САМО В ПИК! Нешка Робева: Очаквах, че COVID-19 ще направи хората по-добри. Ванга го предсказа: най-напред обаче се лекува душата, а не тялото
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Авторитет, стожер на морала, коректив на кривиците ни, скандализираща и недолюбвана, Нешка Робева говори пред ПИК за годината COVID-19, за социалното страдание, за дефицитите на обществото ни, за скелетите от гардероба. От селската си къща, докато търси дом на няколко кутрета, Нешка разсъждава предупреди ли ни Ванга за тази и други надигащи се опустошително пандемии, къде да търсим надеждата, докато по стълбищата на болниците срещаме смъртта и можем ли да научим всички тези уроци онлайн и неприсъствено.
- Госпожо Робева, годината, която си отиде, очевидно има име и то е COVID-19. Предизвестена ли беше тази пандемия и дали здравно-санитарното, или друго е социалното страдание?
- Усещането е, че социалното страдание е много по-голямо от конкретното заболяване. За всички беше изненада. Никой не е предполагал, че може да се стигне дотук. Да затвориш един свят, да го изолираш, да изолираш хората, които са създадени, за да живеят в общност, това е страшно.
- Не излязоха ли така на повърхността на битието ни демони и дефицити, кътани в гардероба на социото?
- Аз бях убедена, че първата вълна, първата принудителна изолация на хората ще ги разтърси, ще ги накара да се замислят. Ще имат време да се замислят. Очаквах, че хората ще станат по-добри. Получи се точно обратното. Аз си наложих изолация не заради заболяването. Имах нужда от нея. Останах в къщата си на село и за мен изолацията беше оздравителна. Разбрах, че самотата не е страшна. Обикнах си самотата. Но бях и с част
от семейството си. За два месеца прекарах най-хубавото време. Върнах се в детството си, когато все още имаше семейство. И се чувствах прекрасно. Но и тогава, когато беше смъкната карантината, аз останах на село, защото това ми беше необходимо. Така се доближих още до природата. Пък и
не бях сама, занимавах се с една банда кучета.
- Можеше ли да бъдем предупредени какво да правим от авторитети като Ванга, с която нееднократно сте разговаряли, пророци, които всички при нужда вкарват в употреба и интерпретират?
- Мисля, че и без Ванга, ако човек се замисли и ако малко от малко познава развитието на обществените системи, може да се досети, че нашата цивилизация е в своя залез и че ние трябва да бъдем много внимателни. Ежедневно има знаци, които ни предупреждават: „Хора, внимавайте!“ Сега всички искат да знаят дали Ванга точно е предсказала за COVID-19. С мен лично тя е разговаряла, че ще ги има тези заболявания. Да, ама това го пише и в Библията. Ванга казваше: „Алчността ще убие и ще унищожи човечеството.“ А ние някак си не можахме да разберем, че можем да живеем много по-спокойно, много по-човешки с много по-малко. Ние трупаме и трупаме, и трупаме. Искаме и още. В замяна на това на други места по света хората умират от глад.
- Защо дори пред лицето на смъртта политиците не съумяват да си протегнат ръце в името на хората и живота?
- Защото в болшинството си в новоразвиващите се демокрации това са невежи хора. Това, че е получил някакво образование, не значи, че е истински и дълбоко знаещ. Един политик, ако е наследствен, той все пак има някакви натрупвания, възпитан е по определен начин. Нашите политици използват политиката за лично облагодетелстване. А народите ни не са готови да застанат срещу това. Бихме могли да имаме поне усещането, че
участваме в огромен експеримент. Докъде може да се натиска ножът? Докъде ще бъде търпимостта на този народ? Сега се действа по формулата „опит - грешка“. Аз правя нещо, което смятам за необходимо. Затварям телевизора и се занимавам с треви и цветя. Така имам време да разсъждавам. Имам време да продължа образованието си. Стигнала съм до този момент, в който всичко около мен ме учи. На днешните ни политици не им е дадено да размишляват. Те имат грешното самочувствие, че парите решават всичко. Те със самодоволство си мислят, че там, където не може с малко пари, може с много пари. Ами не може, господа! Този народ в един момент ще се събуди.
- Не е ли същото объркването в ценностната система на спорта – и в гимнастиката, и в бокса, ако си победител, е „осанна“, ако те нокаутира Джошуа, Пулев е див балканец?
- Цялото объркване, специално в спорта, може да се рамкира от казаното от Джон Лок: „Здрав дух, здраво тяло - това е най-краткото и точно определение за човешко щастие.“ За съжаление, ние унищожихме духа на спорта. Ние преобърнахме ценностната система. В момента спорт се прави повече с наддумване, с пиар и за забогатяване. Дори грешно се тълкува Пиер де Кубертен, който казва: „Важно е участието.“ Ама участие не да отидеш и фръц-фръц, да се фукаш, че си олимпиец. Участието е да извървиш
пътя към върха, да го изстрадаш и да продължиш, защото те води любовта към спорта, а не славата и парите… Затова олимпийските игри бяха за аматьори. Вместо да се наблегне на това, вместо в момента спортът да даде сила на хората, той ги разделя. Подивели – „Хляб и зрелища“. Това е, което знаят
политиците, че иска народът и му го подхвърлят. Затова най-напред отвориха стадионите. Как иначе, ще укротиш народа? Подхвърли му там парче хляб, да има зрелища и той ще бъде доволен…
- Защо – невежество или някаква патологична обсесия е разделението и за това дали да се ваксинираме, или не?
- Аз няма да се ваксинирам. Моят силен протест е срещу ежедневното набиване в главите на младите хора, че за техния затвор, за тяхното състояние, за всичко, което те в момента трябва да потискат в себе си, са виновни възрастните. И с тая пандемия политиците изведнъж така залюбиха възрастните хора, че концентрираха цялото си внимание в тяхното спасяване. Но в същото време настройват младите хора, можещите хора,
които притежават истинската енергия, срещу тези, които можеха да им дадат мъдрост. Затова аз си казвам, че на моята възраст ще спазвам ограниченията, няма да си позволя пир по време на чума, още повече че това не ми е присъщо. Вече втора година се ваксинирам срещу грипните вируси, за да се предпазя, доколкото е възможно. Но миналата година през февруари изживях заради немарливостта си един грип, който по всички описания при тежко изкарана инфекция съответства на това, което говорят
за COVID-19. Имаше достатъчно много смъртни случаи, болниците бяха препълнени. И защото в едната болница не ме приеха, не излязох напред да кажа „ей, аз съм Нешка Робева, имам втора здравна осигуровка, ще ви плащам“, влязох в Първа градска. Там попаднах на изключителен екип от лекари. И знам как пулмологът – седемдесетгодишна лекарка, се бореше да
няма смъртен случай в нейната болница. И въпреки това не можаха да удържат.
- Следващата година отново ли ще мине под знака на проклятието COVID, може ли изборите за нов парламент и президент да са някаква надежда, или площадната енергия от лятото намери своя логичен завършек?
- Мисля, че това се търси. И то не само тук. Много е странно единението на правителствата в целия свят. Всичко се базира на хаотично лутане. И разбира се, това, което се прави, не е точното. Така е и защото предстоят избори. А политиците на власт, без значение в кой край на света, се страхуват да не я изгубят. Това тласка към размишления. На 75 години все още храня илюзии, че този народ ще се събуди. Ще започне да задава въпроси, да търси истини… Ще се замисли, когато избира - дали
ще даде гласа си за този, който най-силно крещи и най-силно се удря в гърдите, или за този, който с живота, с поведението, с работата си доказва, че на първо място има кауза – работи за нея и парите, и властта, не са в състояние да го отклонят от положената клетва... Да служи на народа си.
- Смъртта от стълбищата на болниците не е ли достатъчен шамар в лицето на всички нас като общество, за да се събудим?
- Излизайки на площадите, не трябваше като папагали да повтаряме „комунистите така, комунистите онака“. Трябваше това нещо да го оставим зад гърба си и да мислим и премисляме, какво да запазим и какви промени да правим… Какво направихме с нашата здравна система. Затворихме болници, превърнахме ги в търговски дружества. Бях ужасена, когато почина лекарка, една от първите сърдечни хирурзи. Почина на прага на болницата, защото не можеха да платят за лечението и. Какво значи да се
търгува с човешкия живот? В какво се превърнахме? Тези, които имат, трябва да плащат и то много повече, защото точно затова сме общество. Да, нека имат и много да имат, никой не говори за уравновиловка, но не може от своя пиедестал с безразличие да гледат как по стълбищата на болниците, по уличните пейки живеят и умират хора... Една шепа нечовеци се самообявиха за богове. Те решават кой ще живее и как ще живее, подхвърляйки по някой лев, на тези, които гласуват...
- Понеже въпросите май са повече от отговорите, можем ли да научим всички тези уроци онлайн и неприсъствено?
- Учи този, който има сетива и афинитет към това. След здравеопазването, второто голямо престъпление беше унищожаването на образователната ни система. Нашата образователна система в момента бълва неграмотни хора.
Те нямат отношение към ученето. Няма го респекта на нашите родители към училището и учителите. Изумена съм, че дори в интернет пространството хората се тласкат натам, накъдето трябва да излеят черната си енергия. Малцина са тези, които търсят, за да научат нещо. Там влизат хора, които в повечето случаи предварително вече са се самоопределили като знаещи,
заели са някаква позиция и изхвърлят душевните си отпадъци. Какви уроци да научат тези хора? Точно с интернет задкулисието ги направляват към оборите - стадо, което върви към кланиците. Ванга казваше: „Нешке, най-напред се лекува душата на човека, а след това тялото.“ Хората умират и от нагнетявания страх. Вземат ли ти страха, овладели са те. И няма как да се събуди тоя народ.
