САМО В ПИК: Как Мицотакис планира да наводни България с бежанци. Схемата с лагера до Кулата (КАРТА)
Последвайте ни в Google News Showcase
Гръцкият премиер готви мигрантска бомба за България и тази новина сякаш минава и отминава покрай истерията за коронавируса. Не че заразата е нещо, което трябва да се подценява, дори напротив, но както при коронавируса, така и в този случай трябва спешна превенция.
Какво всъщност ще се случи на 9 километра от българо-гръцката граница? Това, което е важно да се знае, е, че граничната бразда на Кулата-Промахон е в началото на едно дефиле. Първото село откъм Гърция е Рупел, където всъщност е започнало изграждането на този лагер.
При настаняване на мигрантите там, когато зад тях застанат минимум 20 човека от гръцката жандармерия, то мигрантите няма да имат друг ход назад, а само напред - към България. Дефилето ги ограничава от едната страна, от другата е река "Струма" - връщане назад няма.
Просто естественото движение на тези мигранти ще е в посока България.
Самото решение и изграждане на такъв лагер е обидно за страната ни и всеки е наясно с това, тъй като по този начин, дори и на мигрантите да не им се казва, ще е ясно, че пътят им за Европа минава през България.
Границата там не е защитена с ограда и такава не може да бъде поставена. Първо - е граница от ЕС, и второ - това би отнело много време и би струвало на България десетки милиони левове, които на този етап държавата може и да успее да намери, но това би означавало да ограничи други пера от бюджета.
Гърците обаче явно имат проблем, и то голям, с който не могат да се справят и това е видно за всички. Но е изключително лицемерно да говориш за интеграция на тези мигранти, а в същото време да ги тикаш до съседната си държава с цел да се отървеш от тях.
И то защото България няма проблем с Турция, дори напротив, премиерът Бойко Борисов има прекрасни отношения с турския президент Реджеп Ердоган и благодарение на това ние имаме нулев миграционен натиск. Какво би се случило обаче, ако към страната ни тръгнат тълпи от мигранти - нима това няма да развали диалогът ни с Анкара? Дали именно това не е една от целите на Мицотакис?
Нещо повече, той вече се опита да го направи, но за радост премиерът Бойко Борисов веднага разбра за това и не взе страна. Това се случи само преди две седмици в Александруполис, където се проведе изнесено правителствено съвещание, което ПИК излъчва на живо. Целият кабинет бе посрещнат с почести, фанфари, всичко бе прекрасно, но тогава никой не подозираше каква е истинската цел на Мицотакис, освен Борисов, който въпреки напъните на домакина да го накара да говори срещу Ердоган, усети интригата, не влезе в нея и просто заяви, че всички страни на Балканите трябва да са в добри съседски отношения.
Според информация на ПИК срещата е била насрочена да се проведе в Кавала, в последния момент обаче от гръцка страна казват, че локацията ще е Александруполис. Всъщност Александруполис е бившият български град Дедеагач, част от територията на България до 1920 г.
Мицотакис едва ли е променил решението си точно в последния момент, защото да му е по-удобно да е на 10 километра от турската граница. В началото на срещата, която бе излъчвана на живо не само от родните и гръцките медии, но и от световните, гръцкият премиер хвали отношенията с България не повече от три минути, след като се опита да ни вкара като страна в конфликта си с Турция, като повече от 10 минути говори срещу Ердоган, който пък малко след това пусна мигрантите.
На практика това е опит да ни вкара в капан и да ни направи страна в спора Гърция - Турция, а ние да вземем открито и директно гръцката страна. България обаче не само, че осъжда нелегалната миграция, но и нямаме право да говорим антитурски, защото не можем да си позволим подобни експерименти, които ще доведат до материални загуби за страната ни, а и заради дългогодишната политика на премиера Бойко Борисов, която е за мир в региона и разбирателство.
Затова, вместо Мицотакис да се опитва да ни прехвърля неговите проблеми, да си отдели един остров с готовите му хотели и басейни и да си интегрира мигрантите, както самият той заяви, че трябвало да се прави. Защото през българска територия никой не иска да минават афганистанци, пакистанци и африканци.
Сирийци отдавна няма сред тези мигранти.
Иначе рискува да му припомним какво се е случило на 19 октомври 1925 година, или така наречения Петрички инцидент когато гърците атакуват град Петрич. Отблъснати са на няколко километра пред него от малобройната погранична стража и доброволците от ВМРО, които наброяват около 4000 бойци. За по-добро координиране на местната отбрана ЦК на ВМРО изпраща в града Йордан Гюрков. На 23 октомври в Петрич е формиран организационен кризисен щаб, начело с войводата Георги Въндев и помощник Борис Бунев, боеви инструктор. Щабът поема координацията на местната отбрана. По левия бряг на Струма комендант на четите е Зисо Попов, който има заслуга за отблъскването на гръцките войски.
Около 15 000 бежанци са евакуирани във вътрешността на страната.
Военният министър Иван Вълков изпраща подкрепления към зоната на конфликта, но изрично се разпорежда да не се оказва сериозна съпротива. За усилване на границата и спиране на гръцкото нашествие щабът на българската армия разчита не само на местното население, но и на временните доброволци от Петрички окръг. В защита на южната граница се отправят членове на ВМРО от Горноджумайско, Разложко и Неврокопско. Мобилизирани са и бивши фронтоваци от Кюстендилско, Радомирско, Самоковско и Ихтиманско. След героична съпротива на доброволците и пограничната стража на 29 октомври гръцките войски са принудени да се изтеглят зад границата.
След себе си те оставят опожарени и ограбени села, отвлечен добитък, убити невинни хора, разпиляна селскостопанска реколта. Според Иван Михайлов гръцките жертви по време на инцидента са над 120 убити войници. Българската страна дава 19 жертви, от които 4 войници и 1 офицер, 4 милиционери доброволци и 10 мирни местни жители.
