САМО в ПИК! Разтърсващо писмо до Пламен Константинов! Волейболът бил в упадък? Тогава другите ни спортове са умрели. Гибона да довърши мисията си!

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

                                                                                              До                                                                                                                                                    Г-н Пламен Константинов                                                                                                     Старши треньор на

националния отбор по                                                                                                       волейбол на България

                        Уважаеми г-н Константинов,

            Пише Ви един страстен почитател на волейбола и особено на българския национален отбор. Ваш голям фен. Както всички българи, които обичат тази игра от години  следя с интерес  и преживявам всички емоции свързани с изявите на нашия национален отбор. Бях един от щастливците в арена „Армеец”, на мачовете на нашите момчета по време на европейското първенство. Не мога да намеря думи, с които да опиша как се чувствах по време и след мачовете на българския отбор. Да вие /треньор и състезатели/наистина превърнахте един спорт в социален феномен. След всяка победа /особено тези над Германия/ на излизане от залата имах усещането, че дванадесет хиляди фенове, тръгвайки си за дома в късния час не стъпвахме на земята, ние просто летяхме. Летяхме окрилени и горди в очакване на утрешния ден и следващия мач. Вие ни накарахте да мечтаем, да повярваме, че не всичко в тази държава е: „не може” и „няма как да се случи”. След приключването на европейското, заживях в очакване на 5 януари и квалификацията в Берлин. Нямах търпение да видя отново нашите момчета хванати през раменете да пеят националния химн в готовност да влязат в поредната битка с най- добрите в света. Изчитах на един дъх всички материали в медиите за подготовката, настроението и готовността на отбора за предстоящите срещи.                                                                                                  Сега след приключването на квалификацията  всичко е ясно. За огромно съжаление не успяхме да вземем квота за олимпиадата в Рио или да придобием възможността да участваме на втория турнир в Токио. Но животът продължава. И тъй като чета и слушам коментарите на специалисти, журналисти, фенове и т.н. съм силно обезпокоен, че всичко хубаво, /еуфория, ентусиазъм, интерес към волейбола особено от децата/, което се случи около европейското първенство през октомври е на път да бъде опорочено в типично наш си /български/ стил.  Същите тези специалисти, които само преди три месеца в минутите преди мачовете на отбора с германци, французи, италианци даваха съвети за това как ще ги бием и изказваха компетентно мнение, че имаме отбор готов дори и за нещо повече от европейска титла сега заговориха на висок глас, че българския волейбол е в тотален упадък. Да на всички ни се иска волейбола у нас  да се развива още по успешно и да бъдат постигани още по високи резултати  и призови класирания на международната сцена. Но това е реалността. През подобни моменти преминават и отбори на страни с много по големи възможности и ресурс от нашите. Като,че ли е налице поредната  ситуация, при която всеки обвинява другите и предлага „нещо да се направи”, но кой и как никой конкретно не посочва. Да наистина волейбола се намира в трудна ситуация, проблемите не са никак малко, но има ли област в обществения живот на  страната ни, върху която проблемите създавани от самата държава да не са се стоварили със страшна сила? За съжаления няма. Има опасност обаче нещата още повече да се затлачат благодарение на взаимните обвинения, черногледство и песимизма, така характерни за нас българите. Наистина е назрял момента за  една спокойна и трезва оценка за състоянието и перспективите за развитие на българския волейбол /не само на нац. отбор/. Имаме ли основание да приемем мненията и оценките за застой и упадък? Според мен все още не. Нека си зададем въпроса: Има ли друг спорт в нашата страна, който въпреки идиотските условия, при които трябва да се развива може да се похвали с подобни  класирания през последните години? Именно: 3-то място на Световно първенство/Токио 2006/, 3-то място на Световна купа /Токио 2007/, 3- то място на Европейско първенство /Турция 2009/, 4- то място на олимпиада /Лондон 2012/, 4 – то място на Световна лига /София 2013/, 4-то място на Европейско /София 2015/. Не трябва да забравяме и успехите на подрастващите – юноши и младежи – вице европейски за младежи  /Беларус – 2010/ преди няколко години, 4- то място на младежите до 23г. в Бразилия, 4-то място на девойките на световно /Мексико2009/, постоянните класирания поне в шестицата на юношите от различните възрасти. Фактите показват, че волейбола в България въпреки всичко все още е в изправено положение. Със сигурност може и заслужава да бъде на много по високо ниво и  това го искаме всички фенове. Въпроса е: Как да се постигне? Отговора на пръв поглед е кратък и лесен – „Промяна”. Следва обаче още един логичен въпрос – „Каква, как и кой трябва да я осъществи ”? В тази посока също се изказаха много мнения и съвети. Едни виждат проблема в ръководството на федерацията и неговата смяна, други в дистанцирането  на общините и бизнеса при подпомагането на спорта и не на последно място липсата на държавна политика. Най – вероятно отговора съдържа от всичко по малко. Едно обаче е ясно, промяната трябва да бъде извършена от всички с подкрепата и любовта на феновете. Време е да се обединим, да изоставим подходите на взаимни обвинения, прехвърляне на отговорности и прословутия български песимизъм. Време е за действие.

            В тази връзка ще си позволя да изложа моето скромно мнение  за това какво е необходимо да се направи, откъде трябва да се започне и кой трябва да го осъществи.

1. На първо време някой трябва да инициира започването на промените. Да сложи началото. Най – логично и стандартно е това да го стори федерацията по волейбол. Моето  мнение, е че избирането на нестандартния подход в случая ще има много по широк отзвук и най - важното ще бъде по  ефективен. Предложението ми е Вие г-н Константинов да поемете тази важна и отговорна роля. Защо?

-       За това защото сте доказал, че може да поемате отговорност в трудни моменти

-       За това защото имате необходимите знания и опит

-       За това защото имате нужния авторитет

-       За това защото сте харизматичен,  хората Ви обичат и Ви вярват

2. В най – кратък срок е необходимо организирането  на Национална кръгла маса – примерна тема: „Състояние на волейбола в България, перспективи за развитието му”                                                                                                                                  На тази кръгла маса, като участници да бъдат поканени треньори, експерти и деятели на волейбола от различни поколения, представители на центрове на  волейбола в страната, членове на федерацията по волейбол, спортното министерство, кметове на общини, представители на корпоративния сектор, маркетингови  и PR специалисти.  Задължително трябва да бъде направен обстоен анализ на състоянието на волейбола в настоящия момент. Без излишни драми, прехвърляне на отговорности и отправяне на обвинения  да бъдат посочени  и обсъдени  слабостите и най – после да се набележат реални и конкретни, а не хипотетични мерки за отстраняването им, като се посочат сроковете, както и отговорните институции и лица за осъществяването им.

            3. Задължително е кръглата маса да избере  работна група включваща доказани волейболни експерти, представители на общини /особено от центрове на волейбола/, министерството на спорта, корпоративния сектор и маркетингови специалисти, която да изработи Програма за развитието на волейбола в България в  дългосрочен план /за период поне от 10г/.  В основата на тази програма е добре да залегнат опита и традициите на българската школа и се в заимстват от водещите в момента волейболни сили /Полша, Русия, Италия/ добрите практики и съвременни подходи за развитие. Преди приемането на  програмата тя трябва да бъде обсъдена по възможност от по широк кръг специалисти, треньори, експерти и заинтересувани  институции от цялата страна и след това да се предостави на федерацията по волейбол, като основен инструмент за работа от всички волейболни клубове и специалисти в страната. Най-общо програмата трябва да посочи насоките за развитие и критериите за оценка. Тя ще допринесе и за унифицирането  методиките на обучение на волейболистите от различните възрасти.

4. Важно ще бъде тази програма стриктно да се  спазва от всички волейболни клубове и треньори особено от тези, които работят с подрастващите.

5. Ще е необходимо също така да бъде оказвана постоянна методическа помощ и съответно контрол при изпълнението на програмата от всички волейболни специалисти и ангажирани институции. За целта федерацията по волейбол е необходимо да разполага с няколко добре подготвени методисти  вместо с ненужни, мастити чиновници.

            Посочените по горе предложения са преди всичко базисни, може и да звучат лаически, но едно е сигурно, че са искрени.

                        Уважаеми г-н Константинов,                                                                        уверявам Ви, във Вас са вперени погледите на хилядите фенове на волейбола с надеждата да поставите началото на възкресението  на българския волейбол, защото той е генетически заложен в нас българите и исторически „обречен” да бъде спорт №1 в България.  

            Ваш искрен фен.   

                        Антон Налбантов

            e-mail: [email protected]

                        Обичам тази игра!