САМО В ПИК! Конституционалистът Петър Кичашки пред Соня Колтуклиева: Не може демокрацията да капитулира пред диктата на този, който вика по-силно от площада. Нагонът на ППДБ и компания е авторитарен
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Политическият наблюдател и доктор по конституционно право д-р Петър Кичашки коментира пред Соня Колтуклиева същността и семантиката на уличните изстъпления от вечерта на 26 ноември на жълтите павета в София, наричани от т.нар. „демократична общност“ протест, както и как те се съотнасят към формите и правилата за случване на демокрацията.
- Г-н Кичашки, какъв е вашият коментар за вчерашния протест – сбироток от политически партии, ултраси, антураж на подсъдимия Васил Божко, запалянковци, даже и млади локали, хора, случайно минаващи, както се пошегува един колега: „Събраха си 5000 бюджетари.“ Наистина беше смехотворно, а още по-смехотворни бяха екзалтираните лидери на протеста Асен Василев, Ивайло Мирчев, Найо Тицин, Кирил Петков?
- Вижте, аз уважавам всяка форма на протест. В едно демократично общество протестът е част от свободата на словото. От свободата на изразяване, свободата на съвестта, на мисълта. Всеки има право да протестира без значение откъде идва, какъв му е бекграундът. Всеки има право да протестира, това е част от свободата на изразяване. Моят проблем идва не от това, че хора протестират, да имало е партийни агитки, имало е всякакви. Това е част от демокрацията – хора, мнения идеи. Нормално е. Събират се на площада и протестират, но свободата на словото не суспендира фундаменталните принципи на демокрацията.
Ако демокрацията работеше така – който излезе на площада управлява. Ако беше така, щяхме да живеем в диктатура, защото всеки, който е способен да събере по-голяма тълпа от опонента си, ще управлява. Това не е демократично. Аз затова на нашите съселяни от т.нар. демократична общност леко им се смея и им се подигравам, защото те са се самонарекли демократична общност, а по същество нагонът е авторитарен. Идеологическото разбиране на авторитарен. По тази логика аз мога да се нарека астронавт, но това не ме прави астронавт.
Мисля си следното: в България имаме незряло разбиране за обществените принципи и стандарти, които следва да се спазват в демократично общество. Когато някой протестира, човек може да протестира – можеш да се вслушаш в него, може и да не се вслушаш в него, но протестът на 5000 души на площада, а те може и 50 000 да са – няма никакво значение за големите процеси в обществото. Има значение за тези, които протестират, за тези, които са недоволни и искат нещо да се случи.
Когато си управляващ, може да се съобразиш, може и да не се съобразиш – това е твоя воля. Но нямаш право да изземаш на онези стотици хиляди, милиони, които са гласували на изборите, да им изземаш възможността те да определят съдбините си. В последните години ние живеем в ситуация, в която има хора, които отиват и гласуват на изборите – стотици хиляди гласуват на изборите, те разпределят силата на различните политически субекти в Народното събрание, и един от тези субекти, който не е с кой знае колко голямо присъствие, казва: аз не съм доволен от разпределението на гласовете, излизам с моя твърд електорат на площада и по някаква неведома логика, неразбираеми за мен мотиви, искат властта да капитулира под натиска на улицата, подгъва коляно, хвърля кърпата и както се казва – хайде пак на избори. Ще направим каквото вие искате, само бъдете тихи и спокойни. Не го разбирам този рефрен. За мен той е опасен
- Г-н Кичашки, какъв е вашият коментар – днес сутринта лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че ще предложи на Съвета за съвместно управление да изтеглят бюджета на правителството. Това какъв сигнал е, че се съобразява с улицата или че Ивайло Мирчев му е пратил гневен СМС и го е ядосал?
- Аз имам доверие в политическите рефлекси на г-н Борисов, но си мисля, че това е грешен подход. Хвърлянето на кърпата всеки път, когото се съберат недоволни граждани на площада, не е практика, която може да бъде устойчива дълго. Не може да подгъваш коляно, когато някой ти каже: Аз те мразя, аз искам да те няма, искам да подадеш оставка, искам да изчезнеш, искам те в затвора – правиха и постъпки в тази посока.
И сега тази свръхсетивност към настроенията на улицата за мен не е добра дългосрочно. Пак казвам – изпитвам уважение към опита на г-н Борисов, той със сигурност знае как се случват нещата и как се управлява държавата. Въпросът е, че гледайки го отстрани, това не ми се струва логично. По тази логика утре партиите, които подкрепят правителството, ще съберат 20 000 души на площада и какво трябва да направим? Започваме да изместваме политическия дебат от пленарната зала, където му е мястото, от комисиите, изместваме го тоя дебат и го изнасяме на площада, където има значение само този, който вика по-силно.
Ами то ако е така, излизам и аз на площада, много съм гръмогласен, едва ли има някой в радиус от 5 км да вика така, както мога да викам аз – отивам аз на площада и започвам да викам. И какво означава това – че трябва да ми се даде властта ли? Разбирате ли, няма устойчивост в това поведение.
Необходимо е малко хладнокръвие, малко самочувствие. За управляващите са гласували стотици хиляди хора. Това е по същия начин, по който в САЩ за Тръмп са гласували милиони хора, десетки милиона хора. А в Щатите имаше много по-големи протести от тези, които ги имаме тук. Протести, които се измерват в милиони, които в процентно отношение за обществото са много повече от протестите, които имаме в България, без значение кой ги прави протестите в България. Мислите ли, че в Белия дом на някого му е минало през главата да оттеглят бюджет на правителството или да подават оставка. По някакъв начин генерално да променят политическото си поведение въз основа на протестен натиск.
В зряло общество, в зряла демокрация протестът е част от свободата на изразяване, от свободата на мисълта, обаче той не може и не трябва да иззема ролята на демократично избраните институции, защото тогава вече няма демократично избрани институции. Те капитулират пред диктата на този, който може да вика по-силно. За мен това е грешка, този подход е грешен. Но ще видим, може и да не съм прав. Не съм им в обувките, не знам какви ги мислят, но просто ми се струва странно.
