САМО В ПИК! Писателят Христо Стоянов: Само Мангъров ли е "недосегаем"? Ковидът се оказа упорит като българина. А скачащите срещу мерките да подпишат декларация, че няма да ползват медицински услуги за COVID-19
Последвайте ни в Google News Showcase
Корона пандемията, нарастващата заболеваемост и по-страшното - нарастващата смъртност наложи затягането на мерките в борбата срещу страшния вирус. Вчера здравният министър Костадин Ангелов, социалният Деница Сачева и на икономиката Лъчезар Борисов обявиха новите мерки за борба с пандемията от коронавирус, които правителството прие на своето заседание. "Човешкият живот е абсолютната ценност независимо какви са другите щети. Ние, като лекари, не можем да изповядваме друга ценност освен тази", заяви по време на брифинга ръководителят на Националния оперативен щаб проф. Мутафчийски.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Специално за ПИК новите мерки и ситуацията с коронавируса коментира писателят Христо Стоянов
- Господин Стоянов, как ще коментирате затягането на мерките, които налага правителството?
- Дали не позакъсняха малко... Лошото е, че аз мисля с главата на гражданин, а не с главата на политик. Това е всъщност страшното при българина. Защото ако мислим с главата на държавника, ще разберем, че приоритет е не само здравето на един човек, а здравето на цялата нация.
Това са неща, които е крайно време да приемем. Затова ги избираме тия хора - да мислят като държавници. В случая обаче може би малко позакъсняха, защото болестта се движи прекалено бързо.
- Непредсказуема е.
- Да. Въпреки че вече започнахме да предсказваме нещата около нея. Дано ваксината не ни завари твърде оредели. Защото с тия темпове на смърт, честно казано, едва ли има човек..., дори Мангъров би се уплашил. Въпреки че той не се плаши от нищо.
- За жалост, той успя да раздели българите на два лагера, което е не по-малко страшно.
- Оказа се, че за две неща е нужна глава - да мислиш и тя да поеме ковида. Мангъров и в двата случая се оказа недосегаем. Значи няма глава. Няма такова нещо "ще мине, ще го изкараме на крак". Някой на крак ще го изкара, но... Даже наскоро бях писал на майтап, че тези, които не ги довърши ковидът, ще ги довърши ваксината. Защото не се знае каква ваксина ще пуснат. Да не стане по-лошо с тези ваксини. Защото ако те започнат да удрят в други органи... Което е твърде вероятно.
- Възможни са всякакви варианти. Учените са притиснати от времето и ситуацията - да се направи ваксина възможно най-бързо. Което носи огромни рискове. Все пак е важно да оцелеем "до" ваксината, да стегнем редиците и да се преборим.
- Да, а после ще започнем да правим ваксина против ваксината. Това ще се окаже упорито като българина. Той си търси освободител и като се освободи, започва да търси друг освободител - да го освободи от предишния освободител, защото бил поробител. Нещо такова да не се получи.
А за тези, които недоволстват срещу мерките, ще кажа - нека като излязат на протести, да подпишат една декларация, че няма да ползват медицински услуги - за тази болест, за всички останали нека да ползват. Но нека за тази болест не ползват медицински услуги. Да се подпишат. Айде да видим, какво ще направят. Дали няма всъщност да се намали максимум излизането на тези хора. Защото тези хора отиват в огнището на заразата и какво правят - отиват после и ни взимат леглата, взимат ни лекарите, взимат ни лекарствата. За какво? Да се правят на интересни. Цялата тази история е позьорство.
- Как мислите, ще я преборим ли тази зараза?
- Ще я изкараме. Ще я преборим. Лошото е, че много приятели ще си отидат. Всъщност, ей тъй, като се обърнеш, ще видиш, че животът се обезсмисля без приятелите. Когато започнат да ти липсват, са повече приятели. Това не значи, че ставаш все по-мъдър, както се предполага. Аз загубих вече няколко. И е ужасно. Защото усещаш как шрапнелите се пръскат точно в нашите редици.
