САМО В ПИК И "РЕТРО"! Топполитологът Антоний Гълъбов с нова идея за коалиция: Кабинет „Борисов 3” ще има по-дълъг живот с „Воля”
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Мандатът на управляващото мнозинство и неговото правителството ще зависи от участниците и от пътя, по който ще постигнат споразумение. Опитът на 43-тото Народно събрание показа, че колкото повече парламентарни фракции има, толкова по-възможно е постигането на широки мнозинства. Противно на очакванията, по-малкият брой парламентарни групи по-трудно биха постигали съгласие, а същото се отнася и за формирането на управляваща коалиция.
Най-кратко би продължил мандатът на правителството на малцинството, ако ГЕРБ предпочетат да не правят твърде много компромиси със собствената си управленска програма. Макар и много по-отчетливо и ясно като политически профил, подобно правителство ще бъде подложено на многостранен натиск и много по-често би могло да бъде блокирано от различните парламентарни опозиции. Правителство на малцинството би могло да предложи по-съществени реформи, но в много по-малка степен би могло да ги реализира.
Мандат на коалиция между ГЕРБ и „Обединените патриоти“ също би имал сравнително кратък период на ефективно управление. Освен трудностите пред съставянето на управленска програма, сключването на коалиционно споразумение и осигуряването на необходимата парламентарна подкрепа, подобно мнозинство не е достатъчно, за да гарантира реализирането на заявените приоритети. Предизборната коалиция ОП все още няма свое организационно единство, а това може да се окаже съществена трудност пред изпълнението на поетите ангажименти.
В рамките на следващата година и половина или дори две години би могло да функционира успешно правителство, основаващо се на по-широка управляваща коалиция, включваща ГЕРБ, ОП и партията „Воля“. Трудностите тук ще бъдат свързани с много по-сложната архитектура на коалиционното споразумение, разпределението и взаимното сдържане и контрол между партньорите, но предимството на подобен формат е във възможността за осигуряване на достатъчно стабилно парламентарно мнозинство. При подобен дизайн на управление няма да могат да бъдат предприети решителни реформи, но приоритетите на мнозинството ще могат да бъдат реализирани в задоволителна степен.
Календарът на управлението започва да се изпълва с конкретни събития. На 1 юли започва председателството на Естония, а с това и нашите ангажименти нарастват значително. Всъщност, доколкото ние сме част от трио с Естония и Австрия, нашите задачи трябва да започнат да се изпълняват още в самото начало на периода. В този смисъл, остават по-малко от три месеца, преди ритъмът на управлението съществено да се ускори. Дотогава България трябва да има работещо Народно събрание и правителство, което да е достатъчно стабилно, за да може да поеме реализирането на собствено българския дневен ред и в същото време да търси възможности за вписването му в дневния ред на председателството на Европейския съвет.
Представата, че председателството завършва в края на месец юни 2018 г., не отговаря на истината. И по време на председателството на Австрия България е длъжна да продължи усилията си, без да губи ритъм и време. В този смисъл, дори и дотогава да са се увеличи трудностите пред поддържането на една по-широка коалиция, тя би трябвало да бъде запазена като рамка за ефективното постигане на българския дневен ред в Европейския съюз.
Изглежда все по-реалистично следващите избори да са тези за български представители в Европейския парламент през 2019 г. През същата година ни предстоят и местни избори, а ако управляващата коалиция трайно е изгубила възможността да работи заедно – най-вероятно и предсрочни парламентарни избори. Този календар е за предпочитане от гледна точка на българския публичен интерес. Разбира се, това може да се окаже недостатъчно условие за неговото спазване.
Ако 44-тото Народно събрание реши да промени Изборния кодекс в съответствие с резултатите от референдума, най-ранната дата за провеждането на нови извънредни парламентарни избори по новите правила би трябвало да бъде не по-рано от една година след приемането на поправките. Поне това е нормата, препоръчана от т.нар. Венецианска комисия за Демокрация чрез право. Бързо провеждане на извънредни избори по новите правила, например още през есента на тази година, както очакват някои, би създало реални предпоставки за задълбочаване на политическата криза и за нов период на несигурност, от който България не се нуждае в момента.
Заради всичко това по-сложното тричленно мнозинство може да се окаже по-устойчиво във времето, отколкото изглежда в момента. Въпреки трудностите при изработването на обща управленска програма, ако бъдат следвани приоритетите на българския дневен ред, може да се постигне съгласие, което да осигури поне двегодишен период на управление в следващото Народно събрание. Това няма да сложи край на политическата криза, но ще осигури минимално необходимата предвидимост на гражданите и бизнеса, за да бъдат постигани конкретни цели с минимално необходимите гаранции за запазване на техните резултати.
Още разкрития, интервюта и интересни истории вижте на Retro.bg
