САМО В ПИК! Проф. Атанас Тасев за новината на деня: Руснаците са много трудни в газовите преговори - браво на кабинета за постигнатия успех! Ще паднат цените на тока и парното
Последвайте ни в Google News Showcase
Енергийният експерт проф. Атанас Тасев коментира пред ПИК новината за уникалното и рекордно намаление с 40% за доставяния от Русия природен газ и то със задна дата от 5 август 2019 година, която днес съобщи премиерът Бойко Борисов в Министерски съвет, както ПИК показа на живо.
Анализаторът определи водещата роля на българското правителство, енергийното министерство и специалистите ни по темата, въпреки антимонополното решение на Европейската комисия. Тасев обясни също може ли реално да се стигне до връщане на пари за крайните потребители, или това ще стане през прихващания от бъдещи доставни количества. Важна и занапред при формирането на цените от наблюдаваните кошници ще е ролята на пазара, категоричен е Тасев. Ето какво разкри в детайли по темата експертът пред ПИК:
- Проф. Тасев, имаме чудесна новина – 40% пада цената на природния газ за България от Русия и то със задна дата от 5 август 2019 година. Какво всъщност означава това за българската енергетика и икономика, а защо не и за политиката?
- Означава много неща. Първо, обърнете внимание кога прави предложението Русия – във връзка с националния празник 3 март, с който исторически сме свързани. Във връзка със 142-та годишнина от Освобождението ни.
Второ, това е резултат от едни доста продължителни преговори, които траят повече от седем месеца. Трето, тук оказва влияние и Европейската комисия, защото знаете, че има извънсъдебно споразумение на „Газпромекспорт“ с ЕК. Т.е. ако нямаше такова споразумение, „Газпром“ трябваше да заплати около 10 процента от брутния приход на годишна база.
- Точно в този смисъл бих искал да ви попитам чия е водещата роля, за да се стигне до този резултат – антимонополното решение на ЕК, или експертният капацитет на българското правителство, в частност енергийното министерство?
- Има конюнктура. Конюнктурата включва, първо, това споразумение, подписано с Европейската комисия, второ, влиянието на доставките на втечнен газ. Тук не става въпрос само за Америка, тук е Катар, тук е Египет. Дори руската „Новатек“ също излезе на пазара с втечнен газ, поради което коронавирусът дори не оказва съществено влияние май, защото спадът на динамиката на китайската икономика доведе до отказ за получаване на огромни количества втечнен газ и тези количества тръгнаха по света.
И в резултат на това ценовият натиск в европейските газови хъбове по отношение на тръбния газ се оказа доста силен. Знаете, че вече почти около 100 долара се търгува на референтните газови хъбове за 1000 кубически метра. Така че много са съчетанията.
Разбира се, тук не трябва да се омаловажава ролята на преговарящия екип от българска страна.
- Да, това ви питам. Каква е ролята на българския кабинет?
- Огромна е ролята, защото аз съм участвал 1998 година в газовите преговори. Руската страна е много тежка в преговорния процес. И за постигането на тези резултати безспорно трябва да поздравим колегите.
Между другото казах, че повече от една година твърде малко се говори за газовите преговори, а повече се действа, което беше и индикатора за успеха.
Значи имаме нов елемент в нашата енергийна дипломация – повече действие, по-малко приказки. Сами виждате какъв е резултатът.
- Може ли реално да се стигне до връщане на пари?
- Това беше казано. Става дума за около 150 милиона. Защото, първо, ние трябва да променим нашето законодателство. Какво се е променило? Въобще като говорим за цената на газа, трябва да бъдем много коректни. Не става дума за цената на газа в момента.
Става въпрос за това, че се променя самата формула. Самата формула определя ценови профил. Ако беше останала старата формула, в сравнение с новата формула ще получаваме около 40% и това е непрекъснато оттук нататък. Отчитайки динамиката на газовите хъбове и динамиката на цените по нефтения индекс, за да се случи всичко това, за да бъдат върнати парите, ще трябва регулаторът да промени наредбата, защото досега цените се определяха на тримесечна база.
Сега във връзка с новата структура на формулата ще трябва да се премине към месечни котировки, за да има по-прецизно отчитане динамиката на газовите хъбове. Защото тя е ежедневна. Дори не е ежемесечна. В тази връзка ще се коригират и цените на парното, и на електроенергията, при положение че силно се отличават и говорим за електроенергия, която се постига в принуден режим при работата на нашите топлофикационни дружества, които работят в режим на високоефективна когенерация. Така че ще има страшно много изменения, но всички те говорят за едно – че ние ще получим едно съществено ценово облекчение, което на фона на започналия преход за зелена енергия в Европа и в частност в страната, силно ще облекчи взимането на решения какво да правим с нашите тецове. Макар че газът по принцип си остава преходна енергия.
До 2050 година ние трябва да се откажем и от природния газ. Но намаляването на цената ще даде възможност много бързо да стане промяна в горивните инсталации на въглищните централи, за да може да се намали емисията въглероден диоксид и да спазим изискванията на Европейската комисия да паднат емисиите под 550 грама за киловат, което ще даде възможност евентуално дори до 2030 година да можем да използваме ресурса на комплекса „Марица-изток“.
Така че това е едно многопланово, изключително перспективно и благоприятно за нас решение, което са постигнали двете страни. За което следва да има адмирации този път. Стига сме плюли вече енергетиката и хората, които се занимават с нея. Те заслужават похвала.
- Може би лаишки и популистки въпрос, но какво става с клиентите, с крайните потребители, които вече са платили на по-високата цена?
- След като се промени наредбата, за да има законово основание, „Булгаргаз“ като доставчик просто ще върне парите като надвзет приход. Аз лично досега през моя съзнателен живот не съм виждал държавно газово дружество да връща пари. Така че това също ще е един нов положителен елемент по отношение на крайните потребители.
Надявам се просто това да стане в най-скоро време. Защото промяната на нормативната уредба в крайна сметка е подзаконов нормативен акт, но ще трябва да има промени и в закона. Но дори преди да се промени законът, може да се промени нормативната уредба и хората по-бързо да почувстват тази разлика в цената на газа и в цената на услугата, която произтича от използването на газ за промишлени цели.
- А дали ще се стигне до реално връщане на пари, или това ще стане чрез прихващане от бъдещи доставни количества?
- Вижте, аз бих предпочел варианта да се отчете в бъдещето, защото просто връщането на пари е доста неудобен процес. Аз мисля, че по-скоро се разсъждава именно в посока как този потенциален кредит, който в момента се формира от гледна точка на потребителите към доставчика, да бъде разсрочен във времето и да намалява още повече цената в бъдещи периоди. Това мисля, че е по-разумното решение.
- Какво очаквате при това положение да се случи с икономиката и цените, които общо се формират на пазара, ще се стигне ли до увеличаване обема на отчитаните потребителски кошници?
- Тук трябва да разделим нещата. Там, където имаме регулирани цени, задължително трябва да спаднат. А там, където имаме свободен пазар, там вече пазарът ще определи. Но по принцип винаги ще има някакво намаление. То обаче няма да бъде пропорционално на намалението цените на газа, защото това е феноменът на пазарната икономика.
Когато се вдигат цените на енергоносителите, моментално пазарът реагира и започва да вдига цените до нивото на тяхната поносимост. Когато обаче цените падат, обратният процес не е съвсем симетричен. И това е понятно, защото е много трудно някои да се разделят с възможността да спечелят. Така че ще има, но не трябва да се очаква да е някакво съществено. То ще се определи от пазара.
