САМО В ПИК! Режисьорът на хитовия спектакъл за Фреди Меркюри - Съни Сънински: Можехме да бъдем на световната сцена преди ”Бохемска рапсодия”, но тук талантите не се ценят
Последвайте ни в Google News Showcase
Филмът "Бохемска рапсодия" се превърна в хит на тазгодишните награди "Оскар", след като грабна четири статуетки. Младият Рами Малек се окичи с най-престижния филмов приз за ролята си на Фреди Меркрюри. Лентата бе номинирана и за най-добър филм.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Гениалният Фреди Меркюри, един от най-големите музиканти на нашето време, отдавна е заслужил мястото си в световната история на изкуството. И "Бохемска рапсодия" сякаш е закъснял филм за живота му.
В България обаче, много преди "Бохемска рапсодия", се появи театрална постановка за солиста на легандарната група "Куин". Това е спектакълът "Последната тайна на Фреди Меркюри" на режисьора Съни Сънински. Представлението е уникално и е изградено върху предполагаемите отношения на двамата гении Фреди Меркюри и балетиста Рудолф Нуреев.
Макар че спектакълът се играе години наред и привлича много зрители, българските "коментатори" нито за миг не намериха време да напишат за него и една стотна от възторжените крититики, които избълваха по медиите и социалните мрежи за "Бохемска рапсодия".
Докога ще бъдем малката държава от задния двор на света за световното изкуство, защо самите ние не уважаваме талантите си и удобно не ги забелязваме - за разговор по тези и други важни теми за културата ни потърсихме Съни Сънински.
Интервю на Албена БОРИСОВА
- Как се роди идеята да направите спектакъл за Фреди Меркюри, г-н Сънински?
- Заедно с авторката Ирина Гигова, която ми сподели, че е написала текст. Аз погледнах в началото несериозно. Когато го прочетох обаче, бях изключително заинтригуван. С тази предполагаема среща на Фреди с Рудолф Нуреев. Това е изключително нестандартен подход към живота на гения. След два - три месеца се роди и пиесата. Започнахме да търсим театър, в който да поставим спектакъла. Феновете на Фреди Меркюри никога не са го виждали отблизо. Затова искахме да намерим малък театър, за да пресъздадем близка връзка между Фреди и публиката. Дадохме пиесата в театър "Възраждане". Директорката Татяна Захова каза, че тексът е изключително интересен, и така тръгна всичко.
- Не можете да се оплачете от липса на успех. 6 г. се играе вашият спектакъл, което си много добро признание за нашата театрална реалия...
- Имам спектакли, които се играят по 12 - 13 г. Но, да, 6 г. си е много голям успех за театър като "Възраждане". Вижте колко време трябваше да мине, да се появи филмът "Бохемска рапсодия", сега има възраждане на интереса към нашия спектакъл.
- Гледали ли сте "Бохемска рапсодия"? Въпреки номинациите и наградата "Оскар", които спечели, филмът предизвика много противоречиви коментари. Каква е вашата оценка?
- Има едно такова мнение, че това е един обикновен филм за един необкновен човек. На мене той ми хареса заради неговата почти документалност. Авторите му са били почтени към Фреди Меркюри. Видях разликата между нашия и техния прочит. Рами Малек е бил принуден да изиграе младите години на Фреди, пречупени през неговия зрял период. И се справя прекрасно. Оскарът му е напълно заслужен.
- Не мислите ли обаче, че филмът получи тези награди и този успех, защото е за Фреди Меркюри? Някак не беше достатъчно плътен?!
- Като филм нямаше изненадващи гледни точки. Чисто кинематографично беше обикновен, да. Затова си мисля, че авторите му са искали да подходят документално. И наистина малко в повече ми идва обикновеността му. Цялото внимание към филма всъщност идваше от гузната съвест на тези, които трябваше да отдадат своята почит на гения приживе. Тази кинолента се чака от 5 или 6 г. Огромният зрителски интерес принуди и самата Академия да му обърне внимание.
- Наградите "Оскар" като че ли от година на година стават все по-политизирани, уплашени да бъдат към кого ли не коректни, губят от стойността си...
- Когато има прекалено много изисквания, наистина се губи същността на фестивала. Той иска да се хареса на всички. А няма такъв продукт. Преди години членовете на Академията имаха смелостта да награждават и филми, които се харасват на тях. Сега се съобразяват с масовия зрител. В момента имаме един блясък, примесен със стремежа да се угоди на всички и всичко. Става ми мъчно, че се губи истинското. Няма го блясъкът на хубавите черни облекла и на стойностните филми, над които си заслужава да помислиш.
- Всичко би могло да е продукт на фалшивия либерализъм на нашата цивилизация? Кевин Харт се оказа недостоен да води церемонията за наградите "Оскар", защото обидил сексуалните малцинства. Обаче пък всички писаха, снимаха, коментираха Брадли Пъртър и шармантната му рокля.
- Да, така е. Академията е решила да няма водещ. Аз съм създател на наградите "Икар". И през 2000 г. си позволих да направя церемонията без водещ. Тя не загуби от това.
- Отдавна няма българска критика нито в театъра, нито въобще в изкуството. Намират се оттук - оттам някакви мнения. Защо така?
- Аз имам много крайно мнение към критиката. Театралната сама си отряза клона, на който седеше. Защото хулеше всички и не харесваше никого. Имахме критики, които тотално съсипваха творци. Защото се търсеше само негативното. И какво се получи накрая - всичко, което критиката не харесваше, се приветстваше от публиката. Загуби се доверието между едните и другите. Застанаха от двете страни на барикадата. Критиката започна да налага един или двама души.
- То и сега е така. Налагат се във всички изкуства по едно, две имена. И за другите не се оставя никаква възможност за изява. Но сега това налагане го правят чужди фондации. Има нужда от българска критика все пак, нали, на този фон?
- Да, трябва да има критика. Но моят съвет към нея е първо да погледне към твореица и да види неговите плюсове. Всеки прави нещо ценно. Не може от 100 човека, които създават изкуство, само един или двама да са хитови.
- Ето така вашият спектакъл "Последната тайна на Фреди Меркюри", въпреки зрителския интерес, не можа да се окаже "достоен" за българските "оценители". Как си го обяснявате? Същите оценители редят дитирамби за "Бохемска рапсодия".
- Как на никого не му направи впечатление, че се ражда у нас пиеса върху две от легендалните личности на нашето време, каквито са Меркюри и Нуреев?! Като че ли е станало нещо напълно нормално. Този наш спектакъл можеше да стане повод българската драматургия да се качи на световна сцена. Не го казвам, защото съм неговият режисьор. Така наречените "оценители" не разбраха, че могат да помогнат не само на конкретния автор, а и на другите пишещи. Като че ли има страх да не излезе на световна сцена някой българин, да се изтърве случайно. И той да не е от списъка на тези един - двама богопомазани. Затова година и половина - две след премиерата на спектакъла направих книжка, в която написах, че за първи път в света се прави такъв текст. Поне да остане нещо.
- Тази криворазбрана цивилизация, в която живеем, не е от днес, не и от вчера. Има ли надежда да започнем да уважаваме нашето и да спрем с чуждопоклонничеството?
- Самият факт, че двамата си говорим за моя спектакъл, значи, че има надежда. В крайна сметка времето ще оцени кой какво е направил. България ми прилича на временно преместваем обект. Такова ни е отношението към държавата. Гледаме да дойде следващото, без да се интересуваме какво става сега. Преминаваме през него. Животът е да направиш впечатление, да ти обърнат внимание.
- Кога ще доживеем да имаме качествено българско кино. Има вече някакво освежаване. Но аз не приемам като оправдание липсата на пари за неправенето на кино?
- Да, и аз. Моят скромен опит в киното беше, когато нямаше никакви пари. Проектът ми се отхвърли с мотив, че това не може да бъде филм за дебют, много е скъп. Не му намериха творчески кусури. Щях да го приема. Сега телевизиите влязоха като съпродуценти. Нашите кинематографи залитат по външната форма, те се опитват да наподобяват чуждото кино. Все пак има опити. Един ден може и наш филм да стигне до Оскарите. С тази лоялност на Академията, може да реши да има и лента от Източна Европа. Знае ли човек?!
- Дай боже. Но и тогава филмът можеп да бъде оплют от нас, българите, така както стана с Димитър Маринов.
- Той направи един изключително мил жест със знаменцето. Мечтата на всеки актьор е да бъде интересен. Маринов така предизвика интерес. Не мога да разбера откъде дойде този огромен негативизъм към него. Думи нямам.
