме прати при прокурор Арсов, който да ми разясни пътя, по който да мина, за да получа легален статут на лечител.
- Как се доказахте, минахте ли през някакви тестове?
- Бях пратена да се доказвам в Националната онкологична болница в София, тогава под ръководството на проф. Иван Черноземски. Самите доктори още в самото начало ме посъветваха, ако се занимавам с алтернативно лечение, то по-добре да поема само иноперабилни случаи (които са официално отписани от медицинска гледна точка - б.р.). Беше ми много тежко. Пациентите бяха минали многократно курсове на лъче- и химиотерапия, от цялата тази отрова и радиация, която се съдържаше в телата им ръцете ми ставаха черни. След сеанс с дни не можех да дойда на себе си. Все пак още в първите дни един човек, когото чакаха всеки момент да се спомине, стана и направи една разходка из дългия коридор с моя помощ. Такива моменти човек няма как да забрави.
- А вие какво направихте?
- Нищо специално, просто застанах до болния и казах една молитва. След още няколко подобни чудеса и документирани случаи на хора с изчистени метастази по тялото проф. Черноземски ме викна и с готовност призна, че с работата си в института съм успяла да обърна мнението дори на лекарите, които са били най-върли скептици. „Сега те разбраха, че има алтернатива“, бяха думите на професора.
- Сблъсквали сте се с най-тежките диагнози, познати на човека, защо се дават болестите според вас?
- Въпросът ви има и научна, и философска страна. За първата мога да говоря много, но аз ще се спра на втората. Всеки от нас трябва да има опит в живота посредством страдание. Ако си вземем поука, променим начина си на мислене, нещо в живота си, станем по-добри към себе си и другите, изпитанията намаляват и спират. В противен случай се задълбочават. Има други случаи, в които заради грешки на родителите си страдат децата. Има и кармични неща, но те са невидими за нас.
- На всеки ли човек може да помогнете?
- Не на всеки ми се разрешава. Има хора, които са правили лошо на този свят, на тях не ми се дава да помагам, защото дадена травма, болест им е изпитание заради натрупани прегрешения. Затова, когато някой дойде при мен, аз първо питам Божествения свят мога ли да помогна. Ако по моя свръхсензитивен канал ми се каже "Да", аз приемам болния и правя каквото е по възможностите ми. Ако ли не, изпращам човека на лекар, като преди това му правя моята си диагностика - нещо като духовен скенер, и виждам, че е за операция например, час по-скоро, и не е за мене.
Още интервюта, коментари, разкрития и интересни четива вижте само на Retro.bg!
