САМО В ПИК! Писателката Здравка Евтимова пред медията ни: Книгите няма да умрат, докато има хора на земята
Последвайте ни в Google News Showcase
Здравка Евтимова е една от най-превежданите жени писателки в България. Нейни разкази са публикувани в 30 страни по света. В САЩ излязоха два романа. Очаква се всеки момент да бъде публикуван трети, който на българската публика е известен със заглавието "Арката". Романът й "Четвъртък" беше преведен и издаден в Китай през 2015 г., след като завладя книжния пазар в САЩ и Италия.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Здравка Евтимова е носител на множество награди, след които "Чудомир" (1982) и "Блага Димитрова" (2015).
Интервю на Албена БОРИСОВА
- Издавате книга след книга. Романите ви се четат в целия свят. Значи все още има надежда, че четенето не е станало рядко занимание за съвременния човек?
- Всъщност аз не издавам често, на 2 - 3 г. веднъж. Когато написвам роман, се стремя да го забравя. Оставям го да "престои" 10 - 11 месеца и тогава го прочитам не като автор, а като читател. Тогава преценявам дали да го издам. Разкази пиша по-често. Но тях ги правя като противодействие на умората и стреса. А за четенето, то не намалява. Увеличава се. Формите на четене се променят. Младите хора четат на телефоните си, на таблетите, на компютрите... И така е по целия свят. Все по-популярни стават електронните книги. В САЩ имам три електронни книги. И те са по-евтини. Ако една книга на хартия струва 10 - 15 долара, то електронната е 1 - 2 долара. И аз си ги купувам.
- И все пак не е ли по-приятно да можеш да прелистваш книгата, да се връщаш по страниците, да ти мирише на печатарско мастило?
- Да по-хубаво е. Но не винаги една книга може да се намери. А свалянето й от интернет става бързо и безпроблемно. На електронния си четец имам книги на различни езици. Е, разбира се, много приятно е да получа книга с автограф от автора, с персонално послание до мене.
- От години се налагат апокалиптични прогнози, че книгите ще загинат и ще бъдат тотално изместени от компютрите. Ще умре ли "писаното слово, що от бога дойде", както казва Константин Преславски в "Проглас към евангелието"?
- Убедена съм, че никога - докато има хора и докато тече кръв в човешкия род, книгата няма да умре и ще има пишещи хора. Защото всеки, който пише, се опитва да осъзнае света в дълбочина. Писането е и бягство от самотата, нужда от приятелство... Това прави писателят. Голямата самота, която мнозина наричат талант, ще тласка хората да пишат. Писането може да приеме друга форма, да се нарече електронно послание, например, но ще го има.
- Каква е разликата в книгоиздаването у нас и в западния свят - Европа и САЩ?
- В САЩ имам два романа, сега очаквам трети да излезе. Това е романът "Арката". Около 3 - 4 месеца си разменяхме имейли с американския ми издател за заглавието и вида на корицата. Понеже романът е за Радомир, той си беше превел значението на името на града и предложи заглавие, което в превод на български звучи "Градът на радостта и мира". Дълго време издателят ми ме убеждаваше. Накрая приех, че заглавието е добро. За вида на корицата също имахме размяна на имейли. Хубавото в САЩ е, че има издателства, обособени за определен тип литература. Това профилиране у нас липсва. А то улеснява и писателите, и издателите. Другото важно нещо е, че в САЩ има литературни агенти. Когато книгата мине неговото сито, означава, че тя ще пробие в авторитетните издателства. Агентите са хората, които създават големите имена в литературата. Фактът, че един писател е приет да издава в университетско издателство, му отваря вратите да изнася лекции в университета.
- А в Китай как се издават книги?
- Аз бях на писателска резиденция в Шанхай през 2013 г. Бяха пуснали три мои разказа за гласуване сред студентите в шанхайските университети. Единият не е излизал на български, написах го на английски. Точно той беше публикуван в антологията на най-доброто в ежедневника "Шанхай нюз", който излиза на английски. Веднага ми предложиха да изпратя части от романа "Четвъртък". Аз им изпратих цялата книга и те я публикуваха. И то много бързо.
- В България от заниманието с изкуство, в това число и от писането на литература, не може да се печели. Ще доживеем ли времето на така наречените професионални писатели?
- В цял свят тенденцията е такава. В САЩ повечето от писателите, които познавам, не могат да се издържат с писане. А са все много добри. Но работят като университетски преподаватели или нещо друго. Важното е да сме здрави. И да превръщаме думите в светове и световете в думи.
- Борбата за награди и надмощие в писателските среди как приемате, госпожо Евтимова?
- Дали имаш награди не е толкова важно. Нищо не е толкова важно, колкото самият успех - да, но все пак ценността е да пишеш и да изпитваш удоволствие от писането. Има хора в провинцията, в малките населени места, които сътворяват прекрасни произведения. Но нямат достъп до медиите и не могат да се изявят. А книгите им са едни бисери. И така времето ги потрупва. В България има огромни залежи от таланти, които чакат да бъдат открити. Когато прочета такова талантливо произведение, пиша за него на страницата си във "Фейсбук". Искам с него да помогна за неговата разгласа.
- Не мога да не ви задам един въпрос за младите хора, защото дълго време сте работила като учителка. Една анкета показа неотдавна, че речникът на учениците обеднява застрашително. Те не знаят какво означава дори думата "небосвод".
- Те могат да не знаят какво означава небосвод, обаче пък имат в речника си термини от IT технологиите, които възрастните нямат. Става дума за едно изместване на езика от традиционното ежедневие. Някои като четат "Под игото", не разбират много думи. Защото те са излезли от нашия живот. От една страна има обедняване на езика. Но пък от друга има обогатяване. Младите дори измислят свои слова. Една дума може да замести цяло изречение.
- Върху какво работите в момента?
- Когато имам малко свободно време, пиша разкази. И това се случва обикновено като съм много смачкана. Сега пиша нещо по-дълго. Не знам какво ще излезе. Пиша го нощем и удоволствието е огромно.
