САМО В ПИК: ИСТИНАТА за войната Радев - Киро. Ревността на Десислава, Узунов и Копринков. Ролята на Лена и Спецов. Делбата на баницата. Идва ли нов кабинет начело с Асен. И защо мачът зависи само от...Бойко
Последвайте ни в Google News Showcase
Какво се случва? Защо воюват правителство и президентство, доскорошни съюзници? С обидна лексика, при това? Как Радев изведнъж стана "позор"?
Преразпределение на територии, битка за влияние и държавен ресурс. Нищо ново под слънцето, откакто се скараха Желю Желев и премиерът Филип Димитров, Петър Стоянов и премиерът Иван Костов, а после Георги Първанов и премиерът Сергей Станишев. Има и някои особености.
АРГУМЕНТИТЕ НА РАДЕВ
На държавния глава му се усладиха двата служебни кабинета. Проумя, че няма друга като изпълнителната власт. Ето защо не успя да понесе униженията, които му нанесоха неговите „отроци“ Кирил Петков и Асен Василев:
- Смяната на приближеното му ръководство на „Булгаргаз“ и ареста на директора на предприятието;
- Отстраняването от правителството на марионетния военен министър Стефан Янев;
- Низвергването и изолацията на външната министърка, която бе негова съветничка и влезе в кабинета от квотата на ИТН – лабораторна партия на президентството, в която Радев и Доган си делят контрола върху Слави Трифонов на квотен принцип (неслучайно я наричат „малкото ДПС”);
- Предателството на друг ключов министър, който се броеше от президентската квота – шефа на МВР Бойко Рашков, вече вербуван от харвардите чрез шефа на НАП Румен Спецов и чрез уличаващи данни за произхода на несметното му имотно богатство (22 недвижими собствености, придобити съмнително от гола държавна заплата);
- Бутафорния арест на Бойко Борисов, извършен на пияна или дрогирана глава от триото Петков – Василев – Рашков, без да уведомят президента и да му поискат позволение. Арест, който вместо да „занули“ лидера на опозицията, само му изписа вежди;
- Поголовната чистка сред областни управители и заместник-министри, назначени от двете служебни правителства на Радев;
- Опитът за посегателство над шефа на НСО генерал Емил Тонев по „кухненски съображения“ – защото не прикривал достатъчно ефикасно любовната връзка на Кирил Петков с говорителката Лена Бориславова. И защото си позволил да предаде на прокуратурата записи от камерите в Министерски съвет, на които лъсвали нелицеприятни кадри: среднощни оргии в спец-вип-зона, доставка на алкохол и някои забранени субстанции;
- Отстъплението от официалната позиция на Консултативния съвет към президента по темата Северна Македония. Неуместният правителствен десант в Битоля, отново без съгласуване и одобрение от канцеларията на държавния глава;
- Прекомерното влияние на вицепремиерката Корнелия Нинова, с която Радев отдавна e на нож, в стратегически решения на Министерския съвет;
Към всичко това можем да добавим и ревността, че американското посолство бързо разлюби Радев (комуто помогна да осъществи преврата срещу Борисов през лятото на 2020 г.) и се преориентира към двамата харвардски аферисти.
Плюс ревността на властната президентска съпруга Десислава Радева, че Лена Бориславова и Виолета Лорер раздават постове и комисионерстват вместо нея.
Плюс ревността на вездесъщото съветническо дуо „Пламен Узунов – Николай Копринков“, които в служебните мандати се изживяваха като главните кадровици на държавата и превзеха службите за сигурност.
Плюс логичното секване на паричните потоци от подсъдимата олигархия и пренасочването им в посока „Дондуков“ 1.
АРГУМЕНТИТЕ НА КАБИНЕТА
Кирил Петков и Асен Василев се оказаха повече себични, отколкото послушни и благодарни. Радев им направи грешен психопортрет – въобрази си, че ще го слушат, както правеше Стефан Янев. Не прецени, че тези момчета идват на власт само за да крадат – възможно най-много и за възможно най-кратко време. Не прецени, че дълголетният престой в политиката всъщност не ги интересува.
Неслучайно те не изграждат партийни структури в класическия смисъл – куфарите им са стегнати, готови са да си бият камшика със заграбеното всеки един момент, когато стане напечено.
От първия си ден в правителството измамниците наместват свои хора и подставени фирми в апетитните сектори на икономиката.
Кирил и Асен са безогледни и заради някои специфични ментални и сексуални отклонения в личностния им статус. Единият напира да се хареса на любовницата си Лена Бориславова и даже посяга физически на хора в нейно присъствие в премиерския кабинет. Другият напира да се хареса на шефа на НАП, в тандем двамата „щавят“ бизнеси и пълнят с бесни темпове партийната каса на „промяната“, която продължава под формата на откровен рекет.
Каква е рекапитулацията, чии шансове са по-големи в тази братоубийствена война?
Президентът все още се радва на висок рейтинг, докато електорално правителството и ПП потъват. Според всички социологически анкети доверието в тях се топи с темповете на онова към злополучния Жан Виденов.
Умерената позиция на Радев спрямо войната в Украйна, отказът му да се изпраща оръжие на фронта импонират на по-голямата част от народонаселението, което припознава у него стълб на държавността. Радев е твърд и по линия на Македония, а Кирил Петков е на косъм да извърши национално предателство – още един актив за „Дондуков“ 2.
И все пак авантюристите от кабинета имат своите шансове. И главният сред тях е именно…авантюризмът. Нестандартната игра. Заинатяването да останат на всяка цена, въпреки безумните гафове. Наглостта. И, разбира се, здравата опора откъм щатската легация на „Козяк“ и Херо Мустафа, която подплатява тази наглост и й подсигурява "коридор за бързо бягство при нужда".
Кирил и Асен все още са „нашите кучи синове“. Докато не свършат главната мисия, заради която бяха инсталирани във властта – вдигането на ветото за РСМ и превръщането на порт Варна в плацдарм за военни действия срещу Русия.
Да, БСП може и да излезе от коалицията след сряда, когато НС гласува за въоръжаване на Украйна. Но дали ГЕРБ няма да се превърне в необходимата патерица и да закрепи правителството? Или ДПС? Уж в името на сигурността и стабилитета по време на война? И уж защото на България не са й нужни още едни избори?
А всъщност – защото Големия брат иска така!
Като нищо неудобните и твърде дискредитирани вече Кирил Петков и Бойко Рашков ще отстъпят встрани и ще хвърлят оставка, както искат от партията на Борисов. Тогава на ход е ново правителство със същия мандат, този път оглавявано от „ястреба“ Асен Василев – Кокорчо. А ГЕРБ дава гласове без да иска министерски постове, защото…нали…всички сме евроатлантици.
Бойко Борисов вече обеща "пълна подкрепа" за кабинета, но само при вота за оръжието. Ала вчера разшири обещанията за подкрепа и по линия на окончателното ни скъсване с руския газ. Докъде може да се разпрострат в крайна сметка "линиите" на ГЕРБ за съпорт на управляващите?
Наблюдавайте социалните мрежи и ще забележите странна „опоетизация“ на лирическия герой Кокорчо – „твърдия боец“ срещу Путин, от страна на правоверни гербери и герберски групи.
Дали е случайно? Дали не ни готвят нова уйдурма?
При такъв вариант шансовете на Румен Радев намаляват значително, а като нищо може и да го сложат на пангара, с един импийчмънт, примерно. Защото чисто аритметически вече ще имат необходимите гласове за това…
Парадоксално изходът от войната правителство - президентство в момента зависи най-вече от Бойко Борисов. Ако той откаже да вземе страна, а играе за избирателите си, изгарят и двата враждуващи лагера.
