САМО В ПИК! Патриотите се разтроиха по оста БСП – Реформаторски блок – „Атака“!
Радетелите за национални бъднини са най-ухажваните в политическите бъркотии от последните дни
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
III Част – Патриотите
Макар да не се вижда с просто око, а скандалите около броя на изборните секции в държавите извън Европейския съюз да позасенчиха търканията в Патриотичния фронт, както за левицата, така и за него също важи превъплъщаването в живота на първи стих от припева на химна на Интернационала „Бой последен е този“и пълното отдалечаване от призива в продължението му „дружно вси да вървим“.
Родните патриоти се цепят още откакто се събраха в предвожданата от Волен Сидеров „Атака“, първо, по линия на партиите, създали едноименната коалиция, която влезе в парламента през 2005 г., а после – и по линия на изглеждащия непреходен съюз между бившия журналист от телевизия СКАТ и неговия кум, собственик на въпросната медия и създател на НФСБ Валери Симеонов, чиито общински съветници започнаха да напускат структурата на Сидеров и да се обявяват за независими. Та затова с днешна дата имаме
две патриотарски организации в отеснелия роден парламент
– една самостоятелна в лицето на „Атака“ и един конгломерат от 14 партии в коалицията Патриотичен фронт, от които ще се запомнят само две – НФСБ на Валери Симеонов и ВМРО на Красимир Каракачанов.
Спазвайки строго нашенските политически нрави, „Атака“ и ПФ не просто не се дишат помежду си, но преди скандала с изборните секции бяха и най-люти врагове. След подкрепата на Сидеров и хората му срещу ветото на президента в полза на намаления брой изборни секции в чужбина, доскорошните антагонисти дори си размениха любезности или, по-точно, Симеонов Благодари на Сидеров за позицията му, съборила ветото. Това обаче изобщо не води до нова братска прегръдка, и дори точно обратното – никак не е изключено предстоящите президентски избори да
разтроят патриотите по оста БСП – РБ – „Атака“.
Всеизвестен факт е, че Патриотичният блок дължи присъствието си сред подкрепящите сегашното управление политически сили на Реформаторския блок, откъдето твърдо настояваха патриотите да бъдат включени в коалиционните отношения още при съставянето на второто правителство на Бойко Борисов. Но трамплинът за този отскок още на старта на парламентарното съществуване на новата коалиция изобщо не беше по-популярният лидер на ВМРО Красимир Каракачанов, е именно по-крайният в изявленията си Валери Симеонов, чиито резки позиции по етническите въпроси би трябвало да са много чужди на парадиращите с европейските си ценности реформатори. Но сплотяващото между тях е по-важно за РБ и то е, меко казано,
дистанцираното отношение на лидера на НФСБ към Русия.
Линия, по която пък преминава раздалечаването му от Каракачанов. И ако баш войводата категорично определи сваления руски самолет Су-24 като провокация на Турция спрямо Русия, колегата му от ПФ Симеонов беше знаменосец на създаването на тъй и не просъщестувалата парламентарна комисия за намесата на Русия и Турция във вътрешните работи на България. На попрището „Русия“ двамата обаче са в пълен разрез с лидера на „Атака“ Волен Сидеров, който предпочита да оглася кампаниите си с гласа на руския любимец от преди десетилетия Йосиф Кобзон. Но независимо от градусите на отношението си към тази световна сила, то очертава ясни демаркационни линии помежду им.
Паралелно с това
хлад повя между Каракачанов и Симеонов
още по време на последните местни избори миналата година, когато двете партии изненадващо се явиха поотделно на вота, влизайки в други местни коалиции и драматично провалиха добрия си парламентарен резултат. Знаково лидерът на ВМРО издигна евродепутата си Андгел Джамбазки, станал такъв с листата на партията на Николай Бареков ББЦ, за кмет на София срещу недвусмисления победител от ГЕРБ за трети мандат Йорданка Фандъкова. А Валери Симеонов направи точно обратния ход, като се отказа от градоначалническата битка в своята Мека – Бургас, където през 2007 г. беше втори след кандидата на ГЕРБ Димитър Николов, макар и с половината от гласовете му.
По принцип коалирането по време на местни избори много прилича на безразборни полови контакти, тъй че както се разделиха, ВМРО и НФСБ тъй се и обединиха в някои градове, а в други пристанаха на Реформаторския блок. За президентските обаче картинката е доста по-различна, защото става дума за национален избор и то за държавен глава, а битката срещу победителя никога няма да бъде забравена нито от него, нито от привържениците му, особено в тинестите отношения в сегашната управляваща четворна коалиция.
Намеците, че Патриотичният фронт готви своя кандидат-президентска двойка вървят отдавна, а още от март различни структури вече номинират Каракачанов за президент, вероятно представяйки си невъзможното – как честолюбивият Симеонов му дава рамо като негов вице за всеобщото патриотично благо. Но според запознати подобни намеци не са нищо друго освен примамка, която да привлече вниманието на сериозните играчи, нуждаещи се от широка подкрепа на различни политически сили. И
ефектът на изкуствената патица не закъсня
и флиртът с патриотите избуя. Точно през последните 13 разтърсващи за политиката дни към ПФ бяха отправени две сериозни оферти, заради които познавачите на задкулисното търчи-лъжи твърдят, че Патриотичният фронт отново ще се цепне на две, може би само за президентските избори, а може би и по-трайно. Към патриотите с надежда първа погледна все още неизбраната лидерка на БСП Корнелия Нинова, която рисувайки образа на левия кандидат за президент, дебело подчерта: „И патриот“. Недоказано се твърди, че с това партията членка на Интернационала, намига на ВМРО, с когото червени емисари вече провеждат сондажи.
В същото време обаче, само дни по-късно, подобна заявка се чу и от РБ, макар и с друго алиби. Веднага след като Плевнелиев оттегли кандидатурата си за втори мандат, от средите на реформаторите заговориха за обща кандидатура за президент на подкрепящите управлението, а Антони Тренчев го заяви директно: „РБ ще търси широка подкрепа сред управляващото мнозинство – ГЕРБ, РБ и ПФ – за обща кандидатура. Надявам се да може да стигнем до такава – това би било сериозна заявка за победа“.
И тази ръка недвусмислено е подадена към приятелят на реформаторите Валери Симеонов. Особено след като остро недолюбвания от него Плевнелиев излезе от надпреварата, възможността да се преговаря с ПФ за общи дествия на президентските избори става напълно реална. А намеците на Каракачанов, че Борисов е идеалният вариант за президент са просто "набиване на цената", както се изразяват в някои среди.
Как ще реагират двамата съпредседатели на ПФ е трудно да се гадае, защото процесите са в развитие и всеки ден до заветните дати за огласяване на различните кандидат-президентски двойки през юни и юли е равен на година. А в тази дандания някак
встрани остават намеренията на „Атака“.
И напразно, защото колкото повече се подценява тази партия, тя толкова повече изненадва всички. Още от първото си влизане в парламента през 2005 г., когато нито един социолог не ѝ даваше 4%, а тя вкара цели 21 депутати. А само година по-късно Волен Сидеров излезе на балотаж с Георги Първанов, които се бореше за втори мандат, и вкара класираната на трето място десница с мизерните 9% за Неделчо Беронов в шок и ужас, след като нейни представители призоваха гнусливите десни избиратели да подкрепят социалиста срещу националиста, понеже така искали от Европа. По тази тема до ден днешен вървят неясни обяснения и оправдания.
Но Волен Сидеров отново не стои със скръстени ръце и изненадващо за всички
започна да се споразумява по делата си за хулиганство
и да чисти точещите се дела, едва ли само заради внезапен пристъп на осъзната вина, каквато той никога не би си признал точно на тази почва. А по-скоро, защото може би се подготвя отново да скочи за президент, този път не заради евентуален балотаж, за какъвто няма никакъв шанс, а заради най-апетитния залък за всяка по-малка партия, посъбрала проценти на такива избори – вторият тур.
Ето как патриотите във всичките им нашенски разновидности се превръщат в доста съществен фактор на предстоящите президентски избори. И всяка политическа сила, която се опита да ги неглижира,
ще плати доста солена цена.
Знайно е кой може да изиграе ролята на валяка по този разкалян политически терен – ГЕРБ и нейното решение кого, кога и с кои или, както винаги, сами. Но това е път и за останалите, които със страшна сила ще се изправят пред дилемата „Да бъдеш или да не бъдеш“, нерешена от шекспирово време насам. И като нищо могат да приключат отново с шекспировото „Стената свърши свойта роля“, хигиенизирайки пренаселеното политическо пространство, както вещаят много от компетентните наблюдатели.
