Последвайте ни в Google News Showcase
Къмпингуващите майки се похвалили някъде, че протестното им шествие пред Министерски съвет от вчера било озвучено с песента на Слави Трифонов "Ний не сме вече рая покорна".
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Ей това е нивото. Песента на Вазов с лека ръка става песен на Слави Трифонов. Възрожденското отдавна е деградирало до патриотарска чалга. Няма Вазов, няма Чинтулов, има учиндолски славей и една безпросветна маса, която го идеализира и му позволява да експлоатира мъката й за конюнктурни политически цели.
Впрочем подмяната е стар прийом на Трифонов. Навремето похити творчеството на Горан Брегович без да плати авторски права и без да упомене оригинала. В съзнанието на поколения българи "Гергьовден" и "Месечина" са измислени от Ку-ку бенд, а чак след това Кустурица ги е ползвал във филмите си.
Но в крайна сметка човекът си е прав - номерът минава вече толкова години. Ще мине и сега.
Песента на Слави Трифонов "Ний не сме вече рая покорна..."
Убеден съм, че двукратно, трикратно, десетократно по-мощна би била подкрепата за майките, ако толкова лековерно не бяха асоциирали каузата си с партийните амбции на чака-рака месията от БТВ.
На практика къмпингуващите са уличен щурмови отряд на "Шоуто на Слави", дори на чисто визуално ниво, с активизацията на черния цвят по фланелките и балоните. С намръщените, изпити лица, с тезисно размаханите пръсти, с наплевателството и нетърпимостта към всяко различно мнение, с махленското дамгосване на противника, с показността...
Плакати на болката.
Която май трябваше да съпреживяваме в сърцето си, а не да развяваме за обществена злоупотреба.
(Най-смешното е, че притесненото правителство непрестанно предлага варианти и промени в закона на протестърите, разглезва ги с обещания за нови и нови помощи, но те са непреклонни, сякаш за да потвърдят, че има нещо гнило...)
Някакъв баща стигнал дотам да води инвалидизирания си син в Министерския съвет и пред услужливите камери да го "харизва" на Бойко Борисов.
"На, ето ти го, да го погледаш малко и ти, да видиш какво е..."
И после цял ден телевизиите въртят и преповтарят кадрите, въртят и преповтарят унизителната и себеунизяваща реплика.
Панаир е това, евтин цирк, евангелско сборище, не стон за съпричастност. Твърде далеч е от представата ми за автентично страдание.
"Ето ти го, да го погледаш малко и ти..." Така ли трябва да говори един родител, колкото и отчаян да се чувства? Само този баща ли има право да бъде чут? А стотиците хиляди болни, бедни, измъчени хорица от малките градове и селата, които измират без лекарства и медицински грижи? Борисов и тях ли да отглежда?
Или чуваме само този баща, защото някой го е "светнал", че такъв е начинът: в София, по жълтите павета, пред микрофоните, с нахалство и емоционален рекет, "прикачен" към битката на опозицията с управляващата партия.
Битка, която - разбира се, няма нищо със съдбата на инвалидите, а единствено с подличката идея да се обладае властта.
Наистина ли, скъпи майки и бащи от протеста, вярвате, че ако Слави Трифонов, Мая Манолова или Корнелия Нинова сменят ГЕРБ, на децата ви ще олекне, държавата ще се втурне да се грижи за тях, ще ви зарине с пари и внимание? Наистина ли не съзнавате, че сте пластелинена играчка в ръцете на самозванци? И че парадният ви бунт не просто обслужва политически цели, но е и обиден към всички останали озлочестени българи в нужда, които нямат нито физическа, нито финансова възможност да протестират ежедневно и за пред телевизиите в центъра на столицата...
