САМО В ПИК И "РЕТРО"! Тома Биков с ексклузивен коментар: Борисов каза ясно „не“ на Нинова - няма да има коалиция ГЕРБ-БСП!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Новината от конгреса на ГЕРБ беше, че нямаше новина. И това не е чак толкова лошо. Очаквано, премиерът Борисов беше преизбран за лидер на най-голямата партия с пълно мнозинство, беше препотвърдена коалиционната формула между ГЕРБ и „Обединените патриоти“, а в края на форума, отново с пълно мнозинство, беше приета декларация, в която управляващата формация обяви, че никога няма да се коалира с БСП. На този фон бяха получени приветствия от различни европейски десни партии, както и от Европейската народна партия. Последното доказа, че напъните на ДПС да внуши, че коалицията с Патриотите тежи на ГЕРБ в европейски план, са повече плод на фантазия, отколкото реалност.
Липсата на новина след този конгрес означава, че мандатоносителят в лицето на ГЕРБ е стабилен, а осем месеца след като пое властта, управляващото мнозинство изглежда по-сплотено, отколкото в началото. Това е първата причина делегатите на конгреса с пълно единодушие да подкрепят решението партията да не се коалира с БСП нито в сегашно, нито в бъдеще време. Ако управлението беше разклатено или управляващите не се чувстваха уверени в себе си, едва ли щеше да бъде взето толкова радикално решение по отношение на социалистите. Втората причина за тази декларация са процесите, които текат в Европа. Очевидно е, че от няколко години либералният консенсус, който беше установен в цяла Европа, през последните десетилетия започна да се разпада. В тази ситуация либералната линия се оказа просто един от полюсите на политиката, а не изначална идея, в която влизат всички политически формации.
Затова съставянето на големи коалиции в цяла Европа вече се оказва все по-непостижима цел. Когато широките мнозинства се случат, обикновено страдат и десният, и левият полюс, което води до надигане на радикални вълни в обществото. Затова изключването априори на голяма коалиция от страна на ГЕРБ е не просто емоционален акт, продиктуван от агресивното поведение на БСП, но и добре премерена стратегия за позиционирането на най-голямата дясна партия в консервативното политическо пространство.
Впрочем за това позициониране спомага силно и коалицията с „Обединените патриоти“, която дава на управляващото мнозинство цялостно консервативен характер.
Още преди предсрочните парламентарни избори от март 2017 г. конфронтацията между двата основни полюса на българската политика в лицето на ГЕРБ и БСП беше достатъчно видима, за да се изключи предварително възможността за съставянето на коалиция между тях. Добрият изборен резултат на Патриотите и изместването на ДПС от третото място даде възможност за съставяне на ясно политическо мнозинство, което се ползва с подкрепата на над половината депутати в Народното събрание.
Това предопредели и позиционирането на БСП като самотна опозиция, която е обречена на две възможности – самоизолация или взаимодействие с ДПС. Лидерът на БСП избра междинно поведение – силна агресия спрямо мнозинството и полувзаимодействие с партията на Мустафа Карадайъ.
От своя страна, ДПС започна да се позиционира изцяло в либералния сегмент, като през последните няколко седмици почти истерично призовава за „демонтаж” на „Обединените патриоти“ от управлението на страната. Проблемът и на БСП, и на ДПС е, че техните политически жестове остават само на ниво политическо и парламентарно говорене.
В дългосрочен план и двете партии се намират в неизгодна ситуация. БСП преживява криза на идентичността и все повече се превръща в жертва на разпада на социалистическата идеология в цяла Европа. Въпреки временното съживяване след президентските избори от 2016 г. партията продължава да функционира в състояние на вътрешни проблеми, а лидерството на Корнелия Нинова става все по-спорно.
В същото време, през 2015 г., социалистите получиха и най-тежкия удар за последните 28 години, като на местните избори не успяха да спечелят нито един кмет на областен град. Това до голяма степен ги лиши от възможност за провеждане на реални политики, които да водят до удовлетворителни за избирателите резултати.
В подобна неизгодна ситуация се намират и ДПС, които през последните години преживяха няколко тежки кризи. През 2011 г. от партията беше изключен дългогодишният заместник на лидера Ахмед Доган Касим Дал, който направи своя партия и нанесе тежък морален удар на Движението. След това самият Доган се оттегли от председателския пост и инсталира на своето място Лютви Местан. След ярък управленски провал с правителството на Пламен Орешарски и предсрочно прекратяване на мандата на 42-рото Народно събрание Местан постигна незадоволителни резултати и на местните избори през 2015 г. Последва зрелищно сваляне на Лютви Местан от председателския пост, практическо скъсване на отношенията с Турция и сформиране на нова партия, начело с Местан. Всичко това доведе до тежка загуба на политическо влияние. И ако в предишния парламент ДПС имаше 38 депутати, то в сегашния партията има 26.
На фона на този крах ДПС непрестанно заявява желанието си или да влезе във властта на мястото на набиращите сила Патриоти, или да подкрепя правителство на малцинството на ГЕРБ, което изцяло да зависи от хората на Карадайъ. Тези две заявявани от Движението възможности говорят за липса на реалистично мислене в тази формация, като желаното често се бърка с възможното. Тази липса на реализъм се опакова с крайно либерални лозунги, които още повече нагнетяват настроения срещу ДПС, защото самата либерална доктрина е в отстъпление и едва ли може да служи като сериозен аргумент за влизане във властта.
На пръв поглед кризите в БСП и ДПС нямат голяма връзка с редовния конгрес на ГЕРБ, но именно те са в основата на липсата на новини от този форум. Лидерът на ГЕРБ отправи две много ясни послания към тези две партии. В декларацията на конгреса беше изключена възможността за коалиция с БСП, а в речта си премиерът Борисов обяви, че ГЕРБ е гарант за етническия мир в страната. Последното е много важно и последователно послание не към ръководството, а към избирателите на ДПС, които с всеки изминал избор намаляват. Не бива да се забравя, че за ГЕРБ вече традиционно гласуват над 100 000 български турци и мюсюлмани, като партията успява да излъчи депутати, евродепутати, кметове и общински съветници от тези групи в българското общество. В този смисъл посланието на конгреса на ГЕРБ е и към двете опозиционни партии и то не е никак добро за тях, защото и Борисов, и лидерите на „Обединените патриоти“ за пореден път декларираха, че имат волята да управляват пълен мандат. Ако това се случи, то означава, че на следващите парламентарни избори БСП и ДПС ще имат далеч по-малък резултат, отколкото на последните парламентарни избори.
Още коментари, интервюта и разкрития вижте на Retro.bg!
