САМО В ПИК! Йеромонах Никифор в навечерието на Рождество Христово: Идването на Христос на земята е велико събитие
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Йеромонах Никифор служи през годините в Дряновския и Троянския манастир, както и в Румънската църква в София, а от 2010 г. е енорийски свещеник в девненския квартал "Повеляново" и село Неофит Рилски. От 1998 до 2000 г. е ефимерий в Пловдивската Духовна Семинария "Свети Свети Кирил и Методий".
С него за Бъдни вечер и затова как християните се готвят да посрещнат светлото Рождество Христово, разговаря Ивайло Атанасов:
- Отец Никифор, дойде и светлото Христово Рождество. С какво този ден е толкова и чакан, и значим, и бележит?
- В историята на човечеството има множество изключителни събития и бележити, значими дати. Във вековната история на Христовата църква също са намерили място такива велики и бележити събития, които със своето непреходно значение оказват благотворно въздействие върху духовно-нравствения и културен възход на човечеството.
С едно от тях ще започне една велика история. История за Божията любов към падналото в плена на греха човечество. Тя ще остане и отпечата завинаги в паметта на всяка човешка личност. Няма човек, който да не е чул и да не знае за нея. Тогава света се променя става по възторжен, по светъл и сияен. Настъпва всеобщо оживление и въодушевление. Навсякъде греят празнично украсени елхи.
Историята започва с рождението на Богочовека Иисус Христос, многоочакваният от древното човечество Месия. "Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен". (Йоан 1:14).
- А какво ни разказва Благовестието (Евангелието) за този ден?
- Събитието е било възвестено с изгрева на една сияна ярка звезда просияла над Витлиемските поля. Възгласено с тържественото и триумфално възклицание на ангелските хорове пеещи химна: "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!".
Първата вест за това велико събитие ангелите съобщили на смирените пастири, които недалече от Витлеем пазели в полето стадата си. Ненадейно те видели на небето чудна светлина, и ангел Божи им се явил в небесна слава. Бедните пастири се уплашили от чудното видение, но ангелът им възвестил:
"Не бойте се! Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци! Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли" (Лука 2:10).
След като се прекратило чудесното явление, изумените и зарадвани пастири си казали един на друг: "Да идем до Витлеем и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ!". Последвайки чудната звездата и ангелите те дошли до пещерата и намерили Младенеца, лежащ в ясли, поклонили Му се и след това разказали на всички за това, което видели. Така те станали първи свидетели и вестители на благата вест, че в „града Давидов ни се е родил Спасител„
Така както пророк Исаия бе предрекъл: "ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил" (Ис. 7:14).
Когато наближило време Мария да роди, особен случай я повикал с Йосиф във Витлеем. Римският император Август заповядал да се направи народно преброяване в цялата обширна империя. Всеки отивал да се запише в онова място, където бил роден. Йосиф е трябвало да отиде във Витлеем, бащиния Давидов град.
Когато Иосиф се приближавал към града, на непознаващата брак Чиста Невеста Дева Мария и дошло време да роди и той започнал да търси дом за нощуване, където Раждащата би могла да си намери удобно място, за да роди благословения Плод на утробата си, но той не можал да намери подслон поради множеството народ, дошъл да се записва, който препълнил не само общата странноприемница, но и целия град. Затова Иосиф се приютил в една пещера, защото в странноприемницата нямало място за тях, а денят вече клонял към залез и настъпвала нощта.
- Този ден, колкото и празничен да е, учи ли ни на смирение?
- Тази пещера, където се е родил Богомладенеца, е служила за подслон на добитъка и в нея Пречистата и Преблагословена Дева в полунощния час усърдно се молела на Бога и пребивавайки цялата в богомислие и горейки от желание за Господа и от любов към Него, родила без болки и страдания нашия Спасител и Господ Иисус Христос, в двадесет и петия ден на месец декември.
Така Мария родила своя Син, повила Го в пелени и Го положила в яслите, където били привързани осел и вол, които със своето дишане съгрявали божествения Младенец.
Творението всеобщо въздавало хвала на Твореца си дошъл в плът на земята и приел да се облече в нашето естество. Най-Прекрасния от синовете човешки, Сина Давидов и Сина Божии.
- Днес е Бъдни вечер. Хората са се събрали около масите със семействата и най-близките си. Но сякаш залисани в празничната обстановка забравят често за какво наистина са се събрали, какво наистина се празнува тази вечер?
- Всяка година чудото на Рождество Христово влиза в нашите домове изпълвайки ги със светлина и радост. В тихата, свята нощ целият християнски свят тържествува и възпява раждането на Младенеца. Мислено следваме светлината на изгряващата чудна звезда и извървяваме пътя до Витлеемската пещера, за да зърнем Божия Син и Му принесем скъпи дарове - смирение, преклонение и обич.
Идването на Христос на земята е велико събитие. То се повтаря за всички вярващи вече над две хилядолетия, за да стопля и просветлява душите ни, за да ни прероди и доближи до Бога. Отново и отново Христос се ражда в сърцата ни и ги изпълва с любов, за да бъдат светли и чисти, защото Той дойде като Спасител на света.
Нека приемем смирено радостта на светлия празник и празнуваме не плътски, а божествено, не мирски, а духовно. Бог става човек. Словото добива плът, Невидимият става видим, Божият Син става Син Човешки. Нека прави приготвим пътя Господен в живота и в душите си.
Вечно зеленото дръвче, което украсяваме всяка година, е символ на вечния, непреходен и непрекъсваем извор на живота, произтъчащ от неизтощимата и животворяща Божията благодат. Бъдникът, който ни сгрява в огнището, е символ на Божията любов, която вечно ще топли нашите сърца.
