САМО В ПИК: Отец Боян Саръев с разтърсващ коментар - Високомерни и непросветени духовно хора в министерствата и парламента се мислят за безпогрешни
Последвайте ни в Google News Showcase
Боян Саръев е български православен духовник, основател през 1990 г. и понастоящем председател на Движението за християнство и прогрес „Свети Йоан Предтеча“, което си поставя за основна цел да върне в християнската вяра потомците на ислямизираните българи. Саръев е роден на 5 май 1956 г. в село Жълти чал, Кърджалийско (днес заличено), в семейство на мюсюлмани, но приема християнството. Завършва милиционерското училище в Стрелча, след което работи като сержант в Крумовград и София.
През 1985 г. завършва и школата на МВР в София. По-късно започва работа в завод "Електрон". През 1990 г. е ръкоположен за дякон, а по-късно и за свещеник в Пловдивската епархия. Служи в църквата "Св. Успение Богородично" в Кърджали. Развива широка благотворителна, образователна и мисионерска дейност. Женен, има дъщеря и син. Саръев е включен от Американския биографичен институт в списъка с 500-те най влиятелни личности по света.
- Отец Саръев, в такива светли хубави дни ми се ще да поговоря с човек духовен, който е и във вярата, и в работата за вярата. Точно преди година разговаряхме за Рождество - промени ли се българинът за това време, потърси ли Бога в храма, общуването с Бога в сърцето си?
- В рамките на една година да се правят някакви по-генерални изводи и по-категорични мнения да се създават, не е много редно. Защото все пак в отрязъка на една година в историческото развитие на един народ е твърде незначително време. Но като цяло българинът става постепенно по-добър, става по-вярващ, доближава се до Църквата, до вярата. И това се забелязва по безспорен начин.
В началото на демократичните промени имаше един огромен прилив на посещаемост в православните църкви. Впоследствие се оказа като една тенденция, една мода, очакване на някакви промени, които създадоха илюзията за много висока степен на религиозност и на духовност на българския народ. Но на практика впоследствие се установи, че не е точно така. Започна един голям отлив от Църквата. И след това постепенно започнаха да се нормализират нещата. Хората започнаха да посещават храмовете, потърсиха във вярата надежда за спасение и помощ от Бога. Това като тенденция продължава. През всяка следваща година се увеличават хората. Но не вярвам да стигне до кой знае какви големи проценти на религиозност, защото като цяло (не говоря само за българина) човечеството се отдалечава все повече и повече от Бога.
- Защо се случва това?
-Защото човечеството много се комерсиализира. Много материално, много консуматорски подхожда към нещата. Почти е загърбено духовното. Няма интерес към духовните неща. И то, ако има все пак някакъв интерес към духовното, то е в интерес към Далай Лама, към индуските религии, което е твърде далечно от българската душевност, българското мислене, българските традиции. По-малко хора обръщат внимание на истинската, на спасителната вяра, на вярата в Господ Иисус Христос като Спасител на човечеството.
Особено този снобизъм - духовен и религиозен се забелязва в полуинтелигентните хора, които са се издигнали до някаква степен - примерно певци, артисти. Имат някакъв талант, реализират се по някакъв начин, но в основата си са сноби, хора, които "не можели да се поберат в тесните дрешки на една религия или само на православието", на тях им трябвало много. Това е така наречената религиозна компилация - четат много, четат всичко, всеядни са в религията, в четенето на религиозна литература. Като се започне от православието, пред Дънов, през Ванга , през индуизма, през будизма и т.н. В крайна сметка в главата им е... не мога да си представя каква каша, какъв невъобразим ужас и кошмар е там.
- За тези хора кръстът не е разпятие, а аксесоар. И колкото по-голям и тежък, толкова по-ефектен.
- Да, като някакъв сувенир или талисман, който да им носи късмет. За съжаление, така стоят нещата.
- Ако вероучението се върне в образователната ни система, смятате ли, че ще има по-здрава връзка с християнството?
- При всички случаи там, където е имало религиозно образование, там и познанието е по-голямо за вярата, там и самата вяра е повече. Самият Апостол Павел казва: "Няма неверие, има непознание", т.е. това означава , че човек може да достигне до Бога по много пътища, с много средства, по много начини. Но при всички случаи той непременно трябва да мине през познанието за вярата, защото там, където има вяра, не може да няма познание и там, където няма познание, не може да има истинска дълбока и трайна вяра. Защото рискуваме да поставим вярата на суеверни начала, вместо върху познаването на дълбочината на вярата, на богопознанието и на просветената вяра.
- Оставам с впечатлението, че повечето българи са религиозно-суеверни, с някаква вътрешна компилация между религия, суеверие, традиции... И в крайна сметка е пълна каша в главите и душите им. Те не знаят нито защо се черкуват, нито защо влизат в храм. По-скоро търсят Бога с упрек: "Защо на мен се случи?!", ако ги сполети някакъв проблем, или пък да го питат и измолят нещо за себе си, често пъти за съжаление материално.
- Да, да, така е.
- Аз лично съм скептично настроена. Човечеството толкова влиза в материалното, в меркантилното и прагматизма си, че някак за душата "храна" не остава. Вие как мислите?
- Пирамидата в човешкото мислене, човешкото поведение е поставена с върха надолу. Защото не се поставя духовното начало в човешките взаимоотношения, не Бог е този, който определя съдбините на отделния човек, на отделните народи, на цялото човечество, а нещата се определят от това - ние да имаме късмет, ние да имаме повече материално благополучие, повече пари, а за душата много малко се мисли, ако въобще се мисли. И то се мисли за душата за това да е по-спокойна, да нямаме душевни болки, душевни проблеми, душевни страдания.
Много често се бърка душевното с духовното или духовното с душевното. Нещата не са в чист, ясен вид, в какъвто трябва да бъдат. И такава бъркотия настава, че започваме да прилагаме американския принцип - като си толкова умен, къде са ти парите? Парите се превръщат в смисъла на човешкото съществуване, труд и битие. А ние не знаем, или по-скоро обществото по-скоро като цяло не знае думите на Иисус Христос, който казва: "Каква полза имаме, ако повредиш душата си?" Защото една човешка душа струва много повече от всички богатства на света.
Ако поставим на везна една човешка душа и всички човешки богатства, естествено, че душата ще натежи, ще наклони везната към себе си. Но това не се знае и не се познава. И не се знае и мисли, че душата е безсмъртна, че тя има смисъл да се уважава, да бъде поддържана, зачитана, върху нея трябва да се работи, да се съхранява, да се запазва. А не за тялото. То и без това тялото е тленно, то е осъдено да се превърне в земя, да се превърне пак в пръст, от която е сътворен човекът. Но ние много обичаме да си угаждаме, да се вслушваме по-скоро в думите на Сатаната, който ни е внушил един принцип да ядем и пием, "защото утре ще умрем". Или пък да ядем и пием "защото това ще ни остане".
- Има една интересна фраза - "трапезно християнство". Обичаме да си угаждаме, особено по християнски празници. Сякаш всичко се свежда до яденето, пиенето, угаждането, независимо какъв е поводът.
- Да, има различни определения за християнството - "трапезно християнство", "неделно християнство", което е - само в неделя ходим за един час на църква, палим свещи за един час и мислим, че сме си изпълнили задълженията към Църквата и Бога. А в крайна сметка това е само формално и лицемерно- нищо не се променя. Самата вяра е начин на мислене, начин на преживявания на нещата, на мироглед, на състояние на духа.
- Да, и на осъзнаването на своята преходност и на това, че с мислите и делата си наскърбяваме Бога. Това много малко хора го осъзнават и много малко хора работят в тази насока.
- Една от големите беди на човечеството днес е, че няма чувство и съзнание за вина. А човечеството след грехопадението на нашите праотци Адам и Ева в Райските селения човечеството увреди своята природа. След грехопадението човечеството започна да греши - всеки ден - с действия, с бездействия, с умисъл, съзнателно или несъзнателно. Но грехът е нещо, което съпровожда човека ежеминутно, навсякъде през неговия живот. И в крайна сметка като не осъзнаваме своята греховност ние нямаме и стремеж да се поправим, да променим нещо в себе си, да се стремим да работим по-почтено, да се съобразяваме със заповедите на Бога - с това, че ако сгрешим, трябва да се покаем, защото Бог е разпоредил покаяние за греха. Да влезем в храма, да ни бъдат опростени греховете, да се причастяваме с тялото и кръвта на нашия Господ Иисус Христос. А идва човекът в храма и когато се опитам да го изповядам и да го попитам за греховете му, той ми отговаря: "Ами аз, отче, грехове нямам. Аз не съм убивал никого, не съм обирал банка".
- Обикновеният човек се равнява по "хората от телевизора" - за успех, за поведение. Има ли покаяли се грешници в "храма на законодателството" - парламента?
- Трудно ми е да кажа. Но не съм имал такъв случай - някой от парламента да дойде и да каже. Те по-скоро ходят и общуват по църквите, показвайки демонстративност, като някои поучават, наставляват и менторстват. В този смисъл те са всезнаещи, всеможещи, безпогрешни. Няма смисъл нито да се каят, нито да се изповядват, нито да се причастяват. Те даже да "призвани" да наставляват и да дават идеи, правилни съвети.
- Загубили са мярката...
- За съжаление е така.
- Значи не към "законодателния" храм, а към Божия храм трябва да се обръщат хората?
- Вижте, сега не е толкова, но имаше един период от десетилетия, когато политиците масово, всеки от тях се надпреварваше, включително президент, премиер, министри и парламентаристи, когато искаха да спасяват Православната църква. Понеже тя беше и все още е ранена църква, манипулирана, мачкана, моделирана от тоталитарната система десетилетия. И не бе в състояние, а и сега бих казал, че още не е в състояние и се съвзема от репресиите, които преживя през тоталитарния режим. И всички тези високомерни и непросветени духовно хора в министерствата, в парламента си мислеха, че те едва ли не са призвани да спасяват, докато всъщност обикновеният, нормалният човек, независимо каква позиция има в обществото, какви са му банковите сметки или с какъв властови ресурс разполага, всеки нормален човек отива в църквата да се спасява, не да спасява. А те с такова високомерие я "спасяваха"...
- На прага сме на един прекрасен празник - Рождество Христово, в който се случва чудо и един богочовек става наш Спасител. Има ли спасение за нас, българите, оптимист ли сте за България?
- Спасение има за всеки, който има идеята и желанието да го направи. Бог не иска смъртта на грешника, но призовава при себе си всички грешници, за да им прости греховете и да ги спаси. От нас самите от тук нататък зависи дали има спасение за нас българите, за целия български народ и държавата ни. Ако ние вървим по неговите пътища Божии, ако изповядваме волята Му, ако ние се държим и устроим отношенията помежду си така, както иска от нас Бог - да възлюбим Бога и да възлюбим ближните до себе си, спасение ще има и то много скоро. Много скоро България не само в духовен, но и в материален план може да блесне и да достигне до материално благополучие. Но ние нямаме търпение, ние искаме да построим рая на земята, но без Бога, без неговите заповеди, неговия морал, неговите искания към нас. И в този смисъл ще ни бъде много трудно, не е невъзможно. Всичко зависи от това какъв план има Бог за нас. Аз вярвам, че Бог има добри планове и добри намерения за нас. Просто трябва да сме по-добри, да сведем глави в смирение и да вървим по Неговите пътища.
- Какво ще пожелаете на хората на този светъл празник?
- Да не мислим само за това какво ще ядем, какво ще пием и какво ще облечем, а да мислим и за небесните неща. Защото, както казва Господ Иисус Христос - птиците небесни нито сеят, нито жънат. Но Бог не ги е оставил гладни, и полските ниви и поляни са толкова красиви, колкото и Соломон не се е обличал в цялото си величие. Бог няма да ни забрави и няма да ни остави гладни. Но първо да търсим Царството Божие и неговата правда и всичко останало ще ни се въздаде.
