САМО В ПИК! Кольо Парамов: Харвардската "надежда" ни попари като пролетен цъфтеж. Да не стане така, че догодина да ни докарат яйца за Великден от Мадагаскар
Последвайте ни в Google News Showcase
Българският капитализъм е уникален!
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Сътворилите го в 33-годишния преход мислители, философи, временни политици и големи паралии, скоро ще разберат тази извратеност в стопанството, която претвориха! Хора, които не бяха взели в живота си решения и нямаха отговорност за 5 лева преди 10 ноември 1989 г., се нагърбиха да променят държавата, да установяват новия пазар, да синхронизират стопанствата Но към края сега на прехода блокираха отвсякъде с докараната бедност, неконтролируема инфлация и огромните богатства на 100 - 200 човека. И Филип Димитров, и Жан Виденов, и Иван Костов, и Сергей Станишев - бяха едни уникални мечтатели като типология в образите на младия Достоевски! Образи от удивителната селекция на скачащата стартова олигархокрация, която и трябваха именно такива министър - председатели, които като личности си нямаха хал-хабер от производство - пазар - печалба и държавни разходи!
От старта на малознанието, управленците на прехода решиха да се разделят с всичко, носещо еталона на българското производство. Те очакваха, че с приватизацията ще се утоли пазарът, а той чрез разпределението си ще докара на тепсия новия български капитализъм. Всички, които се занимаваха с икономика, търговия и бизнес, бяха изгонени от политиката като бивши комунисти, ченгета и врагове на новата слънчева и бъдещо богата държава.
ДА, АМА НЕ!
Случи се така, че тези отречени личности придобиха България, работейки само за себе си, а не за държавата , която ги беше обучила, натренирала и отблагодарила за участието им в пазара. Тази грешна и тежка пародия за тотално грабителство по държавните договори ни насочи към другата надежда - харвардската!
Харвардската надежда ни попари бързо като пролетен цъфтеж! Големите пари, голямата хитрост родиха тежкия и сложен пазар на голямото противоречие.
Харвардците заложиха на пропагандата и спечелиха надеждата!
Но не знаеха, че само с надеждата като обикновена мечта няма да стигнат до никъде!
Защото пазарът иска пари, синхронизирани с възможностите на приходите в бюджета и разпределение без мечти и утопии.
И Кирчо, и Асенчо се помъчиха да разберат за какво става дума, но даже и не стигнаха по същество до пазара.
Преди 100 години Атанас Буров заявява на Ляпчев, че главната им задача е да „балансират пазара“, защото той е изходът към забогатяването на България , а не кражбата на 100 - 200 чорбаджии !
И понеже след цял век ядете латвийски , украински и полски яйца легитимирани като европейски преди Великден като сборен размисъл реших да направя някои сравнения !
Цените на яйцата за Великден принудиха служебното правителство да предложи застопоряване с най-ниска надценка 10-15 продукта, започвайки именно от яйцата. Ако не се внимава обаче, можем да стигнем до другаде - да ликвидираме българското производство на яйца и храни по най-парадоксалния начин. Защо? Защото пресмятането на тази икономическа верига не трябва да се води по отчет само на Министерството на икономиката, а да се работи най-вече от Министерството на земеделието.
Абсурдно е да се обяви 10 процента печалба, ако не се пресметнат точно с определени варианти цената на основните храни в птицекомбинатите. При 1100-1200 лева соев шрот на тон, при 700-900 лева слънчогледов шрот на тон при 600 лева зърно на тон с микродозиране и биоконцентрти средната цена по себестойност на едно яйце М размер се равнява на 25/26 стотинки. Тоест, като себестойност плюс печалба едно яйце М размер не може да излезе от птицекомбината при по-малка цена - от 30 стотинки. Следва печалбата за доставчика плюс печалба за продавача.
Ако се приеме закон, в който доставчикът / превозвач и склададжия заедно с търговеца обявят цена на едно яйце размер М по-малка от 30 стотинки, те ще посегнат на парите на производителя. Тоест, ако се търси от производителя изземване на част от парите от себестойността, при отказ за намаляване на производствената цена , българският капитализъм ще се срути. И ако направим сравнение примерно с практиката на Южна Америка - Аржентина, там цифровите показатели сочат друга практика. При себестойност с добавена печалба за птицекомбината 20 процента, при добавена печалба 20 процента за доставчика и добавена 20 процента печалба за търговската верига, ситуацията удовлетворява всички участници в процеса. Тогава цената на един брой яйце не може да струва повече от 42/43 стотинки. Днес всеки в България си определя всякакви цени както пожелае - 60/70/80 стотинки за яйце с фалшивите пропорции на „Промяната“ !
До сега харвардският експеримент, който властваше с наглостта си, ни докара тези цени в 50-70 до 100 процента печалби на търговците и едвам нулево прохождане на производството. За това българските политици, когато приемат закона, нека уточнят с две думи - тези, които произвеждат яйцата, да не стане така, че догодина да чакаме да ни докарат яйца за Великден от Мадагаскар!
Започваме с яйцата, защото в много случаи в живота началото е именно яйцето. Умната от новите български депутати при съчетаването на цени и интереси. Българският капитализъм и онези, които толкова много го прокламират, нека си отворят очите за цените, иначе ще го загубят в отрицанието си !
И да помислят защо в силата на развитието си все по-често се чува в 5-милионна днешна България много хора да заявяват, че нямат нужните пари да си купят яйца за Великден!
Нека господин Иван Костов, като уникален Марксист-Ленинец, се запита до къде е развит Българският му капитализъм?
Яйцата ли свършиха, животът или парите?!
Да накараш един народ на 1350 години да няма пари да си купи яйца за Великден, е голям срам, наистина огромен срам за днешния, създаден от Вас капитализъм, уважаеми български чорбаджии !!!
Кольо Парамов
