САМО В ПИК! Покъртителни данни за културния октопод "Яра Бубнова - Недко Солаков"! Вижте как няколко души обсебиха обществените пари и обърнаха изкуството в бащиния. Имат ли чадър от правителството?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Публикуваме писмо на група "Изтрита генерация", в което се разбулват болезнени теми около прословутия кръг "Недко Солаков - Яра Бубнова", обсебил обществените пари за култура. Въпреки конкретните сигнали за злоупотреби и конфликт на интереси, министерството на културата продължава да се снишава по темата и да покровителства Бубнова, която едновременно е шеф на Националната художествена галерия, както и на частния Институт за съвременно изкуство.
В същото време по подробен сигнал на агенция ПИК комисия "Антимафия" на Пламен Георгиев разследва културния октопод на Бубнова и Солаков.
С писма до различни институции в държавата се опитахме да предупредим обществото за предварителната уговорка между политическата система на България и кръгът ИСИ на агента на ДС Солаков фиктивно да бъде организиран конкурс, чрез който частна група да поеме контрола над най- важното за България събитие в сферата на съвременното изкуство - Венецианското биенале.
Компетентната комисия, разгледала проектите в конкурса, изглежда композирана на професионален принцип, но дали това е водещото?
Между множеството дейности на Галина Лардева (един от членовете на комисията към МК за Венецианското биенале) би следвало да ни направят впечатление редица събития, свързани с обкръжението на Института за Съвременно Изкуство.
Да се спрем на първото издание на проекта "Портфолио ден", където този член на комисията е в работен екип със спечелилата конкурса за националното ни участие Вера Млечевска, нейният съпруг Правдолюб Иванов - един от тримата в ръководната шапка на ИСИ, и Веселина Сариева.
Подобни проекти изглеждат полезни за обществото (на това ще се спрем по късно), но трябва да си зададем въпроса доколко е законно и морално допустимо член на жури към министерство на културата да е получавал хонорари от галерията, представляваща победителите в конкурса за Венеция (виж сайта на галерия Сариев, където Рада Букова е в списък с основните автори на галерията, а Лазар Лютаков в разширения списък).
"Сариев" е частната галерия, обслужваща интересите на ИСИ. Тук са почти всичките му членове -Недко Солаков, синът му Димитър, Лъчезар Бояджиев, Правдолюб Иванов, Красимир Терзиев, Калин Серапионов, Иван Мудов и т.н...
Това веднага ни прехвърля към въпроса колко други от членовете на комисията са свързани със спечелилите конкурса и по какъв начин?
Вторият от членовете на журито е Мария Василева. Тя е основател на ИСИ, като нейният случай ни провокира да въведем нова терминология - "развод по ИСИ-стки". Почти всяка информация в интернет я разпознава като член на Института и за света тя продължава да бъде такава. Така разкриваме доста ефикастна схема, с която членовете на ИСИ защитават важните си ръководни кадри чрез фиктивни документи за излизане от структурата, като по този начин лидерите им могат да продължат да пренасочват публичните капитали към частната си организация, от която никога не са имали намерение да излизат.
Идентично със ситуацията на Галина Лардева, една специализирана етична комисия вероятно лесно ще установи множество хонорари от Сариева и към Василева, като най- лесно проследими ще се окажат тези по платформата "Въведение в съвременното изкуство".
Разпознаваме други двама членове на журито - Орлин Дворянов и Кирил Василев, като основни защитници на Мария Василева и Яра Бубнова (директор на ИСИ и на НХГ) по скандалите в СГХГ (когато Мария е принудена да напусне позицията си на главен куратор), и около голямото плюскане в Националната галерия, заради което директорката Яра Бубнова е разследвана за конфликт на интереси.
В опита на Кирил Василев да състави в "Култура" оправдателна теза за ситуацията около Националната галерия има детска наивност - той предлага, както в детската градина, Яра Бубнова да се извини на обществото с нещо подобно на "Мили другарчета, аз повече няма да правя така", и да бъде приложена познатата ни вече схема - развод по ИСИ -стки, като Яра напусне ръководната длъжност в частния си институт и продължи да оглавява Националната галерия.
Дотук можем да приемем тази позиция като резултат от лично убеждение, но кратка препратка към друг член на ИСИ - Александър Кьосев, ни кара дълбоко да се замислим - ако няма някакво чудовищно съвпадение на имената, Орлин и Кирил се оказват негови колеги (подчинени в Софийски университет).
Схемата с развода вече е приложене за Александър Кьосев - най-вероятно за да защитят пошлата си схема, членовете на института са създали необходимата документация, чрез която Кьосев вече не е член на Института по документи.
С известно разочарование трябва да се спрем и на Аделина Филева - в края на кариерата й ще я запомним от една страна като лицето, приело поръчката да представи по естетичен начин нарушенията, които политико -културния олигархичен кръг ни предлага, а от друга като безволева личност, която позволи на главната си кураторка Мария да обсеби един от най-прекрасните ни музеи и да го превърне в частна територия на групата си.
Уважаеми журналисти, вероятно след кратка проверка ще установите, че публикациите за културния октопод в ПИК също са верни, като в частта, касаеща медиите, сме допуснали неточности, за което се извиняваме.
До този момент ние подценявахме важността на медийната ситуация в България и влиянието на кръга Солаков върху либералните медии, но имаме доблестта да признаем неточностите и да се опитаме да внесем своите корекции.
Можем да гледаме на съвременното изкуство като умение да се общува с медиите или те да бъдат манипулирани. За да откриете малко от методите за манипулация, на която сте подложени, е достатъчно да разгледате проекта на Иван Мудов, откупен от Софийската градска галерия, в който той обявява създаването на несъществуващ музей и ясно описва начина, по който с инструкциите на Недко Солаков обработват медиите.
Изречения от типа "Иван Мудов предлага неща, но Недко казва, че така манипулацията и лъжата в медиите са несъвършени..." почти изпълват цялото описание на проекта.
Кръгът ИСИ е стигнал до простия извод, че днес генериране на скандал в медиите от една страна или да си подсигуриш мълчанието им, от друга, са основните инструменти на съвременното художествено творчество, които могат да го превърнат от невзрачно в значимо. Това ни води към въпроса колко медии всъщност обсебва и манипулира кръгът Солаков и как това се превръща в пари?.
Различаваме два тип проекти - такива, които изграждат алибито на групата - в тях грижата за младите творци изглежда приоритет. Като интелигентен търговец с влияние, от една страна, престъпникът дава на обществото благотворителност, а от друга гребе с пълни шепи.
Типичен пример ни дава националният ни конкурс за Венецианското биенале.
По смисъла на декларациите, които трябва да се подпишат по статут не би следвало да има свързани лица между оценяващи и кандидатстващи. Конкурсът за Венеция е букет със силно неприятен аромат от всичко, което декларацията определя като неправомерно.
Имаме комисионер (Яра Бубнова) - директор на Частната институция ИСИ, в журито имаме основател на тази институция (Мария Василева), двама от другите членове на журито (Орлин Дворянов и Кирил Василев) са подчинени в Софийски университет на А. Кьосев - член на ИСИ или може би вече разведен по ИСИ-стки, спечелилата конкурса кураторка е съпруга на член на ИСИ, спечелилите автори са представлявани от обслужващата ИСИ галерия Сариев , поне двама от членовете на журито са получавали или получават хонорари от фондацията на Сариева " Опен артс", а в множество платформи и събития наблюдаваме свързани в различни комбинации лица от жури и победители в конкурса (Млечевска, Василева, Сариева, Бубнова, Лардева, Филева, Букова).
Паралелно с това в журито има по двама представители (настоящи или бивши на СУ и СГХГ) на една и съща институция, което помага на приятелски кръгове да доминират в решенията на комисията, има и основател на частна институция ИСИ, който е застрахован от опасността да загуби позицията си в държавно учреждение и може спокойно да лобира за свързаните с него лица - кандидати.
Мълчанието на либералната преса е основното оръжие, което дава възможност манипулациите на кръга Солаков да завършат капитализацията на проекта си. Тук журналистите стават свидетели как кръгът усвоява видимата сума от 500 000 лева срещу правото да изсипе в новия ни Венециански павилион купчина пластмаса, изолационни материали и може би чаши и аксесоари за баня.
Професионалните спорове в сферата съвременното изкуство са кауза пердута, но кратък коментар ни изглежда уместен. В представителните пространства сме виждали какво ли не - от екскрементите на художниците до въздушни течения, или пък празни зали, в които съвсем няма нищо. В този контекст спечелилият Български проект не е нито иновативен, нито шокиращ. Той е комформиски и наподобява търсенията на много автори, които създават абстрактни, конструктивни или реалистични образи от изкуствени отпадъци или материали от градския бит, морето, боклука и т н. Поясненията на кураторката, свързани с влажния въздух на Венеция, което дава на изкуствените материали някакъв специален статут, звучат посредствено, а в анализа и защо живеем сред изкуствени материали няма дълбочина.
Относно авторите победители - като изключим младежките им успехи около наградата БАЗА, не забелязваме нищо друго кой знае колко значимо - художниците са живели в чужбина и е нормално за 1- 2 десетилетия да имат активност някъде там.
Мария Василева и Аделина Филева дават на Рада Букова наградата за млад автор БАЗА (организатор ИСИ) за боядисана с бял спрей найлонова торба за боклук, и това като че ли е най големият успех на авторката, като тук там в биографията й се промъкват препоръчани от Яра Бубнова участия. Тук бихме искали да изразим ясната професионална позиция, че без преднамерено композирано жури от свързани лица тези автори биха имали нищожен шанс да спечелят конкурса. Дотолкова свързани, че дори и вторият класиран проект с куратор Илина Коралова е лесно разпознаваем като свързан с ИСИ. Това ни води към основните въпроси, които искаме да зададем на политическите сили с помощта на медиите:
1.КОЙ изготви за подпис заповедта на министъра за назначаване на жури за Венецианското биенале в този състав.?
2. Ще се разграничи ли управляващата политическа система от тази чудовищна нечистоплътност, като назначи НЕЗАВИСИМА етична комисия (съставена от представители на СБХ, на музеи, галерии, академии и университети от страната), която да провери спазени ли са правилата за липса на свързаност между лицата в конкурса по смисъла на приложимите документи според изискванията на министерството ?
3. Колко високо се простира чадърът над ИСИ, за да си позволи лидерът му Солаков в предаването "Денят започва с култура" да " свие сърмите" на ръководството на комисии в Народното събрание, а министри и кметове да подписват и отстояват всякакви документи, въпреки видими конфликти на интереси?
4. Ще имаме ли смелостта да възстановим почтеността в българската култура, дори това да отложи националното ни участие?
Винаги е ставало дума само за власт и пари - очакваме отборът от куратори на ИСИ да изпише под строй тонове мастило относно Венеция, за да може на международните пазари обслужващата кръга Солаков и ИСИ галерия Сариев да натрупа добра печалба по принципа 50/50-петдесет процента за автора и толкова за галериста.
Сериозно сме обезпокоени защо разследващата журналистика прави всичко възможно да заобиколи без да коментира следната, в общи линии повтаряща се за последните години, ясна и достъпна дори за начинаещите информация от сайта на Софийска община.
Да се фокусираме върху частта за финансирани в сектор Визуални изкуства проекти по програма култура на Столична община за 2018 (резултатът е преместен в 2019).
В Софийската комисия влиза Недко Солаков - лидер на ИСИ. Вероятно Софийска община ще ни предложи някакво обяснение от типа "... Специалистът съвременно изкуство Недко Солаков прехвърля оценяването на тази материя към колегите си неспециалисти, когато се налага да оценят непредубедено проектите на свързаните с него организации... ".
Откриваме проект "Близки срещи, визуални диалози част втора" на ИСИ с директор Яра Бубнова, която е и държавен служител като директор на Националната галерия.
Не трябва ли да зададем въпроса законосъобразно ли е общественото финансиране на частните структури на държавни служители, особено когато в оценяващите комисии има членове на кандидатстващата им частна организация? Може би трябва да се стимулират разследващите журналисти и правните институции в България с кратък преглед на другите финансирани проекти като "Международна скулптурна резиденция на Сариев контемпорари", които водят до фондация "Опен арт" на Веселина Сариева.
В трети финансиран проект "Международна кураторска резиденция клик" отново откриваме като партньор галерия "Сариев", която представлява членът на Софийската комисия и лидер на ИСИ Недко Солаков, баща му, синът му и много други от ИСИ и включва част от тях в съпътстващите проекта изложби.
В четвърти одобрен проект виждаме "Фондация Музис" на съпруга на член на ИСИ, като този случай трябва да се следи с внимание - тук обществената и административна подкрепа са рекламата, която води приоритетно кръга Солаков към скъпи и престижни възможни продажби в световни музеи, като очакваме в скоро време в обществото да се коментира конкретна придобита сериозна сума.
Търсим обяснение на факта, че основателните ни аргументи се омаловажават от кръга Солаков чрез мобилизацията на множество либерални медии - почти не виждаме гости, несвързани с кръга Солаков в културните коментари към телевизиите БНТ и "Он еър".
Ако аргументът им за това подценяване е, че професионалната артистична гилдия не е толкова активна, колкото Института, то отговорът на този факт може да се намери в начина, по който се допуска съставяне на журита от свързани лица в министерство на културата и в общините София, и Пловдив (тук като че ли вече имаме неуспешни опити на Иван Тотев да се противопостави).
Контролът на ИСИ не допуска нищо извън кръга си до обществено финансиране. По този начин колегите от гилдията, особено тези, които могат реално да конкурират ИСИ, са предварително обречени и отказват да участват в конкурси с предначертани финансирания - опитът им ги води към извода, че всяка подготовка и описание на проект се превръща в загуба на време и води до депресивни състояния в цялата колегия.
В почти всеки един от финансираните проекти за 2018, с възможна реализация вероятно и през 2019, може да се види поне една връзка с ИСИ - и във Фодар участва член на ИСИ, и Свиминг пул-в екип с действащо лице, свързано с ИСИ през Мария Василева и т.н.
Важно е либералните медии да разберат, че са използвани, за да разчистят пътя на добре организирана група ерудирани интелектуалци към обществения капитал.
С обида гледаме на демократичната преса и на ръководствата на министерства и общини като жертви на групов интелект, на който определено не са равностойни. Направи ни впечатление едно изказване на Иво Димчев (близък на Солаков от проекта му в БОЗАР) пред Икономедия от 14 април 2018 година:
"Участвам в невидимо културно министерство...".
Подобно абсурдно твърдение притъпява сериозността на възприятията ни, но се оказва, че в светлината на демонстрирания около Венецианското биенале контрол над министерство на културата трябва да го приемем буквално - може да се спори дали общата стойност на обществените финансирания за кръга Солаков от всички източници всяка година е еквивалентна или дори надвишава националния фонд култура на министерството.
Например Сариева обявява в минали години суми които можем да приравним с милион.
Така се оказваме в плен на частни структури, които диктуват управлението на културните политики на държавата в лична полза. Затварянето на контрола на кръга Солаков над събитията с обществено финансиране и успешната манипулация на демократичните медии превръща ИСИ и системата на Солаков в културна диктатура и репресивен апарат за цялата художествена гилдия. Можем с резерви да приемем това за допустимо в частта, когато то касае консервативната генерация от времето на социализма, но отстояваме позицията, че обществото ще се обогати културно, ако толерира и независими от обкръжението Солаков качествени, съвременни, професионални конкуренти или опоненти.
В заключение бихме искали да подчертаем, че разбираме и подкрепяме желанието на либералните медии да съдействат на граждански процеси и на процеси за корекция на политическата система на България, но трябва ли да започнем това, като покриваме безчестие и нечистоплътност?
ГРУПА "ИЗТРИТА ГЕНЕРАЦИЯ"
