САМО В ПИК! Избраният от папата първи помощен епископ у нас монсеньор Румен Станев разкри защо в България не вярваме на лекарите и политиците и как молитвите помагат в битката с ковид

КУЛТУРА

САМО В ПИК! Избраният от папата първи помощен епископ у нас монсеньор Румен Станев разкри защо в България не вярваме на лекарите и политиците и как молитвите помагат в битката с ковид

93829
на 27.12.2020
САМО В ПИК! Избраният от папата първи помощен епископ у нас монсеньор Румен Станев разкри защо в България не вярваме на лекарите и политиците и как молитвите помагат в битката с ковид

Н. Впр. монсеньор Румен Станев ще е първият помощен епископ в България. Избран е лично от папа Франциск. Назначен е за помощник епископ на Софийско-пловдивската епархия и титулярен симидикански епископ.

WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)

препоръчано

Отец Румен Станев е роден на 19 август 1973 г. в село Калояново, област Пловдив. След завършване на средното си образование е изпратен в Рим, където посещава Висшата семинария и завършва бакалавърска степен по богословие в Папския Урбански университет. Ръкоположен е за свещеник на 11 септември 1999 г. в катедралата на Пловдив, след което е назначен за помощник-енорийски свещеник на църквата „Пресвето Сърце Исусово“ в Раковски, от 5 септември 2005 г. е назначен за енорийски свещеник на църквата „Свети Михаил Архангел“ в Раковски.

На 6 май 2019 г. по време на Апостолическото поклонничество на папа Франциск в България отец Станев посреща папата в енорийския храм, където е проведена среща с над 750 представители на католическата общност в България. Въпреки ограниченията по време на вирусната пандемия през 2020 г., успява да пренесе и инсталира в храма тръбен орган от енория „Свети Иван Мари Виане“ в град Базел в Швейцария.

Миналия месец на  извънредна изборна Национална конференция на федерацията „Каритас България“ епископ Румен Станев е избран за нейн президент.

 - Монсеньор Румен Станев, годината се извъртя, вече сме в светлите християнски празници за Рождество Христово. Как си отива 2020 г. в духовен план за българите – търсят ли упование във вярата или се взират повече в материалното?

- Трудно ми е да определя. Светът вече е доста материален и малко или много хората се стремят именно към материалното. Ако обърнете внимание дори и едно малко дете сега е с телефон в ръка. Още от най-ранна възраст вече децата знаят английски. Мнозина си мислят, че когато има някаква трудност, може би хората ще се променят и ще се обърнат. Не знам дали има някаква промяна. Аз се моля за това, надявам се да има един момент, в който да спрем и да преосмислим живота си.

Моментите на криза са обикновено, когато е възможно да се получат и големи промени. Не смятам, че много сме се променили, дори за съжаление виждам съществуването на злоба, на завист, на егоизъм у нашите сънародници. Но това се забелязва и в световен мащаб. Това много често идва от липсата на връзка с Бог, липсата на молитва и благочестив духовен живот, защото единственият мир в сърцето може да ни го даде само Бог.

- Защо според вас липсва връзката с Бог?

- Първо, липсата на връзка с Бога според мен е едно наследство, което получихме от годините на комунизма. След това през тези 30 години се впуснахме в материализма и нямаше възможност да ни се предаде това, което го е имало при дедите ни. Виждаме, че у българският народ е имало голяма набожност, но сега като че ли я няма. Когато попитате хората дали вярват в Бог, те казват „да“. Вярват в някаква сила, някаква енергия, нещо там горе, но е много неопределено.

В човека е заложено да вярва в Бог, но когато не е посочен правилният път виждаме какво се получава. Ние вярваме в един конкретен акт – в Иисус Христос. Именно това е празникът, койтопразнуваме – Иисус се ражда и става човек като нас, за да ни спаси. Ние трябва да имаме духовна връзка именно с живия Бог, който умира на кръста, но след това възкръсва. Основата на вярата ни не е в смъртта на Иисус, а в спасението, вечният живот. Вижте само колко е красиво това. Да живеем вечен живот в неговата слава. И тук може би се къса връзката от Бог, който е нещо си, да преминем в конкретния човек, който се ражда.

- По-смирени или по-гневни станаха българите през изминаващата година?

- Надявам се да го има смирението, но аз пак казвам смирението идва от връзката ни с Бог и от духовния живот в човека. Ако го няма, дори да има някакви външни катаклизми, както е пандемията или пък земетресенията, надали човек ще се обърне толкова много и ще се смири. Защото в първия момент да, когато го докосне, но след това човек бързо забравя. Смирението и любовта, всички тези добродетели, се водят от нашата връзка и любов към Бога, а не от страха. Всички, които са били големи лидери и светци, са били водени от любов към нещо, а не от омраза или страх. Затова ако искаме да променим нещо в себе си, ние трябва да бъдем водени от любовта, а любовта към Бог е свързана с любовта към ближния. Тогава ще има ефект и положителни последици. Ще можем да заразим и другите с тази любов. Ако тръгнеш да говориш на някой да се страхува от нещо, ще го направи за момента, но след това всичко ще отмине.

- Вие сте католически свещеник, който ще бъде ръкоположен за епископ, но имате наблюдения върху целия духовен живот в страната. На какво още се дължи неверието на сънародниците ни?

- Вече споменах, че може би на наследството – атеизма. И другото, както и при православни, и при католици навлиза много безразличието, материализма и липсата на достатъчно хора, които да разпространяват благата вест.    

Иисус казва в Евангелието: „Молете се, защото жътвата е голяма, а работниците малко“. Затова трябват все повече хора да носят благата вест, да носят Христос и топлотата на другите. Нямаме достатъчно хора, които да общуват с Бог.

- Тази година е доста необичайна, протече под знака на пандемията от коронавирус. Много хора по света и в България загубиха битката със заразата, а вероятно сблъсъкът със заболяването не се е отразил добре на душевното състояние на хората. Уповаването във вярата и в Бога в тежки времена няма ли да им донесе повече мир и спокойствие?

- Не е лесно да се говори за този вирус. Има го. Вируси е имало винаги. Когато някой човек или негов близък е засегнат, понякога трудно приема тези неща. Много често ние сме свикнали да разсъждаваме по начина, който е в Стария завет и ги приемаме като наказание, но не е наказание. Бог не наказва. Ако се случват лоши неща, по-скоро са последствия от нашите действия, на хората. Бог е доказал многократно, че ни обича. За хората е стряскащо да се говори толкова за смъртта. Ние свещениците и лекарите сме свикнали с това, защото при нас е почти ежедневие. Затова за мен годината не е толкова необикновена, тъй като винаги съм извършвал много погребения, но мисля, че е малко травмиращо за хората.  Дали ще има ефект и някакво подобрение в техния живот, вече не знам как ще бъде от психическа гледна точка за тях – дали ще бъде положителна или отрицателна промяната, защото е възможно да се появи и травма с всичко това, което се повтаря и натяква.

Разбира се, че уповаването в Бога ще донесе повече мир и спокойствие. Един човек, който е вярващ, приема много по-лесно дори и смъртта, защото знае, че този, който напуска този свят, живее вечно с Бог. По-лесно приема раздялата, но тя винаги е тежка и Иисус това ни го показва, когато умира неговият приятел Лазар. Той проронва сълзи, но те не са на безнадеждност, а на това, че губиш човек, с който си живял.

- Защо и този труден период през тази година сякаш не успя да обедини обществото ни?

-  Тук въпросът е малко по-политически и не искам да влизам в него. Виждайки, че има и такава световна криза, сякаш хората не вярват много на своите лидери. Оттам идва и това да не искат да приемат въведените мерки, които им се налагат. На това може би се дължи и разделението. Виждайки корупцията, която я има по света, а липсва и тази вяра в световните лидери, което вече изтъкнах. Мисля, че това не е само в България, а го има и в други държави. Искам да кажа, че няма лидер, на когото да повярват и важи за целия свят.

- Вие лично срещнахте ли се очи в очи с COVID-19?

- Да. Прекарах коронавируса. Минах и аз през него. Почти всяка година мен и грипът не ме подминава. Така че и с COVID-19 успях да се срещна. Не бих казал, че съм го прекарал по-леко или по-тежко от другите вируси.

- Как точно го прекарахте и сега вече напълно излекуван ли сте?

- При мен премина с пневмония. Възстановявам се. Доколкото знам от докторите, изисква се още време до пълното ми излекуване. Трябва да минат поне 2 месеца. Леко се задъхвам още, но се надявам скоро да бъда напълно възстановен. Имам си проблеми през годините. Кашлицата трудно ми преминава. Този път отново е така. Разбирам, че много мои приятели го минаха почти безсимптомно, особено по-младите. Има някои, при които е по-тежко. Аз бих казал, че бях среден случай. Бях загубил и обоняние за 3-4 дни, което беше неприятно, защото не знаеш какво пиеш и ядеш. Само по спомени знаеш какъв вкус има.

- Наложи ли се да влезете и в болница?

- Бях за 5 дни в болница заради пневмонията. Бързо освободих място за други.

- Ще ви попитам и един неприятен въпрос. Колко души починали от COVID ви се наложи да ги изпратите в последния им земен път?

- Може да звучи странно, но в енорията, в която бях, няма повече починали като статистика в сравнение от отминали години. Сега дали са от COVID или друго, пак казвам свещениците и докторите се срещаме много често със смъртта и тя за нас не е нещо необикновено. Ние знаем, че едно от сигурните неща в света е, че всеки човек ще почине.

- Отскоро се превърнахте в най-младия католически епископ, а папата ви посочи и за помощен епископ на Софийско-Пловдивската епархия. Тази служба е нова за България. Как се стигна до избора на папа Франциск точно върху вас и кога ще ви  ръкоположат?

- Не съм ръкоположен все още. Церемонията ще е на 17 януари. Отложи се заради пандемията от коронавируса. Изборът не е много лесен. Има правила, които се спазват. Правят се проучвания, питат се хора, гласува се и накрая се предлагат трима кандидати на папата. Той вижда техният живот, какво са направили, запознава се с характеристиките им, моли се и просветен от Светия дух, избира един от тримата. Наистина за България това е една нова служба. Дори и аз още не съм толкова ориентиран какво ще правя и как ще протече моето служение, но знам, че е служба за другите, както когато станах свещеник, искам да помагам на другите и да служа на тях. Аз ще бъда ръкоположен за епископ, но ще изпълнявам функцията на помощен епископ. Разликата е, че епископът ръководи епархията, а аз няма да го правя като ще помагам.

- Възможно ли е все пак изборът на папата на паднал върху вас след посещението му в България през миналата година?

- Не знам. Той идва в Раковски. Но не вярвам да е само заради това, защото те разглеждат цялостния живот на дадения човек. Идването му в Раковски със сигурност не е било решаващо.

- Какви точно ще са новите ви отговорности?

- Засега знам, че ще бъда епископ в София. Ще помагам на свещениците в столицата по отношение на всички католици в България и за чужденците, които са в страната ни, както и да представям католическата църква в диалога с останалите вероизповедания.

- Свикнахте ли с живота в София?

- Нямам проблем да се адаптирам. Даже ми харесва. Свикнах бързо с обстановката. Приятно ми е.

- Вие вече сте избран и за президент на федерацията „Каритас България“, която се занимава  с подкрепа на хора от уязвими групи на обществото. Обръщат ли се много хора за помощ към организацията и сега повече ли са те заради пандемията?

- Да. „Каритас“ е благотворителната организация в църквата, която се занимава с бедните, страдащите и нуждаещите се. В последно време имаме малко повече хора, които имат потребности, за разлика от предишните години и затова организацията се опитва да помогне на повече нуждаещи се хора. Тази година подготвихме повече пакети за Рождество Христово, защото сега повече хора останаха без работа и без неща от първа необходимост. Въпреки че има мерки, но те не могат да стигнат до всякъде. Изказвам благодарност към благодетелите, а през тази година има доста хора, които искат да дарят на другите. Защото нашата организация събира от тези, които имат, за да даде на тези, които нямат. Имаме и много доброволци, извършващи тази дейност.

- Каква е равносметката ви за отиващата си година?

- При мен се случи доста сериозна промяна, защото 21 години бях в Раковски. Сега съм на ново място и мисля, че е нещо положително в моя живот, тъй като промяната винаги е за хубаво. От гледна точка на духовното считам, че е така, въпреки че има и трудности.

- Това ли е най-хубавото, с което ще я запомните?

- Това е едно от хубавите неща. Аз не се оплаквам, защото имам връзка с много хора и усещам тяхната любов. За мен е най-важно тяхното признание. Виждам, че съм оставил някаква следа и в техния живот след толкова години заедно. В личен план не смятам, че съм имал нещо лошо през годината.

- Все пак кое най-лошото, което ви се случи през последните 12 месеца, изключвайки срещата ви с COVID?

- Едно от лошите неща е когато има загуба на приятели, отишли си от този свят. Аз и в Раковски имам такива. Може би и физическата раздяла с тези, с които съм бил толкова време заедно, защото промяната е хубава от една страна, но от друга, въпреки че има телефони и интернет,  все пак не си при тях.

- Завършил сте готварство. Остава ли ви време да се занимавате и с кулинария?

- По принцип не ми остава много време, но ми е приятно да готвя. Харесва ми да приготвя нещо.

- Кой е вашият специалитет?

- Нямам конкретен. Напоследък малко се бях впуснал в италианската кухня – пасти със сосове или ризото. Обичам да приготвям и да консумирам месо. Каквото реша, си го правя. След промяната и преместването ми, вече ми остава съвсем малко време за тази моя страст.

- Не е тайна, че сте и голям привърженик на футбола. Какви емоции предизвиква у вас случващото се с любимия ви Ботев Пд през тази година?

- Радващото е, че има много млади хора в клуба, които получават възможност да играят. Това е едно от хубавите неща. Надявам се кризите да са временни и да не се превърнат в постоянно явление, а отборът да тръгне напред. През тази година клубът премина през много различни перипетии. Претърпя и загуби, които понякога те карат да се срамуваш, а привържениците на другите отбори да ти се подиграват и да си правят майтап с теб. Аз обаче не се поддавам на техните реакции, честитя им и го приемам спортменски. Радва ме, че много юноши играят в представителния тим, дори и в последния мач срещу Лудогорец, като се представиха доста добре. Моето желание е все повече местни кадри да бъдат част от отбора. Знам, че е трудно в момента, но не и невъзможно.

- Вие сте емоционален човек. Как се почувствахте след срамната загуба с 0:6 в Битката за Пловдив с Локомотив?

- Бях разочарован, защото аз не приемам това футболистите да излезнат и да не играят или да правят симулации на игра. За мен някои от тях не играят и е странно. Да, разбирам, че имат проблеми и може би имат неплатени пари, но все пак ти трябва да играеш за честта на клуба, както и за своята собствена. Защото утре този играч, ако бъде освободен от Ботев, нали трябва да си намери друг отбор. Когато го видят как играе и как разхожда фланелката, ако аз съм един президент или треньор няма да го взема в моя тим. Не мога да разбера футболистите, когато понякога казват, че имат някакви неуредици и не искат да играят.

- Ще имате ли възможност да ходите на мачовете на любимия ви отбор след заемането на новата длъжност?

- Малко се бях поограничил преди това. Разбира се, отивах на мачовете, когато съм си свършил поетите ангажименти. С удоволствие ще отида, когато имам време и възможност. Особено когато ги насрочваха от 21 часа вечерта, ми беше най-удобно, защото вече съм си свършил работата.  Това ми даваше възможност малко и да разпусне човек след ангажиментите си.

- Виждаме какво се случва по целия свят заради коронавируса. Защо според вас на политическата сцена у нас родните политици не се събраха да открият изход от кризата поне в този труден момент, а постоянно се търсеше конфронтация и няколко месеца от годината преминаха под знака на протести?

- Според мен тук роля изигра егоизмът, защото всеки гледа да тегли към себе си и да спечели дивиденти от всичко. Пак стигаме до началната точка, че липсват морал и лидери. Всеки иска да се възползва от дадената ситуация, за да спечели.

- Какво ще пожелаете на читателите ни и българите за Рождество Христово и за Новата година?

- Пожелавам следващата година да бъде благодатна. Да има по-малко трудности, проблеми и изпитания. Винаги ще има такива неща, но да ги преодоляваме с по-голяма лекота и усмивка. Да има мир между хората и мир в сърцата, което е много важно. Любов и Бог да благослови целия български народ и целия свят. Да бъде едно място, където наистина да може да се живее с радост.

Следвайте ПИК в Телеграм и Туитър

Сподели:
Бомба x
САМО В ПИК: Вижте ексклузивния хороскоп на Алена за 28 март - Близнаците завладени от добро настроение, изкушения дебнат Стрелците САМО В ПИК: Вижте ексклузивния хороскоп на Алена за 28 март - Близнаците завладени от добро настроение, изкушения дебнат Стрелците
ПИК TV x
ЕКШЪН! Тошко Йорданов разби ППДБ: Христо Иванов утвърди списъка на ГЕРБ за служебни премиери! Обслужи и ДПС. Излизаше тъжен от кабинета на Пеевски - не знам защо, при положение че е седял на мекичко и е пил кафе (ВИДЕО) ЕКШЪН! Тошко Йорданов разби ППДБ: Христо Иванов утвърди списъка на ГЕРБ за служебни премиери! Обслужи и ДПС. Излизаше тъжен от кабинета на Пеевски - не знам защо, при положение че е седял на мекичко и е пил кафе (ВИДЕО)
ново
Днес: 72
hot
най-четени новини в момента
Сега
-
четат ПИК