Бившият вицепремиер предпочел да се ориентира към европейски и международни институции, вместо да влиза в словесни баталии с доскорошните си партньори във властта
Последвайте ни в Google News Showcase
Ексвицепремиерът и бивш социален министър Ивайло Калфин няма да се кандидатира за президент. Причините са, че самият той не е убеден в успешното си представяне. За това допринасят още по-изострените отношения между АБВ и БСП, въпреки че първите се оттеглиха от управлението, а столетницата си избра лидер, който обяви, че ще се разширява наляво.
Това научи ПИК от отлично информирани източници от двете партии.
Макар Калфин да се представи доста добре на последните президентски избори, когато излезе на балотаж срещу Росен Плевнелиев и напомпа БСП с доста самочувствие, социалистите са много предубедени към него. Това е така заради разцеплението, предизвикано от експрезидента Георги Първанов, когото Калфин последва в партията АБВ. Те механично прибавят 4-те процента на партията на Първанов към своите безпрецедентно ниски резултати на последните парламентарни избори и изчисляват, че щяха да имат с 11 депутати повече, ако експрезидентът не беше създал своя политическа сила.
За БСП и Първанов, и Калфин и всички с тях си остават ренегати, а покрай напреженията, свързани със смяната на лидера Михаил Миков, настроенията сред социалистите са доста изострени. И макар привържениците на новия председател Корнелия Нинова да подкрепят сближаването с АБВ и общите им действия около единна кандидатура за президент на левицата, и кръгът около Нинова, и скептичните към този избор ще настояват кандидатът да е от редиците на БСП.
За омилостивяване на бившите си съпартийци стратезите на партията на Първанов дори обмислят вариант, в който да наложат на социалистите кандидатурата на Калфин срещу вицепрезидентския пост за БСП. Ролята на втора цигулка обаче е абсолютно неприемлива за столетницата дори ако им предложат не Калфин, а Първанов за водеща фигура, ако някой попита Конституционния съд и той по някакво чудо се произнесе, че изкаралият два мандата държавен глава има право на още такива.
Вероятността АБВ да клекне в позицията на втора цигулка, т.е. кандидатът за президент да е от БСП, а за вице – от партията на Първанов, пък е напълно неприемлив за Калфин, който вече се е бил на първа позиция. Още повече, че тогава рамо като вице му даваше знаковата за социалистите личност на Стефан Данаилов, който събира безрезервната подкрепа на привържениците на столетницата. Друга такава фигура с днешна дата за БСП няма и когото и да издигнат от редиците ѝ за президент, той няма да бъде безспорен за всички в партията, камо ли в компанията на намразения Калфин.
За АБВ пък е абсолютно безсмислено да издига самостоятелна кандидатура, независимо дали е на Калфин или на Първанов, въпреки категоричните му заявления на конгреса, че президентските избори са приоритет за партията им. Експрезидентът отдавна бленува лявото обединение - още от годините, когато беше лидер на БСП и създаваше новата левица в Лесидрен, която преля в преждевременно починалата „Коалиция за България”. Сега обаче ролята на обединител ще е непосилна за него, след като разцепи не левицата от безизвестни и безславни партийки, а самата БСП. И колкото и да обединява такива дребосъци с днешна дата, те не просто няма да са достатъчни за успешно представяне на президентските избори, но дори нещо повече – отново ще ударят по БСП, като подядат резултатите им на този фатален и за партията, и за новия ѝ лидер вот.
Според запознати Калфин ще направи всичко възможно да се измъкне от опитите да бъде издигнат за президент и защото е бил против излизането на АБВ от управлението, макар дисциплинирано да си подчини на партийното решение, което всички свързаха с предстоящите избори за държавен глава. Ексвицепремиерът се разделил с премиера Борисов и колегите си в правителството и парламента с огромно съжаление, които и самите те не скриха. И изобщо не е склонен да влиза в словесна предизборна баталия, в която по принцип трябва да напада най-силния си опонент – в случай ГЕРБ и неговия все още неизвестен кандидат. Двойствената роля доскоро да бъде част от управлението, а само след няколко месеца да го критикува никак не била по вкуса на Калфин.
Приближени до бившия социален министър твърдят, че той категорично е обърна глава към международната политика, в която си прокара солидни пътища още като външен министър в кабинета на Сергей Станишев и евродепутат. Най-вероятно Калфин ще остане в страната до провеждането на президентските избори, за да дава рамо на партията си, но след това е почти сигурно, че ще се ориентира към европейски или международни институции.
Така левицата осиротява откъм силен кандидат още преди да е стартирала разговорите за общо явяване на президентските избори. Какво би могло да обърне нежеланието на Калфин да се включва в тази обречена битка все още предстои да видим.
