САМО В ПИК: Коалицията “Анти-Гешев” с голяма издънка - правят главния прокурор заложник, но...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Политическата целесъобразност победи правото в храма на правото – Народното събрание“ – тези думи чухме от лидера на БСП Корнелия Нинова в петък, когато с впечатляващото мнозинство от 191 гласа „за“ депутатите приеха проекта на Министерски съвет за т.нар. „механизъм за контрол над главния прокурор“.
Нинова изглежда ще се окаже права, тъй като при дебатите станахме свидетели на това, че огромна част от гласувалите в подкрепа на тези промени депутати дадоха своя вот с ясното съзнание, че подкрепят противоконституционна законова промяна. Чухме от трибуната и самопризнания, че проектът се приема само защото „този проблем трябва да бъде решен“. А изглежда за настоящите народни представители „проблемът“ си има конкретно име и се нарича Иван Гешев. Или иначе казано, действат, при това скоростно, на принципа „няма човек-няма проблем“.
Много сходни по своята самоцел обаче изгледат действията по приемане на въпросния „механизъм за контрол над главния прокурор“ с тези отпреди година, с които бе закрито специализираното правосъдие. Почти еднакви са и личностите в Народното събрание от тогава. Аналогични са и предупрежденията на правната общност, на експертите, на магистратите, че с приемането на конкретните промени депутатите правят груба грешка и не само, че няма да решат висящи пред правосъдието проблеми, а точно обратното – ще създадат нови. В случая със екзекуцията на спецправосъдието и последвалото от това сриване на идеята за специализация на българските магистрати в най-обществено опасните престъпления, виждаме, че тези предупреждения се оказаха зло пророчество и към настоящия момент борбата на правоохранителните органи с организираната престъпност, трафикантите на хора, тероризма, корупцията е зациклила сериозно, а криминогенната обстановка в страната е почти сравнима с тази отпреди две десетилетия назад.
И сега, в случая с проекта на служебния правосъден министър Крум Зарков, положението с предупрежденията, че ефектите за наказателното право и процес от повечето му идеи ще е пагубен не е по-различно. Няма почти нито една институция или правен експерт, който да не се е изказал публично, че проектът на министър Зарков предвижда противоконституционни промени. Като например идеята върховен съдия да става за малко прокурор само, за да разследва главния и заместниците му, след което да продължи по старому с кариерата си. Крещящ пример в тази посока е становището на самия Върховен касационен съд, че повечето от предвидените нормативни промени в този проект противоречат на Основния ни закон. Елементи и на дискриминация откриха юристи в поредица от разпоредбите на законопроекта, наречен разговорно в публичното пространство „Анти-Гешев“. Дискриминационна е самата идея, че за един или за петима души (главният прокурор и заместниците му) ще бъде изкована чисто нова процедура за наказателно преследване, различна и доста по-рестриктивна от тази за останалите граждани, която ще важи само и единствено за тях.
Ако оставим настрана последните скандали между политиците и главния прокурор и погледнем обективно над фактите, ще видим, че и в момента има редица механизми за „контрол“ над главния прокурор, които по ирония на съдбата в момента са задействани до един срещу настоящия обвинител номер 1. Имаме висяща проверка в самата прокуратура срещу него, отделно – задвижена от шестима членове на Прокурорската колегия процедура по отстраняването му, както и сигнал с искане за дисциплинарното му наказване, по който Инспекторатът на ВСС вече се самосезира. Тоест – изобщо не е вярно, че фигурата на главния прокурор в България е безконтролна. По-скоро изглежда вярно, че политическият ни елит не харесва лично Иван Гешев и се опитва скоростно да промени законодателството, за да може само по сигнал (както е заложено в проекта „Зарков“) той да бъде отстранен от поста, без да се налага да се минава през наличните законови процедури. Или иначе казано – искат да осигурят бърза писта за заобикаляне на Конституцията и закона и да вземат на ръчно управление не само този, но и всеки следващ главен прокурор.
Странно на фона на всички скандали и проблеми в МВР – от акции „на голо“, през неспособността на служителите му да се преборят с нелегалната миграция, което доведе до смъртта на няколко полицаи, до допускането на ежедневни касапници по българските пътища, изглежда идеята точно служители на силовото ведомство да са отговорните за провеждане на самото разследване срещу главния прокурор. Не бива да забравяме и, че съвсем наскоро Иван Гешев стана обект на нечуван за българските ширини акт, след като бомба гръмна до колата му. В държава, в която МВР допуска срещу главен прокурор да се осъществи атентат и да се допусне подобен по мащаб пробив в националната сигурност и обществения ред, едва ли е много умно на същото това министерство да се повери и самото разследване на най-висшите фигури по върховете на съдебната власт. Съвсем отделен е въпросът доколко възлагането на подобни правомощия на разследващи полицаи, вместо на принадлежащите към самата съдебна власт следователи, както е към момента, не противоречи на принципа за разделение на властите, поради факта, че изпълнителната власт, в лицето на министъра на МВР, ще е тази, която по собствено усмотрение ще решава дали един главен прокурор ще бъде или няма да бъде на поста си.
Така депутатите от 49-ото Народно събрание макар и да не си дават сметка, реално за 1 години ще успеят да постигнат двойна щета за българското наказателно правосъдие. Или както е казал мъдрият ни народ – ще настъпят мотиката два пъти. Защото с приемането на този законопроект, което вече е напълно ясно, че ще се състои – Народното събрание завинаги ще постави съдебната власт и в частност прокуратурата в тежка зависимост от изпълнителната власт и ще превърне фигурата на главния прокурор в политически заложник. Поне докато Конституционният съд не бъде сезиран с искане за обявяване на противоконституционност на тези промени, и не даде поредния урок на българските депутати, че не политическата целесъобразност, а единствено законосъобразността имат значение в една правова държава.
