САМО В ПИК И "РЕТРО"! Тома Биков с ексклузивен коментар: Кой ще е новият Гергов до Нинова? БСП е в деменция и е там, откъдето тръгна преди 27 години
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
След загубата на парламентарните избори БСП е изправена пред редица предизвикателства, а лидерството на Корнелия Нинова навлиза в нова фаза. Факт е, че през последната една година столетницата успя да излезе от комата, в която беше изпаднала след управлението на Пламен Орешарски, и да се върне като силен играч на политическия терен. БСП успя да спечели изборите за президент в края на 2016 година, а след последвалите предсрочни парламентарни избори вече има 80 депутати в парламента. Това е два пъти повече от народните представители, които социалистите излъчиха през 2014 година. Въпреки това обаче БСП загуби парламентарните избори, което само по себе си е предпоставка за криза. Всяка загуба, пък била тя и достойна, води до напрежение, деморализация и очертаване на негативни тенденции, които трябва да бъдат преодолявани.
Скандалът около бизнесмена и лидер на пловдивските социалисти Георги Гергов е част от тези процеси. Нинова се възползва от ситуация, възникнала извън нейната партия, за да се отърве от един от влиятелните хора около себе си. Не бива да се забравя, че тя беше избрана за лидер на БСП на втори тур именно с гласовете, осигурени от Гергов. Атаката срещу Гергов, в която се открои и името на друга силна фигура в БСП – Румен Овчаров, е симптом за утвърждаване на Нинова като лидер на столетницата. Разбира се, тази акция беше опакована в морална опаковка и борба със задкулисието. В контекста на моралния жест фигурата на Овчаров стоеше малко неуместно, но в шока от ситуацията тази подробност сякаш остана незабелязана.
В периода, в който Нинова ще бъде лидер на парламентарната опозиция, най-важната задача пред нея е да запази лидерската си позиция в БСП. През промени в устава на партията, приети още преди парламентарните избори, които предвиждат пряк избор на председател, тя успя да голяма степен да се освободи от партийната зависимост от местни феодали като Гергов. Доколко може да се освободи от друг тип зависимости можем само да предполагаме. Правило в политиката е, че когато отслабваш силни фигури, даваш сила на други. В този смисъл е добре да се проследи кои ще бъдат тези, които ще станат по-силни след отстраняването на Гергов. Самият Гергов даде сигнали, че ще отвърне на удара и въпреки че няма потенциал да събори Нинова от поста й, може да й нанесе сериозни щети.
Тук идва и въпросът с моралния патос, който през последните месеци се превърна във водеща линия в говоренето на лидера на БСП. Нинова често употребява термина „паралелна държава” като синоним на задкулисието. Това е терминът, с който турският президент Ердоган нарича привържениците на бившия си най-близък съратник и настоящ най-голям враг Фейтуллах Гюлен. Този паралел е важен, защото може да се окаже, че голяма част от заклеймените от Нинова като участници в българската паралелна държава може да се окажат близки и влиятелни нейни сподвижници. При сталинизма еквивалентът на термина „паралелна държава” е „врагът с партиен билет”.
Този тип действия имат основно пропаганден характер и целят най-вече разчистване на политически терен за лидера и на последно място – осъществяване на някакви морални ангажименти. Изборът на Нинова да говори за морал от името на БСП има най-вече вътрешнопартиен резултат, защото само твърдите симпатизанти на тази партия са склонни да повярват в моралното й менторство. В краткосрочен план това върши работа на председателя на БСП, защото както казахме и по-горе, целта е да се укрепи лидерството през още по-голямо втвърдяване на партийното ядро, а не да се постигат значими резултати в борбата с нерегламентираните практики. В дългосрочен план Нинова ще плати политическа цена за тази линия, защото тя по всяка вероятност ще изолира партията й от политическия процес и ще я лиши от възможности и перспективи за влизане в управлението. А дори твърдите й привърженици не са лишени от желание да се видят като управляващи.
Пред БСП и Нинова стоят още два основополагащи въпроса – въпросът с идеологията на БСП и с позиционирането на партията в рамките на Европа. Въпросът със социалистическата идеология е болезнен за всички леви партии в Европа. Марксизмът до голяма степен е изместен от либерализма, а социалдемокрацията е в криза до степен, че практически съществува само в няколко европейски държави. Преди последните парламентарни избори Нинова опита да даде на БСП идеология, чиято основа стои върху носталгичния комунизъм, съчетан с наченки на съветофилство (това е псевдорусофилство) и отявлена антиевропейска реторика.
Благодарение на това тя събра твърдото ядро на партията и постигна максимума от електоралния си потенциал, но пък срещу нея се надигна огромна част от дясната периферия, която се концентрира в ГЕРБ и партията на Бойко Борисов успя да постигне най-добрия си изборен резултат след 2009 година. Днес Нинова ще трябва да плаща политическата цена за формирането на своята идеологическа линия, защото БСП се оказва в политическа изолация както в България, така и в Европа. Охлаждането на отношенията с европейските социалисти стигна дотам, че дори лидерът им Сергей Станишев не се появи в предизборната кампания на БСП, а след изборите столетницата се оказа по-неприемлива за ЕНП, отколкото „Обединените патриоти“. Този въпрос вече се дискутира в партията, като редица високопоставени социалисти изразиха мнение, че антиевропейската реторика е била една от причините за загубата на изборите.
Още интервюта, коментари и интересни четива вижте на Retro.bg!
От всичко казано дотук можем да стигнем до извода, че БСП е там, откъдето тръгна преди 27 години, когато промени името си – в нея се водят дебати за идеологията, за отношението към Европа и за единството на партийната структура. В същото време икономическите лобита разчистват старите си сметки и водят борба за надмощие. Това показва, че партията се върти в омагьосан кръг, който може и да й се привижда като колелото на историята, но всъщност представлява политическа деменция – столетницата е склонна да си спомня повече какво е правила преди 50 години, отколкото какво е правила вчера. Дали столетницата ще е в състояние да излезе от омагьосания си кръг – предстои да видим. Това, което е ясно още от сега, е, че тя ще бъде непредвидима, дезориентирана и все по-живееща в света на спомените си.
