САМО В ПИК И "РЕТРО": Тома Биков с ключов коментар: Ако строим магистрали, ще има по-високи пенсии
Последвайте ни в Google News Showcase
За втора поредна година бюджетният излишък се превърна в една от основните теми за политически дебат, а оттам - и на политически спекулации. От опозицията заговориха за надвзети данъци, а депутатът Антон Кутев заяви от парламентарната трибуна, че парите от излишъка се харчат за пътища, а не за пенсии, защото от пътищата се взимат комисиони, а от пенсиите не.
Преди да кажем каквото и да било, трябва да уточним няколко неща. Дебатът за излишъка се води от две години, защото преди това нямаше излишък, а дефицит. Преди три години например представителите на БСП обявяваха, че страната влиза в дългова спирала и че България ще фалира по модела на Гърция. Вместо това през последните три години дългът намаля, икономиката влезе в устойчив цикъл на икономически растеж, безработицата спадна до рекордно ниски нива и вследствие на това вместо бюджетни дефицити започнаха да бъдат регистрирани бюджетни излишъци. През миналата година излишъкът беше близо 2 млрд. лева, а през тази е над 2,8 млрд. лева. Добре е да уточним и какво е излишъкът.
Това не са надвзети данъци от българите, както твърди Антон Кутев, а надвзети приходи от контрабанда и от изсветляване на сивата икономика. С две думи, тези 2,8 млрд. лева са събрани от контрабандисти и от хора, които досега не са плащали данъци. И тук идва въпросът за какво да бъдат изхарчени тези пари? Доколкото се вижда от изказванията на БСП, дилемата е пенсии или пътища. Разбира се, разговорът е много по-сложен от това, защото има и други сектори, които получават пари от бюджетния излишък, като отбраната, културата и общинските администрации. Но ако все пак поставим въпроса – пенсии или пътища, би трябвало да отговорим и на други много важни въпроси.
Първият от тях е откъде идват парите за пенсии? Отговорът е, че идват от събраните социални осигуровки на работещите, като към тях се прибавят пари и от събраните данъци. Увеличаването на пенсиите, което със сигурност е недостатъчно, но е факт и през тази година, е на база на това, че безработицата е ниска и доходите на работещите са се увеличили. Оттам в бюджета са дошли и повече пари от социални осигуровки. Защото колкото по-голяма заплата получава един работещ, толкова по-високи осигуровки плаща. Излишъкът не е аргумент за увеличаване на пенсии, защото през тази година той е факт, но никой не може да гарантира дали ще го има догодина, пò догодина и изобщо през следващите години. Затова, ако Антон Кутев иска да увеличи драстично пенсиите, би трябвало да предложи да се увеличат социалните осигуровки или да се вдигне още повече възрастта за пенсиониране.
Над 1,2 млрд. лева от тазгодишния бюджетен излишък отиват за строителство на магистрала „Хемус”, която благодарение на тези средства ще стигне до Велико Търново. Трябва да бъде ясно, че магистралите не са само средство за ходене на море или скоростно каране на автомобил. Те са артериите на една икономика. Защо Северна България е много по-изостанала от Южна България? Ами защото там няма нито една довършена магистрала. Най-яркият пример за оживление на икономиката е Пловдив. Преди довършването на магистрала „Тракия” и изграждането на магистрала „Марица” Пловдив беше напът да бъде изместен от Варна като втори по големина град в България. След изграждането на „Тракия” и „Марица”, само за няколко години, в Пловдив бяха създадени над 70 000 работни места, като по този начин градът нарасна и стандартът на живот беше повишен чувствително. Освен това тези 70 000 работни места започнаха да плащат данъци и социални осигуровки, което пък от своя страна дава възможност за увеличение на пенсии и заплати в държавния сектор.
Затова довършването на магистрала „Хемус” е жизненоважно за Северна България. Тя ще даде живот на редица български градове, които ще се превърнат в атрактивни зони за инвестиции. От своя страна инвестициите ще създадат нови работни места, а новите работни места ще увеличат доходите. Пенсионерите трябва да бъдат наясно, че колкото по-високи са доходите на работещите, толкова по-високи ще бъдат и техните пенсии. Затова инвестирането в магистрала „Хемус” и в други жизненоважни за икономиката инфраструктурни обекти реално е инвестиция и в пенсиите.
Убеден съм, че голяма част от българските пенсионери ще отговорят на всичко това с въпроса: „Какво ме интересуват магистралите, след като живея с 300 лева на месец?”. И тези хора ще бъдат прави. За съжаление, пенсиите в България са обидно ниски, но техният размер беше заложен още в края на социалистическия период, когато държавата буквално фалира и през 1990 г. обяви официално, че не е в състояние да покрива външния си дълг. След това последва втори фалит през 1997 г., което унищожи както спестяванията на хората, така и огромен държавен ресурс.
Цената за всичко това беше платена най-вече от възрастните хора. Тази цена продължава да бъде плащана и днес, когато пенсионери са голяма част от работещите през 90-те години. Парите в държавата обаче не растат по дърветата. Държавата ги събира от работещите и ги преразпределя както за инфраструктурни проекти, които да задвижват икономиката, така и за пенсии и заплати на работещите в държавната администрация. И балансът в тези сметки е изключително важен, защото когато бъде загубен, цели групи от обществото влизат в криза и повличат след себе си цялата държава. Затова предложението на Антон Кутев да не се дават пари за пътища, а за пенсии, може би ще има краткосрочен положителен ефект за пенсионерите. Само след 2-3 години обаче цената на едно подобно решение ще бъде плащано от всички.
Защото икономиката няма да има необходимата инфраструктура, за да изработва пенсиите, и това ще доведе до обезценяване на валутата, което реално ще намали доходите и на пенсионерите, и на всички останали. Затова колкото и да е труден балансът между справедливите искания на пенсионерите и изграждането на инфраструктура, той трябва да бъде спазван. В противен случай нито пенсиите ще се увеличат, нито икономиката ще расте. А от това няма да спечели никой.
