САМО В ПИК И "РЕТРО": Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите, за театъра във време на коронакриза и мерките в подкрепа на гилдията: Ще отстоявам честта на актьорската професия!
Последвайте ни в Google News Showcase
Вежди Рашидов, бивш културен министър, заговори за оставка на наследника му на поста Боил Банов. „Сгреших и дължа извинение на премиера и на обществото за избора, който му дадох“, каза шефът на парламентарната комисия по култура.
В интервю за БНТ на въпрос дали има предвид номинацията на Боил Банов за министър на културата, Рашидов отговори: „Няма да го кажа направо“. Попитан втори път дали иска оставката на Боил Банов, Рашидов заяви: „Не мога аз да искам оставката. Единствено премиерът може да я иска. Аз съм в законодателен орган“... „Направих грешка с номинацията на Боил Банов. Дължа голямо извинение на обществото и премиера за този избор, който аз му предложих“, продължи скулпторът. Според него при Банов министерството се занимава само с проблемите на театрите и загърбва другите изкуства.
Повод за гнева на Рашидов, който е председател на парламентарната комисия по култура, е, че все още не било ясно дали Червената къща ще стане къща музей на големия скулптор Андрей Николов. Той коментира и че напоследък Министерството на културата говори за културата като министерство на театрите. „Телевизиите също станаха телевизии на театрите. Културата има по-широк спектър“, каза още Рашидов.
Тези и други негови думи пък предизвикаха реакцията на шефа на Съюза на артистите Христо Мутафчиев, който заяви във фейсбук, че е обиден от думите на бившия министър.
Междувременно артистите, особено тези на свободна практика, са сред най-засегнатите в кризата, породена от коронавируса. Някои от тях кандидатстваха за творческа стипендия от Министерството на културата, която ще се равнява на три минимални заплати. Другият вариант, предложен в тяхна подкрепа, е безлихвен заем от 1500 лева на месец.
- Г-н Мутафчиев, заявихте, че лично сте обиден на шефа на парламентарната комисия по култура Вежди Рашидов заради негови изказвания за артистите, а ваши колеги настояват да му поискате оставката. Ще го направите ли?
- Моята позиция е принципна. Не е лична. Не мисля, че трябва да искам оставката на Вежди Рашидов. Смятам, че съм споделил мнението на колегите, които са обидени. От тази гледна точка той може или да излезе и да им се извини, или сам да вземе решение какво да прави с длъжността, която изпълнява.
- За кое точно вие се почувствахте обиден?
- Аз смятам, че той обиди цялото съсловие. Първо, с думите си той обиди честта на нашата професия, наричайки актьорите „хора, които по цял ден готвят и перат в телевизионните студиа“. Второ, опитва се да настройва изкуствата едно срещу друго, тъй като телевизиите канели само актьори в студиата си. Лично съм обиден от думите на Вежди Рашидов, произнесени в ефира на БНТ. Обиден съм, че като бивш министър на културата, с когото съм работил и с когото сме осъществявали идеи за подобряване стандарта на живот на всички наши колеги, именно Вежди Рашидов, който преди години вярваше в тази институция, в момента унищожава с лека ръка доверието към нея с думите: „За какво е това министерство“. Във времето, в което Вежди беше начело на тази институция, строеше мостове, а днес взривява всичко, което самият той сътвори! Защо?... Да стреляш в гърба на войниците от своята армия, докато те водят битка с невидим и коварен враг, намирам за недостойно! Всичко това написах и във фейсбук и държа на него.
- Не се ли притеснявате, че ще си спечелите враг в негово лице?
- Нямам от какво да се притеснявам, защото не враждувам с никого. Ако Вежди ме приема като враг, нека да поведе война. Изразявам мнението на хората, които са ме потърсили и са поискали от мен съдействие. Като председател на Съюза на артистите представлявам тези хора и съм длъжен да реагирам в зависимост от техните изисквания. Ако той реши да враждува и с мен, това е негов личен избор.
- Сега за проблемите на актьорската гилдия, която е сред най-засегнатите заради коронакризата. В понеделник се разбра, че отварят кината, а театрите – не. Защо?
- Мисля, че министър Банов го обясни няколко пъти. И трябва човек да е малоумен, за да не го разбере. Защото основната грижа на държавата в тези мерки е конкретният човек. Това означава и актьорите на сцената. И тъй като аз също съм актьор и знам какво означава моята професия на сцената и как я изпълнявам, аз също имам основна грижа към актьорите. Защото публиката ще влезе в салоните съобразно необходимите мерки – с маски, дезинфектанти, ако трябва, ще има термокамери, всичко, което е необходимо и се предприема за опазването на здравето на публиката.
Но актьорите на сцената не са защитени. Ние не можем да играем „Ромео и Жулиета“, да стоим на 15 метра един от друг и да се поздравяваме като в ситуация на коронавирус – с лакти, с ръчички, с крачета и пр. Ние сме живо изкуство и имаме много близък контакт на сцената. Ако един актьор е преносител на коронавирус и го предаде на останалите и един театър пламне, този театър ще влезе в карантина поне за един месец, което означава унищожаване на самия културен институт. Именно по тази причина разбирам все още несигурността на държавата по отношение на отваряне на театри, поне докато не видим как се развива тази динамична обстановка през лятото. Дано септември или октомври да може да се отворят закритите пространства и това да се осъществи безболезнено най-вече за колегите ми на сцената.
- Някои от актьорите обаче смятат за недостатъчни предприетите мерки в тяхна подкрепа – три минимални заплати и 1500 лева безлихвен кредит, други пък не отговарят на критериите, за да могат да кандидатстват.
- Има хора, които не са били коректни и не са внасяли осигуровки към държавата, и ако не попадат в критериите на програмата, е логично да бъдат недоволни.
А иначе подпомагането на сектора не се изчерпва в тези мерки, мисля че министърът достатъчно добре го каза: „Не спираме дотук, продължаваме да търсим форми и мерки за подпомагане“. Ето има нови 5 милиона от Министерския съвет, има допълнително 7 милиона по Норвежката програма. Всичко това е за проекти, за да се развива творческа дейност, а не просто да се подпомагат социално хора. Защото основното качество на актьора, въпреки че тук става дума и за художници, писатели, музиканти и всички, които се занимават с различните видове изкуства, е да творят и да показват себе си чрез изкуството си. Не просто да получават социални помощи или дотации от държавата. Така мисля аз. И затова смятам, че политиката на хората, от които това зависи, е по-скоро да подпомагат творческата дейност и творческия процес и прогрес на хората на изкуството, за да могат те да получат в крайна сметка и средства за тази своя креативност.
Но пък всички артисти, които са на трудови договори в държавните институти, си получават заплатите. И доколкото знам, това е гарантирано от държавата в рамките на до 6 месеца след края на извънредното положение. И ако се наложи по-нататък да се удължи тази мярка, този начин на централизирано финансиране на театъра, имам уверения от министъра на културата Боил Банов, че това ще се направи. Да, в момента щатните артисти не получават ДМС (допълнително материално стимулиране), защото нямат приходи. ДМС е нещо, което Съюзът на артистите е извоювал да съществува в начина на формиране на заплатите в сферата на театралното изкуство. Така в зависимост от приходите, които акумулира един театър, голяма част от директорите на театрите дават ДМС върху заплатата на хората, които участват в театралния процес.
- Но доста известни актьори, които не са на щат и разчитат на хонорари от всяко изиграно представление, казват, че са останали без средства. Какво може да се направи за тях?
- Няма известни и неизвестни актьори. Коронавирусът не подбира известни или неизвестни. Нито артистите, нито държавата носи вина за това, че се е появила тази пандемия. Държавата определя мерки за всички – не за известни и неизвестни. Държавата дава възможността да се кандидатства за т. нар. стипендия на фонд „Култура“ или за безлихвен кредит от 1500 лева на месец в рамките на три месеца.
- Тази извънредна ситуация показва, че е рисково да напуснеш щата в театъра и да минеш на свободна практика?
- Това е въпрос на личен избор. Дали искаш да бъдеш част от трупата на един театър на трудов договор, да се съобразяваш с репертоарния план на театъра и да си по всяко време на разположение на директора, който казва: „Разпределен си в нова пиеса“. Няма не искам, ти си на трудов договор. Или си свободен творец, който сам разполага с проектите си, с идеите си и с личен художествен план. Сам избираш. Никой не те е накарал насила да излизаш на свободна практика. Ти решаваш.
- Известно е, че актьорите минават на свободна практика, за да печелят повече, тъй като заплатите в театрите не са високи.
- Е, да. Значи досега си вземал повече пари. В момента има един проблем в държавата и в света, който всички се опитват да преодолеят, за да оцелеят и оживеят. И точно в този момент ти не можеш да вземаш повече пари, защото ти просто не ги изработваш, не играеш. Как да го обясня по друг начин. Да, аз съчувствам на всички колеги, които са на свободна практика и в момента не могат да работят. Аз също имам представления извън репертоара на театъра, в който съм на трудов договор, и всички те ми падат. И аз губя също много средства. Но имам възможността и не съм се отказал да бъда на трудов договор в Малък градски театър „Зад канала“ и да играя в представления, когато директорът ми посочи, че има разпределение, в което аз съм длъжен да вляза. Направил съм своя избор. Моите представления, които са извън репертоара на „Зад канала“, които играя допълнително, ги съобразявам изцяло с репертоара на театъра, в който съм на трудов договор, защото той ми е приоритет.
- Какво можете да изисквате от Министерството на културата според вашите правомощия като председател на Съюза на артистите?
- Изисквам непрекъснато от министерството и в общи линии това, което съм изискал досега за колегите, съм го получил. Две възможни мерки за творците, които са на свободна практика (не говоря за независими асоциации, сдружения и пр.), са осъществени – три минимални работни заплати и безлихвен кредит от 1500 лева на месец. Другият вариант е те да се запишат на борсата като безработни и да получават пари от социалното министерство, но те ще са по-малко като размер от това, което дава Министерството на културата като стипендия.
Министерството проведе срещи с работни групи от представители на независимия сектор и заедно определиха като условие творците да имат средномесечен доход до 1000 лева за миналата година, за да могат да кандидатстват за тези пари, които се дават като стипендия. Защото би могло (както се работи в държавата) изискването към тях да е доход под прага на бедност. Само че в случая работната група вдигна летвата и дава възможност на повече хора да се включат и да кандидатстват.
И третата мярка в кризата – заплатите на работещите на щат в държавните културни институти са гарантирани. Продължаваме да водим разговори с министър Банов (правят се и онлайн срещи с директорите на театри), ако кризата с коронавируса се проточи и затворим сезона до края, държавата да продължи да гарантира фонд работна заплата на работещите на щат в сценични изкуства.
- Проблемът е, че театрите са сред институциите, които първи бяха затворени и според ваши колеги сигурно последни ще отворят...
- Очакванията ни бяха държавата първо да отвори летните пространства и това вече е факт със заповедта на здравния министър. Там капацитетът на запълняемост ще е 30 процента. И там ще се случват събития. Защото изкуството не е само театърът. Има рокбанди, концерти, други сценични форми, които ще искат да ползват тези летни театри. Спазвайки, разбира се, всички норми и заповедите на здравния министър.
- Приключи първи сезон на новия тв сериал „Ягодова луна“ по Нова телевизия, в който имате главна роля и който предизвика голям зрителски интерес. Да очакваме ли продължение?
- Втори сезон не е сниман. Но мисля, че ако рейтингите са високи и ако телевизията реши, че иска да продължи този сериал, най-вероятно ще се реализира и втори сезон. Което също е проблем от гледна точка на предпазните мерки, които трябва да се вземат по време на снимки. Най-вече за актьорите. Защото екипът, да речем, ще бъде с маски и зад камера. А ние, които сме пред камерата и имаме да се прегръщаме, да се целуваме и да сме в по-близък контакт, какво правим ние? Не е лесно на никого.
Така че от гледна точка на това какво се случва в държавата отговарят институциите. А аз и колегите ми в Съюза на артистите можем само да настояваме и да се борим за хората, но не можем да ги делим на „известни“, „неизвестни“ и „зависими“ и „независими“.
